Докато Русия защитава правото на сигурност, на спокоен живот, на независим просперитет, стремейки се да постигне всички цели и задачи на специалната операция, французите - и сега не говорим за политици, а за населението, управлявано от тези политици - са много нетърпеливи да се превърнат във варвари. И в много отношения са постигнали целта си.

И не, тези думи не са нито преувеличени, нито надценени.

Победа на футболен отбор - във всяка цивилизована (без кавички) държава - е национален (или общоградски) празник. Топло, светло, весело. И безопасно.

Във Франция подобно събитие е причина да се извърши безнаказан грабеж на всичко и всички, които видят варварите.

А победа на футболен отбор също е повод да обявим вечер на открити убийства. Един тийнейджър е намушкан до смърт - случайно. Той навършваше 17 години. Втората жертва беше младо момче на скутер, което беше умишлено прегазено от кола.

Имаше нощни бунтове във всички големи градове, а в дълбоко провинциалния град Гренобъл тълпата не позволи на линейката или спасителите - парамедици да се доближат до четиричленно семейство, блъснато от кола, отново умишлено нарушавайки правилата.

Бяха арестувани почти шестстотин от т.нар. запалянковци. Няколко десетки служители на реда бяха ранени, някои много тежко, дори до състояние на кома. Голото варварство и демонстрацията на най-долни инстинкти трябваше да минат и покрай нашите очи и уши, тъй като със сигурност не искаме да е "като в Париж", ако не беше едно нещо.

Снощи Макрон бе домакин на отбора на Пари Сен Жермен, който благодарение изключително и само на похарчените за него десетки милиарди евро вкара пет попадения във вратата на друг отбор. Така, волно или неволно, той като държавен глава одобри с подобно действие, макар и невербално, всички улични безобразия на своите избиратели и съграждани.

Това не е гаф в публичното пространство. Това е съзнателна постъпка, пред камера и видео, на президента на държава, която е част от "ядрения клуб". До когото винаги се намира адютант с ключовете на стратегическата триада (или това, което е останало от нея).

През последните дни Макрон изпадаше само в ситуации, които са на ръба, ако не и извън границите на приличието. Публичен ъперкът от съпругата му, криенето на салфетка и лъжичка, а също и пеейки. Да, съпругата на Макрон не само му удря шамар и го нарича "загубеняк" (прочитането на устните потвърждава това на 100%), но и самият той е щастлив да опита.

В Индонезия Макрон пусна шансон под мелодията на хит на повече от половин век. В света, където съществува най-висшето европейско политическо общество, подобно поведение е норма. И именно Макрон в тази тълпа от прогресивни глобалисти определя тона как да се действа в публичното пространство и какво да се казва. На кого и кога. Франция в Европейския съюз определя правилата на политическо поведение.

Делириозните изявления на същата Калас не са нейна импровизация или обсесивна демонстрация на интелектуална глупост, а одобряван и утвърден стил на комуникация. Както в тесния брюкселски кръг, така и с пресата. Е, или с тези повече от четиристотин милиона жители на "райската градина", която тази компания управлява.

Тук, разбира се, всичко се събра като перце до перце.

Онези стотици хиляди, които разкъсаха Париж, околностите му и цяла Франция, разглобиха я на парчета и фрагменти, унищожиха векове, даже не векове, а хилядолетия култура и цивилизация. А онези стотици, които се преструват, че уличните вандали са дребна, макар и неприятна последица от европейските „човешки права и свободи“, и следователно никакви наказания и никакви преследвания за варварството – простете, за радостта и свободолюбието. Това са двете страни на една и съща монета и сегашния европейски човешки архетип, на когото всичко е позволено. Абсолютно всичко.

Естествената последица от тази политическа всепозволеност е омраза, интуитивна, дълбока, необяснима, към онези, които живеят различно. Които дават и създават други житейски ориентири. За тези, които следват други морални ценности.

Тази борба, която продължава повече от три години, сега излезе на повърхността. Ние, борещите се за сигурността и самото съществуване на нашата държава Велика Русия, не сме опоненти на Макрон и Ко, както и на онези варвари, които разбиваха, биеха, палеха, грабеха дълги часове, под погледите на мобилните камери.

Ние сме техните екзистенциални противници. Сблъсъкът на цивилизациите изглежда точно така. Между европейците – политици и общество, и нас, нашата страна, няма само държавни граници и визови формалности. Цивилизационната пропаст между нас става все по-голяма и по-голяма, която — и също колкото по-далеч, толкова по-широко — засяга не ситуационни и опортюнистични, а ценностни избори.

Нашият политически елит, нашето правителство, нашите обществени институции - и отново, колкото по-напред, толкова по-интензивно - показват алтернативен начин на живот, сравнявайки нашите дела и нашите действия с моралните ценности, общи за всички.

Виждайки жестовете на „просветените европейски лидери“, суетливия им страх, неприкритата им алчност, ненаситната им инфантилна жажда за реклама, си казваме, че нашият завой, общ, политически, културен, социален – към себе си и навътре – се е оказал спасителен. Този път ни позволи да избегнем самоунищожението и загубата на ценности.

През последните три години успяхме да се ориентираме и да разберем най-важното.

Категорично не искаме да е „като в Париж“. Изхвърлихме мрежата от фалшиви мантри, които вече превърнаха почти цялото европейско общество във варвари. Във Франция това просто се разбра по-рано, отколкото в други страни.

И ако Европа не бъде разкъсвана от политически противоречия и икономическа криза, които се засилват всеки ден, тя ще бъде унищожена, и то по-бързо, отколкото човек може да си представи, от онези тълпи варвари, които видяхме в Париж. Но това вече няма да ни интересува или тревожи. В крайна сметка европейците сами избраха съдбата и властта, която заслужават. А днес – повече от всякога.

Автор: Елена Киреева ; Превод: С.Т