И така, след дълги колебания споразумението между САЩ и Украйна за достъп до природни ресурси беше подписано. Може би беше уместно това да се случи без излишна помпозност, а подписването беше обявено в съобщение за пресата, изпратено по електронната поща.

Въпреки че условията на споразумението се оказаха малко по-добри от първоначално очакваните, то все пак демонстрира не „ангажираността на администрацията на Тръмп към мирния процес, насочен към създаването на свободна, суверенна и просперираща Украйна“, както заяви американският финансов министър Скот Бесент, а неоколониална експлоатация, коментира Марк Галеоти* за The Spectator.

Въпреки всичко това Киев има известни основания да бъде доволен от това, което вижда не толкова като икономическа сделка, колкото като необходим елемент на формално подчинение, за да може Доналд Тръмп да продължи да подкрепя тяхната кауза.

Казано по-просто, природните ресурси на Украйна – нефт, газ, редкоземни метали – сега ще бъдат предадени за управление на новия Американско-украински инвестиционен фонд за възстановяване. Макар че Киев ще продължи да решава кой да ги добива, всички приходи от нови проекти за добив ще се делят наполовина между САЩ и Украйна.

Твърди се, че това ще позволи на Америка да инвестира в Украйна и да ѝ помогне да се развива, но това беше възможно и без подобна сделка. По-скоро това означава, че бъдещата военна и друга помощ ще се приема като дълг, който Вашингтон ще може да си събира.

Разбира се, украинците се опитват да не показват разочарование от това, което по същество е изнудване, като се има предвид, че те едва ли могат да се справят без подкрепата на САЩ. Премиерът Денис Шмигал съумя да каже със сериозно лице, че „това е едно наистина добро, справедливо и изгодно международно споразумение“, въпреки че всяка сделка, която дава на чужда сила половината от приходите от собствените ти ресурси, е всичко друго, но не и изгодна.

Въпреки това Киев има основание за известно удовлетворение. Условията са по-добри от първоначално предложените, които бяха много по-благоприятни за САЩ и включваха прехвърляне на всички приходи от фонда към тях, както и датиране на условния „дълг“ със задна дата, така че да включва цялата военна помощ, предоставена в миналото.

Също толкова важно е, че в момент, когато Белият дом открито обмисля дали да не се откаже от донкихотовските си преговори за прекратяване на огъня и евентуално от по-нататъшна подкрепа за Украйна, Киев се надява, че това ще изпрати силен сигнал на Тръмп, че макар Владимир Путин да го води за носа, украинците го приемат сериозно.

Ако Тръмп почувства, че това не е милост към губещия, а „инвестиция“, която ще донесе печалба на САЩ, той може да бъде по-склонен да продължи да подкрепя украинците.

Украински източници вече твърдят, че за Киев е отворен пътят към покупката – а не просто получаването като подарък – на оръжия на стойност 50 млн. долара, включително така необходимите системи за противовъздушна отбрана. Това не е много по стандартите на съвременната скъпоструваща война, но е символично значимо, тъй като е първата продажба на оръжие на Украйна, одобрена от САЩ, откакто Тръмп се върна на президентския пост.

Това е реален, макар и ограничен стимул за отбраната на Украйна. Освен това позицията на САЩ е, че сделката за ресурсите предоставя на Украйна и косвена, но мощна гаранция за сигурност, че Русия ще бъде възпряна от по-нататъшни военни действия поради риска за американския персонал и интереси.

Или, както се изразява Тръмп в неподражаемия си стил, това ще „държи много лоши момчета извън страната или поне извън района, където копаем“. Това е слаб аргумент, както защото той не ги е удържа през 2022 г., така и защото е малко вероятно да има значителни американски инвестиции и дейности, докато конфликтът не приключи.

Смята се, че в Украйна се намират около 5 % от световните запаси на критични суровини, въпреки че много от тях са в окупираните от Русия територии или в близост до тях. Разработването на тези залежи ще изисква огромни инвестиции, както и стабилен и сигурен мир.

До известна степен Киев размени половин дял от фантастичен актив срещу надеждата да запази подкрепата на серийния фантазьор в Белия дом. Може би това е съвсем уместно и е отличен пример за сюрреалистичния характер на геополитиката в ерата на Тръмп, въпреки че реални хора се сблъскват с реални последствия в реалния свят.

*Марк Галеоти (р. 1965 г.) е британски историк, лектор, писател и специалист по международна престъпност, Русия и руската сигурност. Той е почетен професор в Лондонски университетски колеж, старши сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute и директор на консултантската фирма „Маяк интелиджънс“. В края на 2023 г. у нас излезе книгата му „Войните на Путин. От Чечения до Украйна“ (Кръг, превод Гриша Атанасов).