Европейската комисия (ЕК) ще предложи нов таван на цената на руския петрол от 45 долара за барел спрямо сегашите 60 долара за барел, съобщи председателят на институцията Урсула фон дер Лайен по време на брифинг с Върховния представител по въпросите на външната политика на ЕС Кая Калас.
Идеята е част от 18-ия пакет със санкции срещу Русия, налагани от Брюксел във връзка с войната в Украйна. В него са включени санкции основно срещу два сектора - енергетика и банки. Петролът поевтиня, след като беше въведен таван върху цената на руския петрол от 60 долара за барел, коментира Фон дер Лайен и допълни, че в момента търговията се извършва много близо до лимита и промяната само ще отрази пазарните условия в момента.
Търговията с петрол осигурява една трета от приходите в руския бюджет. Според изчисленията на ЕК от началото на войната в Украйна те са намалели с 80%. По данни на Bloomberg през последните седмици средната цена на руския сорт "Уралс" е около 50-53 долара за барел и средно седмичните приходи от търговията се понижават до около 1,3 млрд. долара.
Москва в момента разчита основно на Китай и Индия, които са основните пазари на руския петрол, а това е свързано и с по-големи разходи спрямо времето преди войната, когато Русия продаваше своя петрол предимно в Европа. Западът постави под санкции и голяма част от танкерите, които използват руските износители. По тази причина и Русия предлага своя петрол с голяма отстъпка спрямо цената на водещите сортове на глобалните пазари.
В момента на пазара има оживление, свързано с търговските преговори между САЩ и Китай, което повиши цената на американския суров петрол (WTI) до почти 66 долара за барел, след като в последните месеци се дивжеше в диапазона 60-63 долара за барел. Референтният за много петролни договори сорт Брент се търгува за почти 68 долара.
Освен тавана върху цената на петрола ЕК ще наложи още и санкции срещу още 77 танкера от руския "сенчест" флот. В момента в "черния списък" са поставени 342 кораба.
Забрана ще бъде наложена и на "Северен поток", на фона на растящите очаквания, че Русия ще позволи на САЩ да подновят доставките по газопровода по дъното на Балтийско море. Три от четирите му тръби са разрушени след експлозии, една продължава да е оперативна, макар и част от "Северен поток" 2, който няма разрешително за експлоатация.
Германският канцлер Фридрих Мерц вече заяви, че Берлин няма да позволи газопроводът да заработи отново. Той отбеляза това и по време на срещата си с американския президент Доналд Тръмп в Овалния кабинет миналата седмица.
По отношение на банковия сектор от SWIFT ще бъдат извадени още 22 руски банки. Ще бъдат наложени и санкции на финансови институции от трети страни, които заобикалят санкциите.
Целта е натиск към Русия за прекратяване на огъня за поне 30 дни и преговори за мир, обясни още Урсула фон дер Лайен. Новият пакет от мерки ще бъде дискутран от министрите на външните работи на ЕС на заседанието им на 23 юни.
Срещата на Г-7 ще се проведе няколко дни по-късно в Канада. Новият премиер на страната Марк Карни покани украинския президент Володимир Зеленски да участва в разговорите. Искането на Киев за таван на цената на петрола е от 30 долара на барел.
18-ия пакет на ЕК изглежда амибициозен, но ще трябва да преодолее съпротивата на Унгария и Словакия, които досега декларираха, че са против ограничения пред руския енергиен сектор. Двете страни продължават да купуват руски природен газ и петрол, както и да разчитат на руските ядрени технологии. В края на май Урсула фон дер Лайен коментира със сенатора републиканец Линдзи Греъм координирането на натиска към Москва. Греъм, заедно с демократа Ричард Блументал, предложи законопроект, предвиждащ 500% мита върху вноса на стоки от държави, които продължават да търгуват с руски енергоресурси. Според медийни публикации обаче предложението ще бъде значително смекчено, въпреки че в Конгреса има подкрепа за затягане на санкциите срещу Русия.
Американският президент Доналд Тръмп обаче е противник на подобни мерки, надявайки се да сключи сделка с руския си колега Владимир Путин.
