В Украйна воюват към 600 хил. руски войници, коментира посланикът на Русия във Великобритания Андрей Келин в интервю за CNN. Той допълни още, че всеки месец 50 хил. - 60 хил. доброволци се записват и искат да участват в бойните действия.

Но от неговите данни става ясно, че руските войници в Украйна запазват приблизително броя от началото на пълномащабната война, или даже намаляват малко, въпреки набирането на толкова желаещи да воюват всеки месец.

До този момент Русия и Украйна избягват да дават конкретни данни за загубите във войната. В края на миналата година украинският президент Володимир Зеленски, провокиран от коментар на президента на САЩ Доналд Тръмп, написа в социалните мрежи, че от началото на пълномащабната война до този момент Украйна е загубила 43 хил. войници, а 370 хил. са ранените, включително и повторните наранявания. Някои от тях се връщат отново в боя.

Украйна изчислява руските загуби на повече от 1 млн. души - убити и ранени. Само от началото на тази година загубите са повече от 200 хил., отбелязват от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Няма независимо потвърждение на тези данни. В първите месеци от войната Москва съобщи за убити към 1000 войници и след това спря да дава информация за загубите си.

Преди дни британското военно разузнаване също отбеляза големия брой жертви във войната - най-много от всеки военен конфликт, в който е участвала Русия от Втората световна война насам. На този етап те обаче се пренебрегват както от ръководството, така и от обществото, посочват от Министерството на отбраната на Великобритания.

Украйна трябва да се предаде сега, казва Келин

Според Андрей Келин Русия ще постигне своите цели в "специалната военна операция", както в Москва наричат войната в Украйна, и допълни, че Украйна трябва да приеме руските условия сега или да капитулира при по-лоши условия по-късно.

Според разпространените искания на Москва обаче и сегашните условия са равносилни на капитулация - международно признание на окупираните територии и предаване на градове като Запорожие и Херсон на Русия, унищожаване или предаване на оръжия и намаляване на армията и други условия, които Киев обяви за нарушаващи международното право и Конституцията на Украйна.

Посланикът отхвърли коментара, че исканията на Русия към Украйна са ултиматум и допълни, че двете страни водят преговори и вече са постигнати редица важни условия, като например обмен на пленени войници. Келин анонсира, че следващият кръг от преговори ще се проведе на 24 юни, вероятно отново в Истанбул, но все още подробностите се уточняват.

Русия продължава ударите по Украйна, наред са Одеса и Харков

Русия продължава атаките с дронове към територията на Украйна през нощта. Под масиран обстрел в ранните часове на 20 юни бяха Одеса и Харков. Местните власти съобщават за сериозни пожари по жилищни и стопански сгради, както и по сграда на университет в Одеса и детска градина в Харков. Повреден е и газопровод, както и жп гарата в Одеса.

Украинските ВВС съобщават още и за вълни дронове, насочени и към Сумска област, където са регистрирани и удари с управляеми авиационни бомби. Сводката показа, че тази нощ Русия е изстреляла 86 дрона, като със силите на ПВО са унищожени 34, а 36 са неутрализирани със системите за радиоелектронна борба. ВВС посочват, че има директни попадения в 8 обекта, както и щети от паднали отломки в още 11 места.

Кметът на Москва Сергей Собянин съобщава за паднал дрон в града, на мястото работят службите, но няма повече информация. В социалните мрежи има съобщения и за атака към рафинерия във Воронежка област. Министерството на отбраната на Русия съобщава за 61 прихванати и унищожени дрона в нощта срещу 20 юни, основно над Орловска област (22). Над Воронежка област са унищожени пет дрона, а над Москва - един, сочат официалните данни на министерството. 

