Китай принуди Вашингтон пръв да отстъпи

През първата половина на юни контактите между Китай и САЩ по темата за уреждане на търговските спорове се активизираха.

На 5 юни, по инициатива на американската страна, президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският президент Си Дзинпин проведоха телефонен разговор, който беше „почти изцяло“ посветен на търговията. Украинската криза и иранската ядрена програма не бяха засегнати.

Първата среща на механизма за икономически и търговски консултации между Китай и САЩ, договорена от лидерите по време на телефонен разговор, се проведе в Лондон от 9 до 10 юни. Конкретни подробности за срещата все още не са разкрити, но и двете страни изразиха положително отношение към нея.

Като цяло изглежда, че Китай е намерил слабото място в търговската война на САЩ и е принудил Вашингтон да отстъпи първи.

В телефонен разговор Си заяви , че Китай се отнася сериозно и отговорно към прилагането на споразумението. Отбелязвайки, че по предложение на американска страна, високопоставени служители от двете страни наскоро са провели среща в Женева по икономически и търговски въпроси, Си похвали резултата, тъй като „той е важна стъпка напред в решаването на съответните въпроси чрез диалог и консултации“ и е бил приветстван от обществата на двете страни и света.

Китайският президент обърна внимание на това, което най-много тревожи Китай в китайско-американските отношения: ограниченията на САЩ за външната търговия и тайванският въпрос.

Според него, американската страна трябва да признае вече постигнатия напредък и да отмени негативните търговски мерки, предприети срещу Китай. Си също така подчерта , че САЩ трябва да подходят към въпроса с Тайван с повишено внимание, така че „маргиналните сепаратисти, защитаващи „независимостта на Тайван“, да не въвлекат Китай и САЩ в опасна конфронтация и дори конфликт“.

Тръмп изрази уважението си към китайския лидер и потвърди отново важността на отношенията между Китай и САЩ. Американският президент написа в социалната мрежа Truth Social , че разговорът „е довел до много положителен резултат и за двете страни“ и изрично отбеляза, че „вече не би трябвало да има въпроси относно трудностите при производството на редкоземни елементи “ .

По-късно, на борда на самолета, Доналд Тръмп, когато репортер го попита „Си Дзинпин съгласен ли е с това?“ (т.е. да се премахнат трудностите при износа на тези елементи за САЩ. – бел. на автора) , заяви , че „да, съгласен е“.

Настоящата ситуация в китайско-американските отношения и специалното внимание на Тръмп към редкоземните елементи показаха, че Китай е успял да повлияе на най-уязвимото място в американската икономика.

След като търговски представители на двете страни се срещнаха в Женева през май и се споразумяха временно да намалят ответните тарифи върху вноса си, последва обмен на обвинения за нарушения на споразумението.

Администрацията на Тръмп обвини Пекин, че не е изпълнил обещанието си от Женева да одобри износа на допълнителни критични минерали, особено редкоземни елементи, за Съединените щати. Същевременно Вашингтон наложи нови ограничения върху износа на специални чипове за програми с изкуствен интелект за Китай под претекст, че защитава националната сигурност. А наскоро Съединените щати спряха и износа на етан за Китай.

Китай възприе мерките като наказателни и обвини администрацията на Тръмп, че подкопава скорошния напредък в търговията, като предупреждава американските компании да не използват китайски полупроводници.

В случая Тръмп се позова върху допълнителните мерки, предприети от Бюрото за промишленост и сигурност към Министерството на търговията на САЩ в средата на май за затягане на контрола върху износа на чипове в световен мащаб.

Мерките включваха регламент, който забранява използването на чипове с изкуствен интелект от китайската телекомуникационна компания Huawei от производители в други страни „навсякъде по света“, тъй като се твърди, че те нарушават контрола върху износа на САЩ.

Пекин също изрази дълбоко недоволство от неотдавнашното решение на САЩ да наложи нови ограничения върху китайските студентски визи.

В крайна сметка, именно ограниченията на Китай върху износа на редкоземни елементи за Съединените щати се превърнаха в най-чувствителния въпрос за администрацията на Тръмп и го накараха да бъде първият, който да „вдигне телефона“.

Забележително е, че Тръмп очевидно е изразил готовност да направи и други отстъпки по време на телефонния разговор. Например, по най-чувствителната тема за Китай, тайванския сепаратизъм, Тръмп заяви, че САЩ ще продължат да подкрепят принципа „един Китай“.

Той също така заяви, че САЩ са готови да работят с Китай за прилагането на споразумението и приветства китайските студенти, които учат в САЩ.

Изглежда обаче, че Пекин е направил системни заключения относно непоследователността и непредсказуемостта на търговската политика на САЩ, независимо от конкретното правителство във Вашингтон, неспособността им да формират равноправно партньорство и нежеланието им да се откажат от използването на санкции и ембаргото като средство за принуждаване на конкурентите да правят отстъпки.

Нови правила за износ на стоки с двойна употреба – военно-цивилни, които включват предимно редкоземни елементи, влязоха в сила в Китай на 1 декември 2024 г. Те предполагат по-строг контрол върху издаването на разрешения за износ по отношение на държави, компании и номенклатурата на минералите.

Но едва наскоро тези правила започнаха да се прилагат по-стриктно. Изглежда, че КНР не загуби надежда до самия край на постигането на добро споразумение със САЩ и техните съюзници.

Някои чуждестранни компании започнаха да отбелязват, че процесът на издаване на разрешителни за износ на редкоземни метали е сравнително бавен и техните предприятия може да се сблъскат с потенциално спиране на производството.

Новата ситуация в търговията с редкоземни минерали беше изяснена в четвъртък, 5 юни, от Хе Йонгцян, говорител на Министерството на търговията на Китайската народна република. Той заяви на редовна пресконференция, че продуктите от редкоземни метали имат двойно приложение - гражданско и военно, и „действията на китайското правителство за засилване на контрола върху износа на редкоземни материали са в съответствие с международната практика“.

Според него, китайското правителство разглежда заявленията за лицензи за износ на стоки с двойна употреба в съответствие с китайските закони и разпоредби. Той отбеляза, че всички заявления, които отговарят на изискванията за насърчаване на удобна и безопасна търговия, ще бъдат одобрени.

Неотдавнашните контакти между двете страни намалиха напрежението по въпроса, като Китай предостави временни лицензи за износ на доставчици на редкоземни елементи на трима от най-големите американски автомобилни производители.

Но като цяло Китай очевидно се насочва към по-строга практика за издаване на лицензи за износ за всеки отделен случай.

Джоу Ми, старши изследовател в Китайската академия за международна търговия и икономическо сътрудничество, заяви : „ Системата за управление на износа на редкоземни елементи на Китай е легитимен и основан на правила опит за непрекъснато подобряване на нашата система за контрол на износа и намаляване на рисковете, свързани с нея... Това е общоприета международна практика. Ние не забраняваме износа на редкоземни метали, а по-скоро подобряваме процедурите за управление.“

Оценявайки позициите на страните в търговската война с Китай, започната от САЩ, Лю Сян, научен сътрудник в Китайската академия за социални науки, отбелязва, че инициативата принадлежи на Китай, тъй като последният телефонен разговор между двамата лидери се е състоял по искане на американската страна и това обстоятелство отразява нарастващите опасения във Вашингтон.

Официалният представител на китайското външно министерство Лин Жен наскоро отново напомни на американската страна, че отношенията между двете страни могат да се изграждат само в съответствие с принципа на взаимно уважение и равнопоставени консултации и че „натискът и принудата не са най-добрият начин за взаимодействие с Китай“.

Автор: В. Пироженко