Едно стихотворение, завещано ни от епично мрачния канадски певец Леонард Коен, завършва с думите: "о, и още нещо / няма да ви хареса / това, което идва след / Америка".
С идването на 80-годишнината от края на Втората световна война в Европа, всеки ден носи нови доказателства, че забележително дълготрайният международен ред, ръководен от САЩ, е приключил. Сега всички се опитват да измислят какво би могло да го замени. Нов многополюсен ред? Сфери на влияние? Световна версия на Европейския концерт от 19-ти век? Най-вероятният отговор обаче е един продължителен и опасен период на глобално безредие.
Разбира се, никога не е имало златен век на универсален либерален международен ред. Но в големи части от света, в Европа, Азия и Океания, съществуваше ред в областта на сигурността и икономиката, ръководен от "либералния левиатан", както принстънският учен Джон Икенбери нарече САЩ след 1945 г. Този ред, достигнал своя зенит в началото на този век, от известно време запада, отчасти поради "възхода на останалите", за което спомага глобализацията, ръководена от САЩ, и отчасти поради високомерното самонараняване на самата Америка.
Сега президентът Доналд Тръмп разрушава остатъците от сградата с безпрецедентна скорост и безразсъдство. Дори в малко вероятния случай, че американската демокрация излезе невредима от четиригодишната Тръмпианска революция, що се отнася до отношенията между САЩ и техните съюзници, тя "никога повече няма да се радва на уверено утро" (по израза на Робърт Браунинг от "Изгубеният лидер").
При три или потенциално дори четири значими войни, които бушуват в момента (Украйна, Газа, Судан, ядрените Индия и Пакистан заради Кашмир), и спиращите търговията трицифрени мита между двете най-големи икономики в света, кой може да се съмнява, че в момента се намираме в период на опасно безредие? Някои все още се надяват, че съвсем скоро ще излезем от него - или чрез чудодейно възстановяване на предишния ред, или чрез създаването на нов. Е, нека се надяваме, но ето няколко основателни причини да се съмняваме в това.
Дори ако на една възходяща свръхсила (Китай) и на една относително западаща свръхсила (САЩ) не е съдено да попаднат в "капана на Тукидид" и да започнат война, периодите на смяна на великите сили почти винаги водят до увеличаване на международното напрежение. Лидерите на Китай и Русия току-що отбелязаха края на европейската част от Втората световна война, като се срещнаха в Москва, за да потвърдят партньорството си срещу Запада. Си Цзинпин дори приравни "наглите фашистки сили", победени през 1945 г., с днешните "едностранчивост, хегемония и тормоз". (Познайте чия е.)
Карта показва как Тръмп, Путин и Си могат да поделят земното кълбоВиж още
Карта показва как Тръмп, Путин и Си могат да поделят земното кълбо
Сега Русия има военна икономика и Владимир Путин се стреми да възстанови колкото се може повече от руската империя. Индия на Нарендра Моди има свои собствени националистически амбиции и обсебваща враждебност към подкрепяния от Китай Пакистан.
Освен тези съперничещи си велики сили има и редица средни сили като Турция, Бразилия и Южна Африка. Поразително е, че тези страни често виждат възможности в новия безпорядък. Те могат да се съюзяват с една велика сила с една цел, с друга - с друга, като през цялото време развиват собствените си цели. В същото време малките държави като тези от Персийския залив могат да играят с всички големи сили и между тях, подобно на египетски дъждосвирец, който живее, като почиства остатъците между зъбите на крокодилите.
Вече 80 години, откакто ядрените бомби са хвърлени върху Хирошима и Нагасаки, табуто върху използването им е в сила. Но докато светът наблюдава мащабна война, водена от ядрена Русия срещу Украйна - страна, която доброволно се отказа от ядрените си оръжия от съветската епоха през 1994 г. в замяна на гаранции за сигурност от страна на САЩ, Обединеното кралство и (най-черната комедия) Русия, крехката язовирна стена срещу разпространението на ядрени оръжия изглежда ще се скъса.
В Южна Корея, която се вълнува от това, което Русия е обещала на Северна Корея в замяна на значителна военна подкрепа срещу Украйна, се водят активни дебати за придобиване на ядрени оръжия - и технологиите за това. Темата е актуална за много хора в Близкия изток, тъй като този регион се колебае между ядрено въоръжен Израел и Иран, който е на прага да придобие ядрено оръжие, а европейците започват да чувстват, че се нуждаят от собствен ядрен чадър.
Междувременно продължаващата технологична революция поражда нови измерения на геополитическото съперничество, включително контрол върху данните, софтуера и комуникационните мрежи. По-специално изкуственият интелект носи опасността от нова надпревара във въоръжаването, по-непредсказуема от ядрената по време на Студената война. Ако Китай може да изненада САЩ с DeepSeek, защо да не може тайно да разработи DeepStrike? Продължаващото нарастване на населението и изменението на климата ще изострят конкуренцията за ресурси и натиска за масова миграция.
Със сигурност има и противодействащи сили. Китай има очевиден икономически интерес да запази отворената световна търговска система, от която е най-големият бенефициент. Дори и най-опортюнистичните средни сили трябва да се страхуват от безпорядъка, който може да се превърне в пълен срив. Има окуражаващи признаци на либерална борба в Канада, Австралия и Европа. Папа Лъв XIV обещава да "изгради мостове" на една размирна земя.
Нищо в историята не е неизбежно. И все пак онези от нас, които вярват в никога напълно неосъществимия идеал за либерален международен ред, ще е добре да приемат, че меланхоличният Коен е бил прав. Трябва активно да се подготвим за един продължителен период на глобално безредие.
Автор: Тимъти Гартън Аш, "Файненшъл Таймс"
