Ако Тръмп беше обявил глобалната тарифна война през първия си мандат, щеше да бъде измъкнат от Овалния кабинет с белезници с викове „Смърт на руския шпионин!“, като преди това бъде подложен на импийчмънт и незабавно и единодушно отстранен.

Началото на края на света вече е коментирано в паника, гняв или ярост от всички пряко или косвено засегнати и на този фон особено внимание привлича просветеното мълчание на Кремъл. Професионалните анти-тръмписти и русофобите могат да видят в това потвърждение на коварната американо-руска игра, но липсата на гръмки изявления от страна на Русия означава само, че Путин е казал всичко това преди три години и няма какво да се добави към това, а и няма за какво.

Изследователите на „преговорите“, разбира се, ще бъдат разстроени, но не Тръмп или Путин са виновни за сегашната перфектна буря: оказа се, че противоречията, натрупани в продължение на много десетилетия, са счупили работещите преди това клапани и Тръмп само е ускорил процесите, които са назрявали от дълго време.

Всъщност той искаше да направи почти същото в първия си мандат, но нямаше време и не му беше даден шанс. Всеки, който има оперативна памет поне малко повече от златна рибка, може лесно да види, че през 2018 г. Тръмп каза буквално същото за митата и дори успя да ги въведе частично, а също така пак го сърбяха ръцете за Иран и Китай.

Сега Тръмп, вдъхновен от картбланша на гласоподавателите и ядосан от противопоставянето на реални и фиктивни врагове, иска да затвори всички гещалти наведнъж (той много обича многоходовите комбинации, но кратките).

Просто казано, „килимните“ тарифи, според Тръмп, трябва, от една страна, да намалят търговския дефицит и националния дълг на САЩ, от друга страна, да помогнат за извършването на историческата реиндустриализация на страната (тоест да върнат производството на всичко в Щатите), и от трета, - да поставят на колене както коварните и предателски съюзници (ЕС), така и противниците, главният от които е Китай.

Но проблемът е, че Тръмп очевидно се опитва да отхапе няколко парчета различни торти наведнъж, без да взема предвид гарантираните алергии, кариеси и запушване на дихателните пътища: почти всичките му идеи имат обратна страна, която обезсилва или влошава първоначалната позиция.

Например, абсолютно невъзможно е да се затвори многотрилионният държавен дълг на САЩ чрез вносни мита. Според най-грубите оценки новите тарифи могат да генерират не повече от 3,1 трилиона долара през следващите десет години, което е по-малко от един процент годишно от текущия държавен дълг на САЩ.

За да излезнат сметките, поне на хартия, много тарифи трябва да бъдат увеличени до 100%, което означава, че никой в страната няма да може да купи нищо на двойни цени. От своя страна, хипотетичната „реиндустриализация“ трябва магически да създаде куп работни места и съответно нова данъчна основа, която обогатява държавата.

Но новите мита автоматично забавят търговията, повишават вътрешните цени (тоест това е и данък за гражданите), намаляват доходността, забавят инвестициите и т.н. и т. н. за почти всички желания, планове и изчисления. Нека добавим към това активното противопоставяне отвътре (потенциален политически, правен и организационен колапс) и отвън (спомнете си клетвите на шефа на Европейската комисия за обединение, отвръщане на удара и други подобни).

Дългогодишното желание да се неутрализира Иран и да се лиши от петролни приходи може да се появи и на най-неочаквани места. Свещената реиндустриализация ще изисква много евтина енергия, но една хипотетична бомбардировка на Иран или радикално увеличаване на антииранските петролни санкции гарантирано незабавно ще повиши световните цени на енергията. Високите цени на газа и петрола правят доставката на американска енергия в Европа изгодна, но е много изгодна и за Русия.

В случая с Китай всичко е още по-сложно, по-мащабно и непредвидимо. Китай, в отговор на митата на Тръмп, въведе свои собствени огледални мита от 34%, блокира част от вноса на селскостопански продукти от САЩ и наложи ограничения на десетки американски компании.

Според сигнали от страната, Китай е готов да се сблъска и сражава много сериозно. Имайки предвид факта, че удареният по носа Европейски съюз може внезапно да се влюби в „тираничния“ Китай и да се обяви срещу САЩ, и тук явно не всичко ще бъде така, както си го представя Големият Доналд.

Като цяло става ясно, че неограничените възможности на „най-могъщия човек“ на Земята имат сериозни ограничения. Тръмп обаче е стиснал зъби в устата си и няма намерение да спира: той вече обеща, че ще стигне докрай, а САЩ ги чака „бум!“. Съответно силен "бум!" чака и целият колективен запад.

Това означава, че пред очите ни процесът, прогнозирани от руския президент още през 2022 г. на Валдайския форум, се ускорява със скоростта на светлината: "Историческият период на безразделно господство на Запада в световните дела завършва. Еднополюсният свят се превръща в нещо от миналото."

Сега това вече е признато на Запад: „Протекционистичната политика на Тръмп може да трансформира характера на отношенията между ЕС и САЩ и да ускори тенденцията към многополярност“; „Новите мита на Тръмп могат да отслабят долара и да отбележат края на американския век“; "Митата на Тръмп са краят на глобализацията. Европа не може да води търговска война."

Европа може да загуби повече от тарифите на Тръмп, отколкото щяха да съберат, за да се подготвят за война с Русия и да помогнат на Украйна - и това е от полза за нас. Новите тарифи значително ще забавят и ще оскъпят военното производство в Европа – и това също ни е от полза.

Разкъсването на старите утвърдени търговски и производствени вериги ни дава нови възможности – и това също е от полза за нас. Превръщането на Русия в ново тихо пристанище за обидените и оскърбените от Тръмп (с филтриране и локализиране на продукцията) е печелившо. В същото време е полезно да търгуваме и да си сътрудничим със Съединените щати, където нашите национални интереси се зачитат.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев написа, че сега „според безсмъртния съвет на Лао Дзъ трябва да седнем на брега и да изчакаме трупът на врага ни да преплува покрай нас“.

Тази музика обаче ще звучи дълго и гръмко, ако се сменят батериите и затова ние не просто седим, а оформяме ситуацията в наша полза максимално. Нашата героична армия върви напред - и това е основният аргумент във всякакви политически и икономически колизии: специалният пратеник на президента Дмитриев във Вашингтон няма как да се пренебрегне и това е факт, както и мистичното отсъствие на Русия от черния тарифен списък на Тръмп.

Автор: Кирил Стрелников ; Превод: ЕС