На такъв ден, какъвто се оказа 11-и май, нужда от много думи няма. Затова накратко!
Посред нощ Путин направи очакваното от дълго време предложение за директни преговори, посочи и датата - 15 Май в Истанбул. На пръв поглед може да се каже, че това беше лелеяната мечта на Тръмп, която той досега не можа да я осъществи - да събере тези увълчилите се един срещу друг заедно около една маса и да ги остави да се опитат да се разберат като хора, носещи отговорността за живота на стотици хиляди.
Генералният щаб за подготовка на войната срещу Русия в Киев обаче отговори на момента. Путин е длъжен, хайде чак да не падне на колене, но поне да приеме 30-дневно примирие и спиране на военните действия без никакви условия и уговорки. И то веднага, още утре. Удивителното в случая е, до каква степен тези петима президенти вече са загубили чувството за елементарна реалност. Не се и усещат от каква позиция се опитват да разговарят по този начин с ръководител на държава като Русия. Те кого представляват всъщност - някаква велика държава ли, някаква коалиция ли, обединила всички под един флаг, някакъв съюз ли, който единогласно ги е натоварил с тази им мисия. Явно горилката си е казала думата и е последвало онова, което се случва от прекомерната й употреба - почваш да говориш без да мислиш.
Тръмп мълчи. Чисто човешки бихме могли да му съчувстваме за това, на какъв огън се пече в момента. Да се чуди и мае, какво да ги прави и от едната и от другата страна.
Решението в такава сложна ситуация може да се окаже от просто по-просто. Само че няма надежда тия от двете страни да се сетят. Трябва явно пак на екипа на Тръмп да се надяваме, че след необходимия анализ ще формулират точното за момента. Днес, например, група приятели около маса, с обичайното българско самочувствие че сме най умния от всички, пак се хванахме да обсъждаме политиката. Ето че един от нас се омълча за момент, понапъна се и изрече: „Бе, какъв им е проблема на тия? Защо не се съберат на 15-ти в Истанбул като предварително се уговорят, че ще почнат преговорите с първа точка да сключат примирие? Там на място ще подпишат протокола и всичко ще е наред. После да си говорят, колкото щат…“
Въпросът, за съжаление, е, след като ние, които, признаваме, не сме най-умните, се досещаме все пак за някакъв възможен вариант, защо най-умните, за каквито те се смятат и които продължават интимния си разговор в Киев, не им стига ум за доброто решение. Ако го намерят, би могло този запек в Украйна да се отпуши още тази нощ, срещу 12-ти.
Автор: Павлин Павлов
