Казахстан и Великобритания тихомълком подписаха споразумение за военно сътрудничество: сега поданиците на най-големия враг на Русия ще преподават на новото поколение казахстански офицери. На какво добро ще ги учат?

Като се има предвид, че британската доктрина посочва страната ни като една от основните заплахи за националната им сигурност, на нищо добро за нашето хипотетично добросъседство. Осем казахстански армейски бригади, които Астана възнамерява да разположи близо до руската граница, са доказателство за това.

Направиха го бързо и тихо. Без излишна помпозност. Казахстан и Великобритания подписаха споразумение за военно сътрудничество. Споменаха го пестеливо в новините. И буквално няколко дни по-късно дори изтриха новината за това от уебсайта на казахстанското Министерство на отбраната.

Какво, може би отстъпиха? Отмениха всичко? Разбира се, че не. Очевидно решиха да не привличат допълнително внимание. Чие внимание - не е трудно да се досетим: вероятно на големия им северен съсед, срещу когото директно и по същество се започва тази игра.

Военното сътрудничество със страна, която оглавява списъка с врагове на Русия, не е свързано с преименуване на железопътни гари, поради което миналата година бях обявен за враг номер едно на Казахстан. Много по-сериозно е. Нещо повече, нека ви напомня, че Казахстан е член на ОДКС, военен блок, който лично спаси президента Токаев и неговото обкръжение от военен преврат през януари 2021 г.- коментира новината генералният продуцент на "MatchTV" Тина Канделаки, напомняйки на магьосниците от уебсайта на Министерството на отбраната на Казахстан, че "интернет помни всичко". На нея ѝ беше забранено да влиза в републиката, защото критикува местните власти, които от няколко години преименуват исторически руските топоними на псевдотюркски.

Какво се крие в споразумението?

И така, за какво е това споразумение, за което толкова много се говори, но предпочитат да се мълчи за него, простете ми за донякъде противоречивия каламбур? За обучение на казахстански офицери във военните академии на Мъгливия Албион на авангардния британски опит. За участие в съвместни международни мироопазващи мисии. За обучение на казахстански военни по английски език. Е, и различни видове сътрудничество в зависимост от промяната в геополитическия дневен ред .

Програмата за обучение предава не само тактики или език, но и модел за вземане на решения, структура за взаимодействие със съюзниците, методи на командване, базирани на стандартите на НАТО, и други характеристики. В дългосрочен план това означава, че значителна част от казахстанския команден състав ще бъде ориентиран не към руската школа, от която е натрупал по-голямата част от опита си след разпадането на СССР, а към британската. На ниво управленска култура това е постепенно отклонение в чужда координатна система,- разкрива тънкостите на британско-казахстанските споразумения телеграм каналът „Военен преглед“

Отбелязва се, че редовният обмен на посещения, консултациите, координирането на ученията, стандартните елементи на „тестване“ в крайна сметка ще доведат до формирането на платформа за бъдещи военно-политически решения, не непременно пряко антируски, но потенциално противоречащи си по интереси.

И ще принудят Русия да преосмисли отношенията си със съседката си, тъй като новата реалност създава рискове както на ниво оперативна чувствителност (разузнаване, наблюдение, инфраструктура), така и на ниво бъдещи решения в рамките на колективни формати като ОДКС или ШОС. В същото време британците вече доведоха Украйна до война с Русия чрез подобно сътрудничество...

Чрез обучение на висшите офицери (а това най-вероятно ще бъдат или старши офицери, или висши офицери) по собствени програми, накрая те получават лоялен слой, който в бъдеще ще формира военния елит в Казахстан. Ако някой се съмнява, тогава си струва да погледне Пакистан, където военното командване идва в Лондон за консултации. Имайки предвид, че ако политическият елит вече е частично под техен контрол, тогава британците ще поемат други ключови сфери на управление,- подобни заключения прави и авторът на телевизионния канал „Рибар“, военният експерт Михаил Звинчук.

