Всяка арабска страна отхвърля приютяването на КАКВИТО И ДА Е бежанци от Газа.
Само за няколко седмици след атаката на Хамас на 7 октомври, масираното ответно действие на Израел остави без дом над един милион жители на Газа. Днес почти два пъти повече хора – около 90 % от населението на Газа – са принудени да напуснат домовете си, но нито една арабска държава не отваря вратите си. Защо?
Можете да намерите много видеоклипове за това как едната страна тук е лошата, а другите са невинни жертви. Но няма да намерите много такива, които да се опитват справедливо да обяснят какво се случва в един конфликт, който продължава отпреди да се родим.
Кризата с палестинските бежанци започва през 1948 г. Дотогава областта Палестина е английски протекторат. Няма държава Палестина. Протекторатът е населен с араби от Палестина, както ги наричат, и с евреи. Тук е било древното еврейско царство. По-късно населението попада под римска власт, а през средните векове регионът е завладян от араби. След Първата световна война населението тук е 5 към 1 араби срещу евреи. След като Палестина става английски протекторат, започват да се заселват евреи от други части на света. След идването на Хитлер на власт, преселниците евреи се увеличават. Създава се напрежение между араби и евреи, което прераства в гражданска война през 1947 г.
През 1948 г. ООН създава държавите Израел и Палестина. За Ерусалим е предвидено да е общ град, със специален статут, защото е свещен за три религии – християнска, юдейска и ислямска.
Евреите приемат решението за създаване на две държави, палестинските араби – не. Всички арабски държави също не искат да има държава Израел. Веднага я нападат от всички страни. От 1948 г. досега е имало 4 арабско израелски войни и още две между Ливан и Израел. Алианс от 7 арабски държави отказва да признае Израел, от момента на основаването му, отказва да преговаря с него и отказва да прекрати войната. Израел побеждава.
Така при първата арабско-израелска война около 700 000 палестинци (според други данни 600 000) – почти 85 % от арабското население в този регион – бягат или са прогонени от домовете си. Днес техните потомци наброяват над 5,6 милиона души.
По същото време около 700 000 евреи (според други данни 800 000) от арабските държави са прогонени или се преселват сами в новосъздадената държава Израел.
Първоначално близките арабски държави предполагат, че ще приемат палестински бежанци временно. Създават импровизирани лагери и не се опитват да ги интегрират в своите страни. Вместо да приобщят палестинците за постоянно, те избират да ги настанят отделно, настоявайки, че истинският им дом е Палестина и скоро ще се завърнат. Това не се случва.
Проблемът с бежанците не е решен и се проточва до безкрайност. „Временните“ лагери се превръщат в постоянни, разрастващи се селища от палатки, които накрая се превръщат в бетонни квартали.
През 1967 година ситуацията се влошава – избухва т. нар. Шестдневна война, когато съседните арабски държави отново нападат Израел и отново са победени. Вълна от палестинци – този път повече от 300 000 – напускат Западния бряг и Газа и се насочва към Йордания, Ливан и Сирия. Отново се предполага, че ще има краткосрочен подслон и отново това се оказва погрешно. Резултатът е препълнени лагери, управлявани от ООН, които се разрастват още повече.
Следва – „Защо нито една арабска държава не приема палестински бежанци?”
