Украинският президент Володимир Зеленски ще опита да получи одобрението на американския си колега Доналд Тръмп за покупката на пакет оръжия от САЩ. Това каза Зеленски по време на брифинг след срещата си с австрийския президент Александър ван дер Белен във Виена.
Очаква се украинският лидер да разговаря с Тръмп по време на срещата на Г-7 в Канада и да бъде договорена сделката. Преди дни Зеленски потвърди, че Киев е изпратил списък с оръжия и боеприпаси, които има желание да закупи и води разговори за това с американски производители. Списъкът е бил актуализиран на няколко пъти, защото нуждите на страната са се променили с времето.
Зеленски посочи още, че Украйна продължава да получава американска помощ, но одобрена в предишните години и не очаква новото правителство да предостави такава. "Не искам да си представя как ще живеем и ще се борим за живота си без подкрепата на САЩ", допълни обаче украинският лидер.
Той коментира още, че всички в Европа работят, за да бъде запазен силният съюз между Европа и САЩ, но също така призова и да бъде разширена военната индустрия и производството на оръжия, за което "са нужни много пари, а има малко време".
По данни на германският Институт за световна икономика в Кил (IfW) към април за първи път от юни 2022 година европейската помощ вече надхвърля американската. От началото на пълномащабната война Украйна е получила 65 млрд. евро от САЩ спрямо 72 млрд. евро от Европа. Основните донори на Киев са Скандинавските страни и Великобритания, докато помощта от Германия все още е по-умерена, посочват икономистите.
През април и през март европейските партньори на Украйна са предоставили 10,4 млрд. евро под формата на военна помощ и 9,8 млрд. евро хуманитарна и финансова помощ. Това е рекордно ниво от 2022 година насам. Част от парите за военна помощ се инвестират в военно-промишления комплекс на Украйна.
На срещата в Канада по отношение на Украйна ще бъдат дискутирани въпросите за замразените руски активи и санкциите срещу Русия - най-вече таван върху цената на петрола. Преди дни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен анонсира, че в 18-ия пакет със санкции срещу Русия ще бъде предвиден таван върху цената на руския петрол от 45 долара за барел. В момента лимитът е 60 долара и според даннитена руското Миистерство на финансите цената на руския петрол е доста под това ниво - около 52 долара за барел през април.
Пазарите за кратко реагираха на войната в Близкия изток и паниката изпрати цената на петрола над нивото 77 долара за барел, но днес (16 юни) тенденцията се обърна и цената падна до нивото от около 73 долара за барел на фона на сигналите от Иран, че е готов на преговори за ядрената програма и прекратяване на обстрела.
Пазарни анализатори не очакваха цената да прескочи нивото от 80 долара за барел, ако не бъде затворен Ормузкия пролив.
Според източници на Bloomberg на срещата в Г-7 едва ли САЩ ще подкрепят намаляване на тавана. Агецията обаче отбелязва, че и въведени само от Европа, санкциите биха работили, ако могат да бъдат спазвани, защото пътят на руския петрол минава през европейките териториални води. Преди седмици обаче Москва заяви, че ще пази с цената на всичко своите танкери и дори изпрати бойни самолети, които да следят преминаването на корабите през Балтийско море.
В публикация на Politico пък се говори, че Тръмп е готов да наложи санкции на Русия през следващата седмица. Le Monde цитира говорителят на руското Министерство на външните работи Мария Захарова, която съобщи, че по искане на Вашингтон разговори за изясняване на двустранните отношения са отменени.
