Освен че през 2022 г. навлезе в Украйна с танкове, президентът на Русия нахлу през 2024 г. и в Румъния, само че с туитове. И в двата случая той се провали – поне засега, пишат бившите американски посланици в Румъния Марк Гитенщайн, Ейдриън Зукърман и Джим Розапеп за Politico.
Агресията на Путин е фокусирана върху САЩ и всички техни съюзници. Той харчи милиони долари, за да бомбардира европейските избиратели с манипулативни публикации в социалните медии и дезинформационни кампании в огромен мащаб.
Това е нов вид война срещу демокрацията, която елиминира необходимостта от вкарване на танкове в страните, посочва се в публикацията.
Постоянно развиващата се тактика на Путин в социалните мрежи е резултат от неуспешната му военна кампания за превземане на Киев и удушаване на украинската демокрация. Той се сблъска с неукротимата устойчивост на Украйна и в резултат на това започна да прилага дългогодишната руска (и съветска) стратегия за унищожаване на западните демокрации отвътре, чрез подкрепа и култивиране на пропутински политически кандидати.
Платформите TikTok, Telegram и други социални медийни канали сега са оръжия в този нов вид война.
Предвид корените му в КГБ руският президент осъзнава, че общественото мнение може да бъде манипулирано и оформено от политически посредници и пропаганда, задължени на руския диктатор. Достатъчно е да се вгледаме в последните избори в Румъния, за да се потвърди тази зловеща истина.
През 2024 г. Путин похарчи милиони, за да спечели проруски настроен президент в страната. Неговият метод: инфилтриране на изборите, подкрепа на кандидати с авторитарни убеждения и манипулиране на дигиталните платформи, за да повлияе на общественото възприятие.
Така руският лидер издигна кандидата Калин Джорджеску от неизвестността и само за две седмици Джорджеску спечели 21% от гласовете пред смаяните погледи на останалите по-популярни кандидати.
В нарушение на здравия разум, реалността и румънското законодателство Джорджеску твърди, че нито е събирал дарения за кампанията си, нито е правил разходи. Той обаче има злонамерен благодетел в лицето на Путин.
Блицкригът в социалните медии се състоеше от дезинформация и многомилионни усилия в ленински стил за унищожаване на демокрацията в Румъния. Замисълът на усилията включваше и подкопаване на интересите на САЩ, НАТО и ЕС в областта на сигурността. Точно навреме, това скрито нахлуване в избирателния процес на Румъния беше разкрито от румънските и други западни разузнавателни служби.
Конституционният съд на страната, като се позова на сериозни нарушения на изборното законодателство и чуждестранна намеса, анулира резултатите от първия тур на изборите и нареди повторни избори. Когато се проведе вторият тур, избирателната активност скочи над средните 51% до близо 65%, тъй като румънците реагираха на кризата с яснота и смелост. Те отхвърлиха кандидата на Путин и избраха демократичния с разлика от 54% срещу 46%.
„При Путин Русия отново е в атака. Първо, нахлуване в Украйна. Ще бъде ли Румъния следващата ѝ цел, както беше на Сталин? Румънците са изправени пред ясен исторически избор: господство на Русия или демократично бъдеще“, пишат тримата дипломати.
Въпреки че усилията на Путин в Румъния в крайна сметка се провалиха с гръм и трясък, можеха да бъдат нанесени реални щети. Демократичните институции и гласове на страната обаче отказаха да бъдат сплашени от подмолни тактики.
Румънците поеха отговорност за собственото си бъдеще и избраха свободата и просперитета пред путинизма. Твърде много хора обаче все още са присламчени към Путин, подкрепят неговите проруски кандидати и подкопават сигурността. Протежето на Илон Мъск, Марио Ноуфъл, беше в Москва през май, а баща му и противоречивите американски десни коментатори Джаксън Хинкъл и Алекс Джоунс присъстваха на форума „Бъдеще 2050“ в Москва през юни. На форума говориха многобройни съюзници на Путин: десният руски философ Александър Дугин, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и бившият президент Дмитрий Медведев.
Ясно е, че войната на Путин срещу демокрацията продължава. Кой е следващият в неговия списък? Може да се очаква намеса в предстоящите избори в Молдова, Естония, Грузия, Нидерландия, Чехия и други европейски държави.
Преди пропагандата му да се наложи, е наложително да се предприемат мерки срещу нарушенията на изборните закони. Борбата за демокрация сега се разпростира из киберпространството, където тактиките за нахлуване трябва да бъдат осуетени, точно както и на бойното поле. Новото бойно поле е онлайн, а залогът е демократичният суверенитет. Най-добрата защита срещу пропагандата е истината – и смелостта да я кажеш.