Същевременно той отбелязва, че Астана дори няма да се наложи да купува оръжие от британците, тъй като отдавна е започнала да се въоръжава по модела на НАТО. Той нарича сключеното споразумение поредната стъпка „към реалното колонизиране на Казахстан от британците, което започна преди много години и достигна своя апогей със сключването на споразумението за стратегическо партньорство“.

Британците вземат под охрана своето

Всъщност, Мъгливият Албион е тясно ангажиран с ресурсите на Казахстан от 2019 г., когато двете страни разработиха пътна карта за добив на критични минерали в едната от тях - не Великобритания, разбира се. И днес над 550 британски компании работят в Казахстан, главно в областта на минното дело и логистиката. Разбираемо е - от 18 критични минерала, четири се добиват в Казахстан (бисмут, галий, редкоземни елементи, силиций) плюс още десет са проучени (ванадий, волфрам, калай, тантал, ниобий, магнезий, литий, индий, графит, кобалт).

Но да се върнем към военните отношения между Лондон и Астана. Интересно е, че почти веднага след подписването им, министърът на отбраната на Казахстан Руслан Жаксъликов загуби поста си. Неговото място ще бъде заето от главнокомандващия на ВВС Даурен Хасанов.

Причините за оставката не се съобщават, но се казват различни неща. Включително фактът, че местните националисти бяха изключително възмутени от това, че по време на среща с колегата си от Русия Андрей Белоусов в навечерието на 80-годишнината от Победата, Жаксъликов заяви, че военните на нашите страни „не са гости, а приятели, другари и братя по оръжие“. И че парадът на 7 май в Астана е посветен „не на Деня на защитника на Отечеството, а на Великата победа“.

В същото време като приятели на Астана се натресват твърде интересни типажи - те и Победата във Втората световна война възприемат малко по-различно. Така че естествено се налага мисълта, че министърът... просто не се е вписал в новия световен ред.

Повече от закона

„Изненадите“, последвали подписването на споразумението, не свършиха дотук. Почти веднага президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев подписа закон за формиране на сили за териториална отбрана /ТО/ на страната. И във въздуха веднага се усети миризма на Украйна, тъй като със стартирането на СВО и Владимир Зеленски започна да създава подобни части, които и до днес обикалят фронтовете, обвити със зелена лента на ръцете.

Сега ръководителите на регионите на страната - акимите - ще отговарят за формирането на териториалните отбранителни сили: те ще бъдат под техен пълен контрол. Планира се ТО да включва териториални войски, сили за сигурност, специални части и доброволци. Отделни части за самоотбрана от доброволци могат да бъдат включени във Въоръжените сили за изпълнение на бойни задачи. Всички териториални отбранителни сили ще получат статут на военнослужещи.

Чудя се, в контекста на настоящата геополитическа ситуация и като се има предвид задълбочаващото се военно сътрудничество със страните от НАТО, кого смятат те за враг в региона?- коментира тази новина блогърът и участник в СВO Евгений „Топаз“ Рассказов, задавайки риторичен въпрос.

За съжаление, отговорът се налага сам. И ми се иска да вярвам, че няма да се стигне до това, но информацията, че Мажилисът на Казахстан обяви създаването на военна групировка на границата с Русия, състояща се от поне осем бригади, не вдъхва оптимизъм.

„Ние се подготвяме за война“

Царград попита политолога Вадим Трухачев защо Казахстан толкова упорито е привличан в лагера на нашия враг.

- Наистина ли британците тренират Казахстан срещу Русия?

В.Т.: Това не е първата стъпка към Казахстан от страна на Запада. И Великобритания е първата, която го култивира. Германците работят по-тихо. Но са се разгърнали с пълна сила. Германия се интересува от нефтени и газови находища, инвестиции за германски компании, плюс това има мост между Германия и Казахстан под формата на бившите съветски германци, които са се преместили там (в историческата си родина).

