Защо Русия не може да замени стратегическите си бомбардировачи и защо това е по-голям проблем, отколкото изглежда?

Напоследък много се говори за руските стратегически бомбардировачи – че загубите са непоправими, че Русия вече не произвежда и не може да произвежда такива самолети.

Но нека обясним защо това е така и защо последиците са много по-тежки и надхвърлят загубата на няколко самолета.

На пръв поглед може да изглежда, че след като технологията вече съществува, самолетите могат просто да бъдат сглобени отново. В края на краищата Ту-160 и Ту-95 летят от десетилетия. Но истината е много по-сложна и много по-тревожна за съвременната руска военна авиация. Наследство, което не може да бъде възстановено

По време на Съветския съюз създаването на стратегически бомбардировачи не е дело на една компания или дори на едно министерство. То беше резултат от огромна и изключително сложна индустриална екосистема. Десетки конструкторски бюра, заводи, изследователски институти и уникални специалисти работеха в синхрон, като всеки от тях допринасяше за ключова част от цялото.

Горят руски бомбардировачи в авиобазата Белая в Иркутск. Снимка: от видеокадър

Днес по-голямата част от тази система е изчезнала. Разпадането на СССР унищожи тази верига. Ключовите знания и умения бяха загубени. Материалите и специалните сплави, използвани в критичните компоненти, вече не съществуват. Специализираното оборудване е бракувано. Експертите се пенсионираха или просто изчезнаха.

Днес Русия просто не разполага с персонал, оборудване или индустриална култура, за да възроди такива сложни късносъветски проекти.

Опитите за „рестартиране“ на производството, като например възраждането на линията Ту-160, са до голяма степен символични. На практика те разчитат главно на обновяване на стари машини или използване на части от други, а не на реално производство от нулата. Руският отбранителен сектор, който и без това е подложен на огромно напрежение заради санкциите и военните загуби, не е в състояние да произвежда такова високотехнологично оборудване.

Следващата жертва: A-50 AWACS

Стратегическите бомбардировачи може да не са единствената загуба, която Русия не може да компенсира. Вниманието сега се насочва към самолетите за ранно предупреждение и управление (AWACS) А-50, от които Русия разполага с още по-малко.

Тези самолети са „очите и ушите“ на руските военновъздушни сили – и на руската армия като цяло. Загубата им би била катастрофална. Без тях както военновъздушните, така и сухопътните сили остават „слепи“, неспособни да координират мащабни операции или да откриват навреме въздушни заплахи.

И точно както при бомбардировачите, тези самолети не могат да бъдат просто заменени. Всеки загубен А-50 е сериозен удар, а Украйна вече показа, че е способна да ги открие и унищожи – независимо къде се опитва да ги скрие Русия (бел. ред. – два от този вид самолети баха свалени с ракети във въздуха)

Реалновременен стратегически колапс:

Най-опасното нещо за Русия не е загубата на отделни самолети, а системната ерозия на способността ѝ да води модерна, координирана и високотехнологична война.

Когато стратегическите бомбардировачи са принудени да стоят на земята, защото е опасно да летят, те престават да бъдат заплаха.

Когато А-50 се крият, вместо да летят ежедневно в подкрепа на бойните операции, тяхната основна мисия – въздушно наблюдение и координация – се изоставя.

Всъщност това не е просто поредица от тактически загуби. Това е стратегическа дезинтеграция. Русия е изправена пред дългосрочна – и може би необратима – деградация на въздушните си способности. И това се случва пред очите на целия свят.