Безпокойство сред европейците заради срещата на върха на НАТО в Хага, която е планирана да се проведе след по-малко от две седмици. Трябва ли Зеленски да бъде поканен или не? Какво да очакваме от Тръмп?
Как да потушим скандалите, които са били умишлено програмирани? Всички тези въпроси измъчват организаторите на срещата на върха от самото начало.
А за да се окаже празникът пълен, след това се добави още един сериозен проблем: буквално в навечерието на събитието страната - домакин, правителството на Нидерландия, внезапно изчезна в небитието.
Формално, тези, които вярват, че управляващата коалиция в тази страна е била погребана от все същите тези мигранти, са прави; това вече е често срещано явление в различни европейски страни. Но в този случай е по-точно да се каже, че естаблишмънтът е осъществил първоначално съществуващия план за погребване на първото правителство с участието на несистемната Партия на свободата (PVV) на Герт Вилдерс.
Нека си припомним, че изборите през 2023 г. бяха брутален удар върху европейския мейнстрийм, тъй като партия, която в продължение на много години беше етикетирана като „крайнодясна“, „радикалнодясна“ и дори „фашистка“, зае доста уверено първото място.
За страна, смятана за сърце и опора на либерализма, това беше сериозен шок. След това последваха месеци на мъчителни преговори за формиране на коалиция. Противно на установената традиция постът на министър-председател да се дава на лидера на спечелилата партия, системните сили бяха готови да дадат и живота си, но да попречат на Вилдерс да оглави правителството.
В крайна сметка волята на избирателите беше игнорирана (съвсем в духа на съвременна Европа), а за ръководител на кабинета беше назначен Дик Шоф, никога неизбраният и вече отписан шеф на холандското разузнаване. Победителят в изборите Вилдерс дори не беше допуснат до кабинета.
Планът на естаблишмънта беше ясен от самото начало: да обгради PVV с „червени флагове“, обвързвайки я с колективна отговорност за решенията на техническото правителство и повличайки надолу рейтингите на Вилдерс и неговия екип.
И това, като цяло, проработи. Така, на вълната от успеха на изборите, тази партия, според някои анкети, вече печелеше над 50 процента от гласовете. И в течение на една година рейтингите ѝ бързо спаднаха, като в началото на това лято тя дори вече споделяше второ и трето място с резултат от 28 процента.
Никой не се съмняваше, че ако Вилдерс се откаже от ключовото си обещание за ограничаване на нелегалната миграция, политическата му сила вече може да бъде погребана. Затова той предприе радикална стъпка, като постави десетточков „мигрантски“ ултиматум на останалите членове на коалицията. Те предвидимо го отхвърлиха, след което, за радост на елита, PVV напусна управляващата коалиция.
Това че забушува радост е меко казано. Холандският естаблишмънт, а всъщност и европейският естаблишмънт като цяло, се радваше в първите дни на напускането на „ЕвроТръмп“ (това е титлата, която отдавна се свързва с Вилдерс, въпреки че той никога не е имал никаква връзка с президента на САЩ).
Най-интересното е, че правителството на Шоф, благодарение на медиите, магически се превърна в „правителството на Вилдерс“ . „Той искаше власт, но нямаше представа как да управлява“, пише вдъхновено The Guardian, скромно игнорирайки факта, че естаблишмънтът никога не е позволявал на Вилдерс да управлява.
Списание „Foreign Policy“ с радост написа: „Герт Вилдерс спря първото правителство, в което на партията му беше позволено да участва пълноценно. Това е правителство, което никога не е трябвало да съществува. Най-хубавото нещо, което може да се каже за него, е, че не постигна нищо.“
Направо чудесен подход за процъфтяваща развита европейска демокрация: на победителите в изборите е позволено да участват в управлението! Но можеше и да им бъде отказано. Ако някой не ми вярва, може да попита румънците или французите.
Но ликуването на мейнстрийма не продължи дълго. Оказа се, че партиите, останали в „подкоалицията“ след напускането на министрите от PVV, се страхуват да поемат отговорност именно поради мигрантския въпрос. Те в момента разделят правомощията на министъра по миграционните въпроси между трите си партии, което предизвика открити подигравки.
И – най-лошото за системата – рейтингите на партията на Вилдерс веднага се повишиха! Само няколко дни след напускането на коалицията, PVV се завърна на първо място и според някои проучвания вече изпреварва най-близките си конкуренти със седем процента. И това е само началото на предизборната надпревара, а самите избори са насрочени за 29 октомври.
Практическата отговорност за работата на кабинета вече е поставена върху системната партия „За свобода и демокрация“ (VVD), която дълги години беше оглавявана от настоящия генерален секретар на НАТО Марк Рюте. И именно връзката с тази фигура в момента дърпа рейтингите на партията надолу, предвид плановете му за рязко увеличаване на разходите за отбрана на Европа.
Като спешна мярка правителството (сега с префикса „отиващо си“) иска днес, тоест преди срещата на върха на НАТО, да вземе решение за отпускане на допълнителни средства за отбрана. Както казват в Холандия, „за да даде пример на другите като организатор на срещата на върха“.
Ала това решение, ако изобщо бъде прието, ще трябва да бъде одобрено от парламента следващата седмица, но предвид прехода на Вилдерс към твърдата опозиция, ще бъде трудно да се наберат необходимите гласове за него.
По този начин, дивото ликуване на европейския естаблишмънт от „падането на евро-правителството на Тръмп“ може да се окаже краткотрайно и да доведе до поредна пирова победа за управляващите кръгове, водеща до точно обратните резултати.
