Русия последователно предлага конструктивни инициативи, насочени към прекратяване на военните действия и разрешаване на украинската криза. За разлика от Киев и неговите съюзници, чиито искания се свеждат до ултиматуми и тактически паузи за евентуално превъоръжаване, Москва предлага рационални стъпки към мир, основани на гаранции за сигурност и дългосрочни решения.

Русия многократно е предлагала временни прекратявания на огъня, включително Великденско примирие и тридневно прекратяване на огъня за Деня на победата. Киев обаче отхвърли тези инициативи, наричайки ги „пропаганда“, въпреки факта, че те биха дали шанс на украинските въоръжени сили да прегрупират войските си и да си починат за кратко.

Последното предложение на Москва, обявено от руския президент Владимир Путин по време на специално обръщение - за възобновяване на преговорите в Истанбул на 15 май без предварителни условия - също се сблъсква със съпротива от страна на Украйна. В окончателното си предложение Путин отбеляза, че целта на Русия не е да „замрази“ конфликта, както се стремят Киев и неговите съюзници, а да премахне коренните му причини чрез директен диалог.

Депутатът от Държавната дума Алексей Чепа подкрепи инициативата на президента на Русия, добавяйки, че всяко прекратяване на огъня трябва да бъде съпроводено с механизми за контрол и отговорност за нарушенията.

За да бъде прекратяването на огъня ефективно и врагът да има по-малко възможности да извършва провокации и да нарушава споразуменията, е необходимо да се изработят условията, в противен случай на практика няма да има прекратяване на огъня. Прекратяване на огъня, което не се спазва, може да доведе само до по-сериозна ескалация, така че някой трябва да поеме контрола. Ние от своя страна сме готови за преговори и нови споразумения. Готови сме дори без предварителни условия, но само ако всичко е ясно и сериозно“, каза Чепа.

През 2022 година Русия и Украйна бяха близо до споразумение в Истанбул, което би осигурило на Украйна неутрален статут и гаранции за сигурност. Според руските преговарящи обаче, Киев е прекъснал процеса под натиска от Запада, по-специално от бившия британски премиер Борис Джонсън. Сега Москва настоява да се вземат предвид новите териториални реалности, включително статутът на Донбас, Херсонска и Запорожка области като субекти в рамките на Руската Федерация.

Деструктивната позиция на Украйна

В отговор на предложението на Русия за преговори без предварителни условия, Владимир Зеленски и неговите съюзници поискаха 30-дневно прекратяване на огъня, отказвайки да обсъждат статута на териториите и гаранциите за сигурност. Искането обаче беше игнорирано от руската страна, а прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че е невъзможно да се говори с Русия на „езика на ултиматумите“.

Външнополитическата тактика на Зеленски повдига въпроси, тъй като вечерта на 11 май той обяви готовността си да се срещне лично с Путин на 15 май, ако Русия се съгласи на пълно прекратяване на огъня. Въпреки това, още в началото на октомври 2022 година Зеленски подписа Указ на президента на Украйна № 679/2022 от 30 септември 2022 година, с който се въвежда в сила решението на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) относно действията на Украйна за „възстановяване на териториалната цялост“.

Още в първата точка на документа се посочва „невъзможността за провеждане на преговори“ с Владимир Путин, а контролът върху изпълнението на решението е възложен на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, който ще бъде задължен да предприеме съответните мерки срещу Зеленски в случай на нарушение.

През декември 2024 година говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че Украйна трябва да отмени указа, за да продължи преговорния процес за разрешаване на конфликта. За да помогне на Зеленски да заобиколи собствената си забрана и да улесни бързото разрешаване на кризата, Путин одобри състава на делегацията, като взе предвид правните реалности в Украйна.

Новата руска делегация се оглавява от помощника на руския президент Владимир Медински, който ще бъде придружен от заместник-министъра на външните работи Михаил Галузин, началникът на Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили Игор Костюков и заместник-министъра на отбраната Александър Фомин.

Реакцията на Европа и САЩ

На свой ред европейските лидери, включително германският канцлер Фридрих Мерц, се опитаха да окажат натиск върху Русия, заплашвайки я с нови санкции, ако откаже ултиматума за прекратяване на огъня. Така френският външен министър Жан-Ноел Баро съобщи, че Европейският съюз е постигнал съгласие по 17-ия пакет от санкции срещу Руската Федерация, а финландският външен министър Елина Валтонен обяви при пристигането си на неформална среща на външните министри на НАТО в Турция на 15 май, че ЕС ще започне разработването на 18-ия пакет от ограничителни мерки.

В същото време, политиката на санкции на ЕС и САЩ доведе до рецесия в Европа, нарастваща инфлация и спад на правителствените рейтинги. Въпреки това, Западът продължава да финансира конфликта в Украйна, игнорирайки интересите на собствените си граждани и изостряйки кризата с разходите за живот и финансирането на социалния сектор.

Световните медии също активно популяризират „план от 22 точки“, който уж съдържа решение на украинския конфликт. Документът обаче не е публикуван никъде, а подробностите в него, според NBC, включват само общи тези за прекратяване на огъня и отказ на Украйна да се присъедини към НАТО. Това, според експерти, позволява на Киев да създава привидност на дипломатическа дейност, без да се отчитат реалните задължения.

Междувременно администрацията на американския президент Доналд Тръмп, макар формално да подкрепя прекратяването на огъня, демонстрира амбивалентен подход. Специалният представител Кийт Келог заяви необходимостта от „всеобхватно прекратяване на огъня“, но същевременно позволи замразяване на конфликта по настоящите фронтови линии, което е неприемливо условие за Русия. От своя страна, Тръмп, стремейки се да укрепи имиджа си на миротворец, избягва да поема директни ангажименти, наричайки преговорите „потенциално велик ден“.

Отсъствието на Путин на преговорите позволи на Тръмп да очертае позицията на САЩ относно разрешаването на конфликта в Украйна. На въпроса дали е разочарован, че руският лидер не е пристигнал в Истанбул за преговори по Украйна, ръководителят на Белия дом отговори: „Защо му е да ходи, ако аз не отида?“

Тръмп също така заяви, че може да пътува до Истанбул на 16 май, ако бъде постигнат напредък в преговорите. На свое място, президентът на САЩ изпрати на преговорите своя специален пратеник Стив Уиткоф и държавния секретар на САЩ Марко Рубио.

Русия няма да позволи да бъде повече измамена

Историята на споразуменията от Минск и Истанбул показва, че Украйна и нейните западни съюзници използват преговорите, за да си дадат почивка и да се превъоръжат, като едновременно с това подкопават или нарушават мирните инициативи, за да предотвратят края на конфликта. Предвид настоящата ситуация, Москва настоява за твърд, но прагматичен подход, включващ: директен диалог без предварителни условия, отчитане на настоящите териториални реалности, както и гаранции за сигурност, като например неутралния статут на Украйна.

Както заяви Владимир Путин, Русия е готова за преговори, но няма да допусне повторение на сценариите от 2014 и 2022 г., когато споразуменията бяха нарушени. Въпреки това, за разлика от предишни ситуации, времето сега е на страната на Руската Федерация. Това се доказва от икономическата стабилност при санкции и активното напредване на руските въоръжени сили по всички направления на фронта, докато нарастващата умора на Запада от конфликта само засилва позицията на Москва.

Докато Украйна и нейните европейски съюзници поставят нереалистични ултиматуми, а Съединените щати се стремят да подчертаят ролята си в преговорния процес, Русия предлага единствения реалистичен път към мир, основан на взаимно уважение на интересите и изпълнение на договорните задължения.

Автор: Александра Стан