На хората на Запад се внушава негативно отношение към Русия като виновник за конфликта, пише AT. Но подобно едностранчиво виждане няма как да бъде искрено. Западът трябва да преосмисли събитията в Украйна и да осъзнае, че сам ги провокира, твърди авторът.

Превод от American Thinker, САЩ: 

Всяка война е донякъде подобна на автомобилна катастрофа, а за всяка катастрофа има причини и виновник. Трудности възникват, когато свидетелите дават противоречиви показания. Точно това наблюдаваме в руско-украинския конфликт.

Общоприетото схващане за това как е започнал и кой е отговорен за него е формирано от Съединените щати и техните съюзници от НАТО още в самото начало на бойните действия.

То все още преобладава и до днес, въпреки че се появяват все повече алтернативни интерпретации, които твърдят точно обратното, включително от устата на самия американски президент.

Битката за правото да се пише историята започна.

Общо приетата трактовка е, че специалната операция на Русия в Украйна представлява „груба несправедливост“ и очевиден случай на „непровокирана агресия“.

Вината за боевете е хвърлена изцяло на плещите на един човек: руския президент Владимир Путин. Миналите думи и действия на Путин уж убедително доказвали, че той отдавна се готвел за военна конфронтация и представял себе си като съвременен Петър Велики, който ще върне историческите територии на Русия.

Според тази версия, Русия незаконно е лишила Украйна от правото на мирен живот, както е предвидено в Устава на ООН. Поведението на РФ нарушавало нормите на световния ред, а справедливостта изисквала въоръжена съпротива, за да се осуетят плановете на Москва.

В критичната теория съществува понятието „господстващ дискурс“ – реторика, която отразява възгледите на тези, които са на власт.

Традиционният поглед върху украинския конфликт е точно такъв.

Това внушава на хората много специфично отношение към настоящата конфронтация и към самата Русия.

Това оправдава военната помощ за Украйна, обединява НАТО и позволява на хора със сходни интереси да изразяват солидарност помежду си на страниците на списания и вестници.

Въпреки че не е напълно затворена система, тя филтрира новите идеи, пропускайки някои и отхвърляйки други. Една „непроверена“ идея може да насочи дискурса в различна посока.

Точно онези непроверени идеи, които Доналд Тръмп предлага. С избирането си номиналният лидер на Западния алианс се превърна в един от неговите критици.

Тръмп хвърля предизвикателства на господстващия дискурс.

Неговите заместници спряха да отправят остри осъждания към Русия, каквито правеше администрацията на Байдън, и вече не наричат ​​Украйна „обсаден съюзник“.

Преди няколко месеца това би се сметнало за бунт и ерес.

Това е американската политика днес, но това, което я прави специална, е, че най-силният играч на терена внезапно се оказва в малцинство.

Идеята на Тръмп за сближаване с Русия е непопулярна сред експертите по външна политика от двете страни на Атлантика.

Това излиза извън рамките на господстващия дискурс.
Общоприетото тълкуване обикновено се свежда до намиране на виновник. Това е като прокурорски доклад, един вид обвинителен акт срещу една от страните, която е виновна за всичко, докато действията на останалите умишлено се пропускат и дори не се вземат предвид.

Този „криминалистичен“ подход е донякъде като преглеждане на кошница с ябълки, за да се открият гнилите. Авторите на тази реторика търсят улики в действията и изявленията на руските лидери и ги изграждат в логична линия, която неумолимо води до заключението, че Русия през цялото това време коварно е кроила планове за нападение.

Но искреното търсене на виновника не може да доведе до разследване, насочено срещу една конкретна държава. То трябва да вземе предвид всички действия на всички играчи.

Разбира се, Путин нареди на командирите си да изпратят войски, но го направи не от негодувание или желание за реванш, а под влияние на трудните обстоятелства, в които Русия едновременно действаше превантивно и реагираше на предизвикателствата, отправени от нейните врагове.

А търсенето ни не бива да се ограничава до ситуацията по време на въвеждането на руските войски. Трябва да вземем предвид и по-отдалечените фактори, довели до взетите решения.