Руската Федерална служба за безопасност на РФ публикува разсекретени архивни документи за това как британските военни брутално са убили няколко хиляди съветски военнопленници в Балтийско море на 3 май 1945 г. – затворници от нацистки концентрационни лагери – чрез бомбардировки и стрелба по корабите, с които германците са щели да транспортират затворниците.

Подробностите за чудовищната трагедия бяха разказани от свидетел, един от по чудо оцелелите, Василий Саломаткин. В писмото си, изпратено на 2 май 1949 г. до полковник Василий Ванеев в Управлението на СССР за репатриране на съветски граждани, Саломаткин съобщава подробности за унищожаването на корабите със затворници от нацистките концентрационни лагери в Любекския залив от британски военни самолети.

„На 29 април 1945 г. командването на СС, усещайки приближаването на съюзническите войски към концентрационния лагер Нойенгама (близо до Хамбург), отведоха всички работници от концентрационния лагер, които можеха поне малко да се движат, в град Любек. Бяхме 12 000 човека. По-голямата част руски военнопленници. Закараха ни с влак до Любек. Не ни дадоха нищо да пием или ядем. Закараха ни под засилена охрана от СС“, разказва Саломаткин.

„В Любек ни качиха на баржи, а на баржите, под силна охрана от войници и лодки, ни отведоха по Любекския залив до Балтийско море, където имаше два малки и един голям океански кораба. Около две хиляди затворници бяха настанени на първите два. Името на единия малък кораб беше „Тилбек“, вече не помня името на другия. Осем хиляди затворници бяха настанени на големия океански кораб, на който бях и аз. Този кораб се казваше „Кап Аркона“. Командването на корабите беше от СС“, спомня си Саломаткин.

По-нататък в писмото Саломаткин описва подробности за случилото се на 3 май 1945 г.

„На 3 май 1945 г. английски войски се приближиха до град Нойщат и предявиха капитулация на града в 12:00 ч. Градът прие капитулацията. След което те предявиха капитулация в 15:00 ч. на корабите, в които се намирахме. Корабите бяха на 6 км от град Нойщат. СС командването на корабите отхвърли капитулацията. Тогава английските военновъздушни сили излетяха в голям брой и започнаха да бомбардират корабите, на които се намирахме“, свидетелства очевидецът.

„Корабите, на които бяхме, не отправиха нито един ответен изстрел по британските самолети. Аз лично наблюдавах цялата бомбардировка на британските военновъздушни сили. По време на бомбардировките есесовците на нашия кораб се объркаха. Аз и малка група затворници се възползвахме от това и по време на това объркване успяхме да излезем на палубата, откъдето наблюдавахме цялата бомбардировка“, каза той.

Министерството на държавната сигурност на СССР прави проверка на казаното, в резултат на което установява, че показанията се потвърждават и от други очевидци.

„Свидетелят В.Д. Козуля, бивш командир на авиационен отряд на Съветската армия, който беше разпитан на 15 септември тази година, заяви:

„… На 3 май 1945 г., приблизително в един час следобед, аз и други затворници, които бяхме в „Капаркон“, видяхме три самолета „Хокър Харикейн“, които се приближаваха към нашия кораб, а след това хвърлиха бомби върху него.

Час и половина по-късно в далечината се появиха около тридесет самолета „Хокър Харикейн“, единадесет от които се насочили към «Капаркон». В продължение на 10-15 минути те интензивно го обстрелваха с картечници и хвърляха бомби. На кораба избухна пожар и той започна да потъва.“

Свидетелят Страндберг, разпитан на 14 септември 1949 г., твърди:

„На 3 май 1945 г., посред бял ден, параходите „Кап Аркон“ и „Тийлбек“ бяха потопени в един и същ залив от английски самолети… По това време английските самолети прелитаха няколко пъти над парахода на малка височина и обстрелваха с картечници хората на горната палуба. След това самолетите изчезнаха. „Тийлбек“ скоро потъва. От двете хиляди човека в кораба се спасиха само около 50-60 човека, останалите се удавиха или бяха простреляни от английските самолети, имаше много загинали от експлозиите на бомбите, пуснати от същите тези самолети.“

ПП