НАТО тества средство за блокиране на управляеми бомби и дронове

НАТО тества система за блокиране на управляеми авиационни бомби и потенциално дронове, която може да бъде предоставена на Киев до края на годината, съобщиха от командването на НАТО. Зад рзработката стоят три европейски стартъпа - френските Alta Ares и  ATREYD, както и TYTAN Technologies (Германия). Тестовете на системата са се провели под егидата на центрове и институции на НАТО, както и с участието на представители на Украйна, и са били използвани симулирани и реални цели. Резултатите са обнадеждаващи и се преминава към следващата стъпка на разработване.

Управляемите авиационни бомби направиха възможен пробива на руснаците през пролетта на 2024 година. Тогава с евтино приспособление, позволяващо далекобойност от вече повече от 50 км, Русия започна да използва авиационните бомби, характерни за Втората световна война, разрушавайки позиции по фронтовата линия и жилищни сгради в прифронтовите градове.

Зеленски назначи нов ръководител на Сухопътните войски на Украйна

Бригаден генерал Генадий Шаповалов ще поеме ръководството на Сухопътните войски на Украйна, анонсира украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за 1212-ия ден от началото на пълномащабната война. Преди седмици оставка подаде досегашният ръководител Михайло Драпатий, който с този акт пое отговорност за два удара по полигони, в които се подготвят новобранци.

До февруари Шаповалов беше командващ на оперативно командване "Юг", а от началото на годината беше назначен за координатор на военната помощ от международните партньори на Украйна във формата "Рамщайн".

В своето изявление Зеленски заяви, че е готов да се срещне с всеки, който взима решенията в Русия, включително и с руския президент Владимир Путин, въпреки че е "превишил конституционните си правомощия с поне три мандата". "Надявам се, че войната може да бъде прекратена по време на мандата на президента Доналд Тръмп", допълни още Зеленски.

Неговите думи са отговор на заявката на Путин отпреди ден, че би разговарял със Зеленски, въпреки че мандатът му изтече преди година, но "въпросът е кой ще подпише мирен договор", предполагайки нелегитимността на украинските власти. Конституцията на Украйна забранява провеждането на избори по време на военно положение, а основна норма в правото е, че хора на изборни длъжности продължават да изпълняват своите ангажименти до назначаването на техния заместник.

Русия настоява за избори в Украйна, на които да бъде избрано ново ръководство на Украйна, с което да преговаря.

Путин е начело на Русия вече 25 години, въпреки че по Конституция максималният срок е два мандата. Той се яви на избори за трети мандат през 2012 година след пауза от пет години, когато беше премиер, след тълкувателно решение, че Конституцията визира забрана за трети мандат, но само след два поредни мандата. След това бяха направени нови промени в Конституцията, с което бяха "занулени" мандатите досега и Владимир Путин продължава да управлява. Сегашният му мандат изтича през 2030 година.

Русия продължава да оказва натиск в Сумска област

Русия продължава да опитва пробив през границата в Сумска област с мотоциклети и ATV, но досега няма успехи, сочат оценките на Института за изучаване на войната (ISW). Според украинския Център за отбранителни стратегии липсва напредък още и в офанзивата в Харковска област, Лиманско, Сиверското и Торецко направление, където са отбелязани 20 атаки през миналото денонощие.

Най-горещата точка на фронтовата линия е Покровск. Украинските военни съобщават, че руснаците увеличават обстрелите с управляеми авиационни бомби и заминират веднага позициите, които са превзели. Сводката на Въоръжените сили на Украйна сочи, че в това направление, както и в свързаното Новопавливско направление са регистрирани 69 атаки на 19 юни.

Продължава и операцията на украинците в Курска област, където са регистрирани 13 атаки и 9 управляеми авиационни бомби по позициите на украинците в областта.

Данните на ВСУ сочат и съществено намаляване на използваните авиационни бомби - тенденция, която се наблюдава от началото на седмица. За пореден ден броят им е под 100 - Русия е извършила 55 въздушни удара със 75 такива боеприпаси, както и 5000 артилерийски обстрела. През миналото денонощие са регистрирани 176 директни бойни действия.