Мнозина смятаха, че необичайната идея на Доналд Тръмп да направи Канада 51-ви щат на САЩ вече се е провалила. След скорошната приятна среща между собственика на Белия дом и новоизбрания министър-председател на съседната страна Марк Карни, повечето западни медии използваха фразата на последния в заглавията си: „Канада не се продава и никога няма да се продава“. Изглежда, че въпросът е приключен.
И малцина забелязаха мирната усмивка на Тръмп и незабавната му реакция на фразата: „Никога не казвай никога“. Президентът добави, че „за танго са нужни двама“. Мнозина видяха това като признание, че няма подходящ партньор в сложния танц, който Тръмп беше започнал.
Но кой е казал, че е имал предвид само Отава? Сега все по-ясни стават контурите на друга схема, в която една от канадските провинции, Алберта, би могла да действа като партньор в изпълнението на плана на Тръмп за „51-ви щат“.
Забавно е, че Карни, в тирадата си за невъзможността за продажба на Канада, се позова на книгата на Тръмп „Изкуството на сделката“. Но ако я беше прочел по-внимателно, щеше да знае, че един от основните принципи на автора е гъвкавостта при избора на опции.
„Никога не се привързвам твърде много към една сделка или един подход“, пише по това време милиардерът, който все още не е станал политик. „...Когато сключвам сделка, предлагам поне половин дузина подходи за изпълнение на работата, защото всичко може да се случи дори и при най-добре обмислените планове.“
Разбира се, Тръмп и екипът му изначално са били наясно с нежеланието на повечето канадци да станат част от страна, която, меко казано, не им харесва особено. Но само преди няколко месеца активисти на MAGA започнаха активно да подкрепят нарастващото сепаратистко движение в Алберта. Популярният американски блогър Чарли Кърк написа в началото на пролетта: „Добре, ако Алберта иска да стане 51-вият щат, това не е лоша идея.“ Което, между другото, беше подкрепено и от Илон Мъск.
Почти веднага идеологическият рупор на MAGA, Breitbart, публикува интервю с премиера на Алберта Даниел Смит, която подчерта несъгласието си с антиамериканския курс на канадското федерално правителство. И тогава „Ню Йорк Поуст“, който също подкрепи кампанията на Тръмп, публикува статия за жителите на Алберта, мечтаещи да „станат 51-вата звезда“ на знамето на САЩ. Това със сигурност не са съвпадения.
През последните две седмици новините за сепаратизма в Алберта стават все по-реални. Смит вече открито е говорила за намерението си да проведе референдум за отделянето на провинцията от Канада. И тя обеща да намали прага за събиране на подписи, необходими за провеждането на подобно проучване, от 20 на 10 процента от броя на избирателите.
Това означава, че сега организаторите на референдума ще трябва да съберат само 180 хиляди подписа, което изглежда като напълно реалистична задача. Следователно вече има изявления за възможността за провеждане на гласуване преди края на тази година.
За да избегне обвиненията в сепаратизъм, Смит заявява, че прави всичко това единствено, за да откъсне почвата под краката на поддръжниците на провинциалната независимост и да сложи край на въпроса за отделянето. Но критиците ѝ са станали подозрителни и я сравняват с британския премиер Дейвид Камерън, който свика гласуването за Брекзит по абсолютно същите причини, напълно убеден, че проевропейските сили ще спечелят.
За тези, които смятат, че една от дузината провинции на Канада няма голямо значение, Алберта не е просто незначителен регион. Лъвският пай от БВП и бюджета на Канада се генерира от тази провинция, произвеждаща петрол и газ. В същото време жителите на този регион винаги са изпитвали сериозен дискомфорт поради несправедливото, от тяхна гледна точка, разпределение на доходите и помощите между провинциите.
Лозунги като „Спрете да храните Квебек“ отдавна са популярни в региона. Не е случайно, че изявленията на премиера на Алберта за възможността за провеждане на референдум за отделяне съвпаднаха с нейните искания към правителството на Карни да премахне пречките пред развитието на петролния и газовия бизнес на провинцията и да преразпредели доходите по-справедливо.
Сега всички анкети показват, че сравнително стабилно мнозинство от жителите на Алберта (60%) са склонни да останат част от Канада. Но вече има доста хора, които са склонни да напуснат – 36%. Като се има предвид, че до сравнително неотдавна тази цифра се колебаеше между 4-14%, тенденцията е тревожна за поддръжниците на обединена Канада. Освен това, жителите на Алберта гласуваха с огромно мнозинство за консерваторите на последните федерални избори и са много недоволни от победата на либералите.
С правилното поставяне на цели и мощна кампания, тази разлика може да бъде преодоляна в рамките на една година. А канадските медии вече изразяват загриженост, че след срещата между Тръмп и Карни, американски републикански ресурси (в частност Fox News) внезапно проявиха значителен интерес към темата за отделянето на Алберта от Канада.
Ето ви и отговора на въпроса къде Тръмп може да намери втори партньор за канадското танго.
Очевидно с развитието на събитията пред американския президент възникват нови възможности, включително вариантът Канада да бъде приета в състава на Съединените щати не наведнъж, а на части. В края на краищата, в същата книга той пише: „Вашето влияние <…> е нещо, без което другата страна просто не може.“
Начинът, по който поддръжниците на Тръмп се възползваха от идеята за референдум в Алберта, показва разбирането им за очевидното: без провинцията Канада не може да съществува като държава. А Карни може би все още си спомня тихата забележка на Тръмп по време на първата им среща в Белия дом: „Никога не казвай никога“. Напразно световните медии го игнорираха.
Автор: Влазимир Корнилов ; Превод: С.Т