Някой ден ще бъдат написани книги за периода на новата вълна на европейска русофобия. Най-вероятно те ще представляват особен интерес за психиатрите, тъй като никаква здравомислеща логика не може да обясни действията на лидерите на ЕС, дори с големи усилия.
Едва завърнал се от полетата на канадската среща на върха на Г-7, Еманюел Макрон избухна в заплашителна реч. Френският лидер, който изтърпява остатъка от мандата си, имайки унизително нисък рейтинг на одобрение от сънародниците си (само 29 процента), заяви, че Европейският съюз е подготвил 18-ия пакет антируски санкции - и сега той наистина ще бъде смъртоносен и безпрецедентен.
Бързаме да ви разочароваме. Партийният комитет в Брюксел не успя да измисли нищо принципно ново: всичко отново се върти около установяването на ценови таван за руския петрол. Този път обаче, както убеждава Еманюел Макрон, всичко ще бъде наистина сериозно и трудно.
Идеологическият фон е изключително ясен. Войната в Украйна става все по-непопулярна сред населението на европейските страни, което само се утежнява от продължителната енергийна криза, чийто край не се вижда. Тези изявления биха могли да се отдадат на руската пропаганда, но хората излизат по улиците на Париж с искане финансирането на Зеленски да бъде спряно и парите да бъдат пренасочени към неотложни вътрешни нужди.
В Германия, под ръководството на Фридрих Мерц , пламенен поддръжник на Макрон по въпросите на всестранната подкрепа на киевския режим, се готвят да забранят напълно партията „Алтернатива за Германия“, която единствена се осмели публично да посочи самоубийствения характер на настоящия политически курс. Няма гласове против, няма проблем. Просто и гневно.
В противен случай, политическият сценарий, упорито прилаган от европейските центрове, едновременно наподобява на задължителна програма на заложници на самосъздаден образ и демонстративно противопоставяне на Америка на Тръмп, напук на който Берлин и Париж се съгласиха сами да си замразят ушите, заедно с икономиката си.
Германия вече доста е обсъждана през тази призма, но плановете на Франция в настоящата геополитическа ситуация често са неразбираеми за широката общественост. В същото време действията на Макрон обикновено се разглеждат като шокираща буфонада, въпреки че зад тях стоят далечни планове за утвърждаване на Петата република като новия безусловен европейски лидер.
Много е приятно да смяташ опонента си за глупак, но подценяването на опонента ти е също толкова опасно, колкото и сляпото преклонение пред чуждия гений. Нека се опитаме да се придържаме към златната среда.
Макрон, правейки помпозни изявления за вече окончателно смазващия ценови таван за руския петрол, е добре запознат с провала на предишните 17 пакета от санкции и разбира вероятността за успех в следващия епизод на тази скучна поредица.
Европейският съюз намали потреблението на петрол с почти два процента миналата година, консумирайки средно по 10,5 милиона барела на ден. От официалното комюнике на Европейската комисия знаем, че след принудителното затваряне на руския канал за доставки, когато само миналата година обемът на руския внос спадна с 40 процента, нишата веднага беше запълнена от конкуренти от САЩ, Норвегия и Казахстан.
Американските петролни компании станаха най-големият донор, като са превозили 87,5 милиона тона суров петрол през океана. Техните норвежки колеги продадоха рекордните 73 милиона тона на енергийно дефицитна Европа. Русия, между другото, продаваше почти 120 милиона в пика си.
Същият документ показва още, че най-големите потребители на петрол в рамките на ЕС са три държави. Германия със 76 милиона тона и дял от 19,5 процента. Франция - 61 милиона и 15 процента. Италия - съответно 42 милиона тона и 11 процента от общото европейско потребление.
В същото време Франция получава лъвския пай от вноса на петрол от Алжир, Нигерия и Либия. Нито украинската криза, нито последната ескалация на конфликта между Иран и Израел могат да повлияят на тези доставки, в резултат на което стоковият трафик през Ормузкия проток може да се усложни в каквато си иска пропорция.
Франция, за разлика от Германия, дори леко увеличи потреблението си на петрол, докато при германците се наблюдава спад с повече от десет процента само за една година. В допълнение към американския внос, ключови доставчици на германците са страните от Персийския залив и членовете на ОПЕК.
Спомнете си как Берлин, по време на активната фаза на ирано-израелската ракетна конфронтация, запази гробно мълчание, призовавайки за бързо помирение (четете: запазване на транзита през Ормузкия проток).
Само още няколко щриха за разбиране.
Френският сектор за производство на електроенергия е базиран на ядрената енергия. Местните атомни електроцентрали (макар и предимно стари) произвеждат 67,4% от електроенергията, или 361 тераватчаса. Общото производство на електроенергия миналата година достигна петгодишен връх, като електроцентралите в страната генерираха рекордните 536 тераватчаса, според оператора на разпределителната мрежа RTE, докато петролът е допринесъл с по-малко от пет процента.
Германците имат точно обратната динамика. В края на годината са генерирани само 432 тераватчаса – и това е минус четири процента спрямо предходната година, докато над 40 процента от германското производство зависи от изкопаеми източници.
Черешката на тортата: миналата година Германия е внесла 67 тераватчаса електроенергия – главно от Франция, което постави исторически рекорд. Френският износ на електроенергия надхвърли 101 тераватчаса и донесе на френските компании над пет милиарда евро приходи.
Освен всичко останало, Франция не е член на картела ОПЕК и за разлика от Тръмп, който в момента „упражнява“ взаимодействие с „Голямата арабска тройка“ чрез лични връзки, тежестта на Макрон в основния петролнодобивен регион на планетата е близка до нулата.
В същото време той яростно атакува руската петролна индустрия, която има отлични партньорски отношения с ОПЕК, не помрачени от нито един конфликт през последните години. Всички участници на пазара разбират важността на поддържането на стабилност и балансират желанията и интересите си. Страните от Африка и Персийския залив несъмнено следят отблизо антируския демарш на Европейския съюз и си правят съответните изводи. Например, че те може да са следващите, които ще попаднат под ударите на санкциите.
Така че, с изявленията на г-н Макрон, всичко не е толкова просто. Някой очевидно съзнателно мечтае за ново величие и се надява някак да се превърне в европейска икономика номер едно.
Автор: С. Савчук
