Великобритания прави историческа крачка: правителството на страната обяви окончателната отмяна на Закона за скитничеството от 1824 г. — документ, съгласно който в продължение на два века са били наказвани хора за това, че са били принудени да спят на улицата.

Това решение е част от нов курс, насочен към борба с причините за бездомността, а не към репресии срещу нейните жертви. Според изявление на правителството, Законът за скитничеството, който формулира наказания за „безделници, мошеници и скитници” в Англия, ще бъде официално отменен до пролетта на следващата година.

Според изданието The Times, става дума не просто за отмяна на правна норма, а за символичен отказ от вековното социално клеймо, налагано на най-уязвимите.

„Почти два века несправедливост приключиха“

Заместник-премиерът и министър на жилищното строителство Анджела Рейнър заяви:

„Никой не трябва да бъде подлаган на наказателно преследване само защото спи на улицата. Отменяйки този жесток и остарял закон, ние гарантираме, че това никога повече няма да се случи”.

По думите ѝ, решението отразява стремежа на новото правителство „да сложи край на почти две столетия несправедливост спрямо най-уязвимите слоеве на обществото“.

Министърът по въпросите на бездомността Рушанара Али нарече Закона за скитничеството „архаичен“ и подчерта, че той „не е нито справедлив, нито приложим към съвременната реалност“.

„Отмяната на този закон е важна стъпка към борбата с бездомността в нейните първопричини, а не към наказанието на хората за последиците от бедността и уязвимостта“, добави тя.

Какво ще дойде на негово място: фокус върху организираната престъпност

Заедно с отмяната на стария закон правителството възнамерява да въведе нови правни механизми чрез изменения в Закона за престъпността и полицията. Основната цел е да се даде възможност на полицията да се бори с организираното просячество, без да засяга тези, които са се озовали на улицата по вина на житейските обстоятелства.

В частност, въвеждат се нови членове:

По този начин властите подчертават, че борбата ще се води не срещу отделни бездомни, а срещу престъпни групи, които използват уязвими хора за свои цели.

„Организираното просячество, управлявано от престъпни групи, ще остане извън закона. Всяка форма на експлоатация на бездомни ще бъде наказуема по наказателния кодекс“, заявиха от правителството.

организиране на просия с цел печалба;

проникване на чужда територия с престъпна цел.

Благотворителните организации приветстват отмяната на закона

Решението на правителството беше посрещнато с гореща подкрепа от благотворителни фондове, които от години се бореха за отмяната на закона.

Главата на Crisis Мат Дауни нарече случилото се „повратна точка“, която „ще спаси хиляди хора от маргинализация и насилие“:

„Това е акт на принципно лидерство. Надяваме се, че сега държавната стратегия за борба с бездомността ще се основава на подкрепа, а не на репресии“.

Според него отмяната на закона отваря пътя към „нова програма, основана на помощта за тези, които се стремят да възстановят живота си и да реализират потенциала си“.

Главата на благотворителната организация St Mungo’s Ема Хадад  подчерта, че отмяната на закона „не можеше да се случи твърде рано“. Тя призова да се съсредоточим върху причините за бездомността, като проблемите с жилищата, психичното здраве и социалното неравенство.

Предпазлив оптимизъм: предупреждение от организации

Въпреки това не всички са толкова оптимистични. Организацията Centrepoint, която се занимава с помощ за млади бездомни, предупреди, че всякакви нови поправки в закона трябва да бъдат добре обмислени:

„Важно е новите мерки да не доведат до обратен ефект – наказание на тези, които се нуждаят от подкрепа, а не репресии“.

Нов хуманитарен подход?

Отмяната на закона от 1824 г. е не само правен акт, но и символичен жест: държавата се отказва от наказателното преследване на бедността и уязвимостта. Вместо това акцентът се поставя върху превенцията, лечението и подкрепата.

Ако новата стратегия на правителството наистина бъде реализирана, това може да се превърне в модел за целия западен свят за това как политиката може да се развива в посока на човечността, без да се накърнява сигурността.

Въпросът е дали новите мерки ще успеят да защитят уязвимите и да не позволят на престъпните структури да се възползват от бедността. Отговорът му, както и на много други въпроси в социалната политика, ще даде само практиката.