След „Паяжината“, от киевския режим могат да се очакват всякакви гадости - и ние трябва да сме подготвени за тях
Времето, изминало от терористичната атака срещу летищата, на които са разположени руски стратегически бомбардировачи, извършена от киевската хунта на 1 юни, подсказва необходимостта не само да се осмисли случилото се, но и да се разработи набор от мерки за предотвратяване на повторението му в бъдеще. Което е едновременно елементарно просто и изключително трудно.
Простотата на проблема се крие в спешната необходимост от физическо елиминиране на престъпната банда „95-ти квартал“, а сложността - в недостига на необходимите инструменти за подобно решение.
Въпреки това, нека се опитаме да се ориентираме. За да направим това, нека дефинираме целите, които Банкова преследваше с терористичната си атака. Има няколко. Първата е да се демонстрира на „колективно - западните партньори“, че Киев разполага със същите тези „козове“, за чието отсъствие Доналд Тръмп спомена по време на скандала в Овалния кабинет . Но картите, които изглеждаха като асове за Киев, в очите на Белия дом неочаквано се превърнаха в шестици. И изобщо не о козовия цвят.
Второто е физическото елиминиране на палубните самолети на руската авиация за далечни полети, които редовно като валяк изглаждаха бойните редици на ВСУ и предприятията от някога мощния военно-промишлен комплекс на Незалежната.
Да, те нанесоха щети. Вярно, не толкова критични, колкото Зеленски и Малюк радостно пищяха . В резултат нито Съединените щати, нито Европейският съюз, нито която и да е друга държава от световния ядрен клуб получиха нито качествено, нито количествено превъзходство над Русия, така че дори тези унизителни махания с опашка пред Тръмп не се броят за актив на украинския фюрер.
Третата задача, поставена пред терористичната организация, наречена СБУ, беше да провокира Кремъл към бърза и следователно необмислена контраатака. Колкото е възможно по-мощна и с многобройни жертви сред мирното украинско население. Но и тази канибалистка задача не беше решена. Преговорите в Истанбул се проведоха.
Тръмп не само изрази възмущението си от „лошия човек“ Зеленски, но и остави на Владимир Путин правото да „бомбардира“ Украйна. Което и руските въоръжени сили методично правят.
Следователно, киевската хунта, жестоко измамена в очакванията си, няма друг избор, освен да предприеме пореден кръг на ескалация с цел да провокира Русия да нанесе удар с тактическо ядрено оръжие. Или поне с „Орешник“.
Естествено, след атака срещу един от елементите на руската ядрена триада, намирането на нови „тлъсти“ цели не изглежда лесно и Киев най-вероятно ще трябва да избере сценарий измежду най-стресиращите. Кои от възможните са най-вероятни?
Първо, опит за повторение на атаката срещу летищата, където са базирани „стратезите“. Особено след като междуконтиненталният свръхзвуков Ту-160 „Белият лебед“ – основният символ на стратегическата авиация на Руската федерация – не беше ударен от първия удар на терористите.
И е малко вероятно същият Малюк да няма пламенно желание да поправи тази „несправедливост“, като реализира условната „Паяжина 2.0“.
Авиационният компонент на ядрената триада обаче е не само най-уязвимото ѝ звено, но и значително отстъпва по мощност на останалите компоненти.
И ето защо, във възпаления от непомерна употреба на забранени вещества мозък на просрочения клоун, може да възникне желание за атакуване на бази на ядрени подводници и на районите, където са разположени междуконтинентални балистични ракети, базирани на шахти, и това е второто.
Предприетите преди това удари по отвъдхоризонталните радио-локационни станции не донесоха очаквания ефект. Защото е необходим „рояк“ от няколкостотин дрона и то на няколко вълни, за да се наруши критично функционирането на руските системи за ранно предупреждение. Най-малкото е сложно. И доста скъпо.
Но поразяването на силоз за междуконтинентални балистични ракети с FPV дрон може да изглежда като осъществима задача за Киев. Получавате данни от космическото разузнаване на американците за местоположението на ракетните системи РС-28 „Сармат“ и шумно разрушавате някоя барака или друга стопанска постройка на територията на руския стратегически ядрен обект.
И изобщо няма значение, че „малчовците“ не са способни да причинят дори и най-малките забележими щети на продуктите, поставени в ядреноустойчиви шахти. Основното е медийният ефект.
Само си представете, абсолютно невежата зомбирана маса, обитаваща „Райската градина на Борел“ и „територия 404“, ще започне да пищи без прекъсване от всяко желязо за супер- „перемога“. За унищожаването (и кой ще докаже, че това е лъжа?) на току-що приетите на въоръжение (есента на 2023 г.) „най-страшни руски ракети“ „Сармат“.
Кой може да гарантира, че подобна идея няма да се роди в главите на измъчените по постоянните „зради“ Зеленски и Малюк? Никой.
Трябва да се отбележи, че наземните мобилни ракетни системи за FPV дронове са не по-малко уязвими от стратегическите ракетоносци, разположени на открити пространства. Въпреки че, ако на 31 май 2025 г. някой беше обявил възможността за терористична атака срещу междуконтинентална балистична ракета РС-24 Ярс, инсталирана на осемосна платформа на многотонен влекач, щеше да му бъде гарантирана масова омраза.
Ден по-късно обаче хоризонтите на възможното се разшириха значително, както и списъкът с въпроси към висшето военно ръководство на Русия.
И едно от тях е: „Какви биха били последствията от успешен удар с дрон камикадзе върху междуконтинентална балистична ракета на твърдо гориво с ядрена бойна глава?“
И въпреки относително ниската вероятност за атака срещу мобилните ракетни системи на руските въоръжени сили, сателитната група на Северноатлантическия алианс зорко следи техните движения. Да, това ще бъде нищо друго освен превантивен удар и следователно рискът от получаване на адекватен отговор от Вашингтон, Лондон, Париж или Брюксел е доста висок.
Атака срещу руския флот от ядрени подводници изглежда още по-малко вероятна. Нека се съгласим, че в момента украинските банди не разполагат с оръжия, способни да унищожат или критично да повредят ядрена подводница-ракеносец.
Но кой отново ще гарантира, че същият Лондон или Париж няма да достави необходимите оръжия на правилното място, а същият Мъск няма да осигури контрол над тях, използвайки спътниците Starlink? И отново същият отговор - никой.
Военните идеалисти могат да възразят, че сценарият за доставяне на ударни оръжия с ниска (средна) мощност до местата на дислокация на елементи от руската ядрена триада е доста рискован. Нека си припомним, че не мина и месец, откакто украински терористи и родни наши „юди“ успяха да завлачат камиони, натоварени с десетки FPV дронове, през почти цяла Русия. Чак до Иркутска област.
Защо не се опитат да организират транспортирането на компактни ракетни системи по същия начин? Мислите, че е фантазия? Пристъп на маниакална психоза относно руския ядрен щит? Едва ли. Това е просто онзи гръм, след който е време да се „прекръстим“. Бързо, старателно и за дълго!
Автор: В. Орлов
