„Боли ли?“ – попитаха 23-годишния боец от спецчастите с псевдоним Кекс, преди да го качат на хеликоптера. „Боли!“ отговори той.
Кекс, командир на група от 73-ти морски център на ССО, бе евакуиран от Херсон към Одеса след като е тежко ранен в село Кринки. Това беше третото и най-тежко раняване в кратката, но бурна кариера на младия боец, пише „Украинская правда“.
Докато хеликоптерът се издигаше в небето, Кекс изпадна почти в кома. Събуди се дни по-късно в болница – вече със стома на корема и с тежестта на спомените за загубените другари.
Без дом, без семейство, но с армията като семейство
Кекс е израснал в малко село в Херсонска област. Още като дете попада в сиропиталище, след което е осиновен. Спомените от този период обаче са тежки и мрачни.
„С опекуните не се разбирахме. Бягства от дома, разправии с милицията – това беше моето ежедневие,“ споделя той.
На 16 години успява да се измъкне и да започне живота си наново.
От филмите за спецназ до реалността на фронта
През 2020 г., едва на 19 години, Кекс постъпва в армията. Първоначално планира да служи в десантно-щурмовите войски, но след курс за новобранци е привлечен в Силите за специални операции (ССО).
„Показаха ни красиви снимки – командоси, тактическо оборудване. Всички се запалихме. В реалността обаче нещата не бяха като по филмите,“ спомня си той.
След месеци на тренировки Кекс става свързочник, после инженер, а по-късно и командир на група. С времето псевдонимът „Кекс“ се утвърждава – леко, но сериозно име за войник, който не се страхува от тежки задачи.
Оцеляване в окупация: Изнесени в килими
Март 2022 г., неназовано село в Херсонска област. Групата на Кекс попада под обстрел и е принудена да отстъпи. По пътя те се сблъскват с колона от 80 руски бойни машини.
„Командирът извика „Слава на Украйна!“ и беше посрещнат със стрелба. Аз видях лицето на бурята, който се опитваше да отвори вратата на нашия „Хамър“, но не успя. Това ни спаси,“ разказва Кекс.
Командирът е пленен, а Кекс и неговият приятел Вовчик са ранени. Те се крият в изоставена къща, където местен жител им помага. Изнесени са в окупирана зона, завити в килими, за да не бъдат разпознати.
Контраофанзива, плавни и осколки
През есента на 2022 г. Кекс участва в освобождаването на Херсон и съседни села. В някои райони украинските сили влизат без да срещнат съпротива, но в други – като остров Велики Потьомкин – битките са жестоки.
„Минометен обстрел. Три мини влязоха точно в нашата позиция. Успях да се хвърля, но осколок ме удари в гърба,“ разказва Кекс.
Няколко дни по-късно е откаран в болница. Втората рана обаче не го спира – след възстановяване той се връща на фронта.
Кринки: Най-тежката битка и третото раняване
Есента на 2023 г., село Кринки. Задачата на групата е да прекара морски пехотинци през реката и да осигури штурм на руските позиции.
„В момента, в който изстрелях РПГ-то, усетих удар в гърба – като токов удар. Миг след това загубих съзнание,“ спомня си той.
Спасяват го под дъжд от куршуми, но загубите са тежки – няколко души са ранени, а един е убит. Кекс е евакуиран в Одеса с критични наранявания на гръбначния стълб и вътрешните органи. Минават месеци на тежко възстановяване.
Герой на Украйна в 23 години
През декември 2024 г. Кекс е наградeн със званието Герой на Украйна. Той обаче приема наградата със смесени чувства:
„Страшно е. Чувствам вина. Живи останахме малко, а най-добрите ги няма вече,“ казва той.
Без място, което да нарече дом
Родното му село все още е под руска окупация. Въпреки това Кекс не изпитва носталгия:
„Не искам да се връщам там. Херсон за мен е просто точка на картата. Моят дом е армията.“
Младост, пропита с война и загуби
Докато негови връстници гледат TikTok и планират уикендите си, Кекс си спомня приятели, които никога няма да види отново.
„Никога няма да разменя тези години за нещо друго. В армията намерих своето място. Да седя и да чакам войната да свърши – това е безсмислено,“ казва той.
Кой е Кекс? Герой на Украйна или просто войник?
На 23 години Кекс вече е преживял повече от много ветерани – три ранявания, стотици бойни задачи, загуба на близки другари. Но ако попитате кой е той, няма да спомене званието Герой на Украйна.
„Аз съм просто войник. И ще бъда такъв, докато не свърши тази война,“ завършва Кекс.
