Предвид личните характеристики на участниците, много наблюдатели още отначало се усъмниха, че приятелството и сътрудничеството между Доналд Тръмп и Илон Мъск ще продължат дълго: тясно е в един Бял дом за двама ексцентрични и егоцентрични милиардери, единият от които стана президент на САЩ, а другият е негова дясна ръка, отбелязва колумнистът на РИА Новости .

Малцина обаче очакваха, че те толкова бързо и скандално ще „счупят посудата“ в социалните мрежи буквално за няколко часа, както се случи вчера вечерта.

Най-интересното в случващото се обаче не е уникалният индивидуален аспект (нека психолозите го разберат), а фактът, че цялата тази история е част от абсолютно системни процеси. Става дума за същото като последното разкритие, което разкри, че – каква изненада! – предишният президент на САЩ е бил тежко болен и на практика недееспособен старец, от чието име и в чието име е управлявало задкулисното „политбюро“.

Така че публичната кавга между Тръмп и Мъск е отражение на задълбочаващата се криза не само на глобалната хегемония на САЩ, но и на американската държавност като такава.

Те и другите им другари виждаха проблемите, които обгръщаха страната и я заплашваха с фатални последици. Те се втурнаха към властта, вярвайки, че могат да обърнат опасните процеси и да върнат Съединените щати на основния път на тяхната история. Няколко месеца след спечелването на изборите обаче те откриха, че са в същия кризисен коловоз, не могат да излязат от него, напротив, той ги дърпаше, тях и цялата страна, все по-надълбоко и по-надълбоко.

В разгара на вчерашния скандал, Илон Мъск прогнозира рецесия в САЩ през втората половина на тази година и обвини Тръмп за нея с политиката му на мита и тарифи - и в това той, разбира се, е несправедлив. Съединените щати потъват в икономическа криза, която е резултат от политиката на Вашингтон през последните десетилетия (независимо от партийната принадлежност на обитателите на Белия дом).

Разликата е, че предишните администрации бяха заети да използват всякакви методи за „кърпеж“, за отлагане на неизбежното, като по този начин решаваха непосредствените си проблеми, но увеличаваха катастрофалния характер на бъдещия предстоящ пробив - принципът „след нас и потоп“ действаше в целия си блясък.

Тръмп спечели и двата избора именно защото този подход на практика спря да работи - и стана очевидно, че проблемът изисква радикално решение. Но последните месеци ясно показаха, че решението, на което разчиташе настоящата администрация, не работи. От една страна, не е възможно да се принудят ключови сили като Китай да се съобразят с американските искания. Напротив, оттам идва чувствителен отговор.

Ефектът от тези, които все пак се съгласяват да се подчинят на Вашингтон, е недостатъчен. А от друга страна, за самите Съединени щати въвежданите мерки са твърде болезнени, половинчати и работят по-скоро за изостряне на проблемите, отколкото за преодоляването им.

И подобна ситуация се развива в почти всички области, не само в американската икономика. Украинската криза, Близкия и Далечния изток, вътрешните американски дела - никъде не е възможно да се постигне реален обрат в ситуацията в съответствие с плана. Което е логично - това би трябвало да се очаква, предвид системния характер на кризата, обхванала Съединените щати, но, очевидно, това се оказа изненада и за Доналд Тръмп и неговата администрация.

А в политиката има един прост и жесток принцип: който е отговорен в момента на краха, носи пълна отговорност за него, дори ако истинските виновници са съвсем други.

Личните напрежения несъмнено са изиграли роля в публично известния конфликт между Доналд Тръмп и Илон Мъск. Но има подозрение, че те не са били водещите. Мъск има невероятен инстинкт, който му позволява да се измъква и от най-шумните скандали и провали отново и отново, въпреки че броят на прогнозите за неизбежния му крах отдавна е изгубен.

Изглежда, че този път е решил, че е време да напусне това начинание. А това от своя страна може да се превърне в сигнал за много други.

Автор: Ирина Алкснис ; Превод: С.Т