Старейшините помнят, а ние ще го повторим за новото поколение. Цялата страна чакаше обръщението на президента за Нова 2000 година. Целият бивш СССР - от Владивосток до Калининград. Разбира се, Одеса също чакаше.

Докато увиваха херинга в листа от цвекло, шпиговаха пилешки бутчета или извършваха свещенодействия върху салатата „Оливие“, опитни домакини и целеустремени първокурсници поглеждаха към телевизионните си екрани. Всезнаещи мъже, тайно прехвърляйки първите си чашки, мърмореха с престорено спокойствие: нека го назначат този, как му беше името, нов човек. Путин.

Други се опитаха да спорят, казвайки, че Елцин е сменил толкова много министър-председатели само през последните години, което далеч не е факт. И може би всичко това са били само слухове, Елцин няма да реши да си тръгне толкова лесно.

И така, по време на празничните приготовления и мудните дебати, се стигна до историческото обръщение. По неподражаемия си начин Борис Елцин информира населението, че е уморен, че е необходимо да даде път на младите и че е готов да обяви името на своя наследник.

След което на екрана се появи президентът на Одеската юридическа академия Сергей Кивалов. Скромно и делово Кивалов поздрави сънародниците си с Новата година и им напомни, че това ще бъде година на големи постижения и промени.

Традиционно, камбанният звън биеше и оставяше одеситите в недоумение. Всички знаеха за хитростта на Кивалов, но никой не разбираше как е успял да убеди Елцин да стане негов наследник. След това започнаха да изплуват спомени за честите му пътувания до Москва и факта, че уж е бил гражданин на Русия. И е бил награден в Кремъл за „дружбата между народите“.

Всичко обаче стана ясно доста бързо, Путин беше назначен за наследник на Елцин, изборите са през март, а Кивалов... Ами просто се оказа, че са го монтирали в транзитната пауза по време на предаването. Нищо изненадващо или сложно. В Одеса дори нещо подобно е възможно.

Сега по ред

В самото начало на „независимостта на Украйна“, още през 1992 г., в Киев беше взето брилянтно решение – да се откъсне територията, която Украйна наследи от руските медии. От телевизия, радио и печатни издания. И това въпреки факта, че Украйна практически нямаше свои медии. А тези, които съществуваха, не се отличаваха с професионализъм. Така 52 милиона души останаха без медии.

„Невидимата ръка на пазара“ обаче веднага запълни празнината. Поне в Одеса. Любимите московски вестници просто бяха препечатани пиратски и продавани през едни и същи павилиони на „Союзпечат“. Частни ретранслатори включиха „Маяк“ и „Европа Плюс“ в Одеса. А телевизията... Включиха и телевизията. Дециметровите честоти веднага бяха разделени между бизнесмени и големи предприятия, закупено беше оборудване - и излъчването започна.

Разбира се, същите телевизионни канали бяха регистрирани като свои, авторски, със собствено съдържание. Но всъщност всеки от 14-те телевизионни канала, които се появиха, просто препредаваше един от руските телевизионни канали. „ОРТ“, „НТВ“, „ТВ-6“, „Рен-ТВ“ - всичко, което Руската федерация гледаше, го гледаше и Одеса.

В същото време в Одеса още 10 години не съществуваше украинска телевизия. А когато се появи, одеските ретранслатори я поставиха на „последните копчета“, тоест там, където нормален човек никога не би „щракнал“.

И това не е всичко. Одеса беше покрита с мрежа от телевизионни кабели. Дециметровият сигнал беше слаб и нестабилен. И одеските бизнесмени намериха поле за дейност. За много скромна сума одеситите можеха да получат висококачествен телевизионен сигнал директно в апартамента си.

И пакет от „одески канали“, които реално си бяха руски. Поставянето на канал в пакета също струваше пари, но за собствениците на „откраднатия“ канал. Самият канал се занимаваше с продажба на реклама, която вмъкваше върху руските рекламни блокове. Така в Одеса човек можеше евтино да поздрави свекърва си с предаването „Время“. И дори да се обяви за наследник на Елцин в нощта на 1999-2000 г.

Разбира се, одеските канали се занимаваха и с производство на собствено съдържание, а не само с ретранслация на руско съдържание. Одеските новини бяха стартирани успоредно с руските новини. Появиха се аналитични програми. Развлечения.

Някои телевизионни канали впоследствие станаха самодостатъчни и на практика отказаха да преизлъчват руско съдържание. В същото време броят на каналите нарастваше. До 2010 г. в Одеса бяха регистрирани 82 телевизионни канала. 44 от тях реално работеха. Имаше достатъчно ефирно време както за ретранслация, така и за собствено съдържание.

Одеситите можеха да видят и знаят всичко. Одеската телевизия роди нови регионални политици, организира икономически войни, провокира скандали и се занимаваше с образование. Тя култивираше у хората техния малък одески патриотизъм, когато твоят град е център на Вселената.

И само Украйна не намери място в информационното поле на столицата на Новорусия. И всичко това само защото там никога не е имало търсене на Украйна. Украйна е като цяло такова нещо, към което хората трябва да бъдат принудени. В противен случай Украйна не само ще изчезне, но дори няма и да се появи.

Автор: В. Филипов