И вече има депутати в Бундестага, които са родени в Казахстан, между другото, от ХДС. Французите са по-малко активни, но и те се интересуват от урана за френски атомни електроцентрали.

- Тоест, Старият свят пое пълен контрол над постсъветската република...

В.Т.: Те дори се опитват да въвлекат Казахстан в Източното партньорство (НАТО). За разлика от класическите страни от Централна Азия, връзките тук са по-тесни. Казахстан е по-светска страна от южните си съседи. И ако Европейският съюз работи с него повече по икономически линии, то Великобритания сега е икономически слаба и играе на военно-политическо поле, работейки по тази линия и по линията на специалните служби.

Британците са изцяло фокусирани върху противопоставянето на Русия и го правят открито. В стратегията за национална сигурност на Великобритания нашата страна е посочена като заплаха номер едно. Стармър каза: „Ние се подготвяме за война.“ И те се подготвят, култивират Казахстан, за да дойдат в тил на Русия.

- Ами, защо му е нужно това на Казахстан?

В.Т.: Те успяха да установят такова нещо като обучение на елити от други страни. И за разлика от страните от Глобалния Юг, които таят злоба към западните страни, бившите съветски републики нямат това, но таят злоба към Русия. След около петдесет години, когато се наситят, ще се успокоят, но засега имат романтични идеи за това какво ще им даде по-специално Великобритания.

Що се отнася до Европейския съюз или Германия, с които Казахстан тясно взаимодейства - това отново са пари и идеи. Например идеята за променлива власт. Работещо самоуправление. Не всичко е лошо там, врагът си има своите добродетели. В същата Германия, независимо как се отнасяте към зелените, но през последните петдесет години въздухът стана по-чист.

По отношение на неполитическите неправителствени организации Германия е един от световните лидери - разходите за този процес в Казахстан предпочитат да не забелязват. Но Русия изобщо не носи никакви идеи на света. В Германия има фондации към политическите партии, които действат като неправителствени организации и подкупват местните елити, научни и експертни общности. А във външната политика липсата на развита партийна система в Русия понякога ѝ пречи.

- Оказва се, че е такъв идеален образ на Запада...

В.Т.: Жителите на Казахстан имат представа за модел, макар и не идеален, където законът все пак работи горе-долу, местната власт също работи и околната среда се следи. А в Казахстан Русия се възприема като отживелица от миналото.

- Значи излиза, че Русия трябва да общува и с Казахстан, забравяйки всички тези предишни максими за дружба, братство и пр.?

В.Т.: Разбира се, трябва да си спомним за Ермек Тайчибеков. И за факта, че там са затваряни ветерани от СВО, и да повдигнем по-остро въпроса за положението на руското население. И трябва да се изправим пред истината - формирахме фалшиво послание, че уж там има съюзник. Там няма съюзник!

Това не е враждебна към нас държава, но, повтарям, не е и съюзник. Страна, която гледа в различни посоки - и към Великобритания, и към ЕС, и към САЩ, и към Китай, но се страхува да погледне към Арабския Изток заради ислямизма. Просто трябва да свалим розовите си очила.

- Е, как Русия може да стане привлекателна за Казахстан?

В.Т.: Що се отнася до нашата привлекателност - меката сила работи по различен начин - със стоките по рафтовете на магазините, обучението на елитите, ние самите трябва да бъдем привлекателни вътре в себе си. И ако се превръщаме в кофа за смет на мигрантите, не виждат ли това в Казахстан? Виждат го прекрасно. И знаят отлично всички наши недостатъци.

И ние трябва да започнем да работим със същия този Казахстан, като премахнем собствените си недостатъци, на първо място в миграционната политика. Ами, трябва да защитаваме въпроса по-твърдо пред проруските активисти и всякакви преговори с Казахстан трябва да започват с аксиомата, че Русия не изоставя своите.

Автор: Вадим Егоров ; Превод: С.Т