Една от най-обсъжданите теми напоследък в Съединените щати са „младите инквизитори“, шестима млади компютърни гении, така наречените техно-новаци, които в рамките на Министерството на ефективността на правителството (DOGE), ръководено от Илон Мъск, реформират активно и почти безконтролно американския държавен апарат.

И така, как го реформират? По-скоро главно унищожават, но засега този процес изглежда много привлекателен. Най-малкото премахването на USAID и частичното закриване на Радио Свобода/Свободна Европа бяха тяхно дело.

Имената им са Акаш Боба, Едуард Користин, Люк Фаритор, Готие Коул Килиан, Гавин Клигер и Итън Чаотран - и са на възраст между 18 и 24 години.

Интересуваме се от номер 2 в този списък - Едуард Користийн с онлайн псевдоним Bigballs, който на 19 години вече успя да съсипе репутацията си с различни шокиращи лудории. След училище той работи за кратко в компанията на баща си Чарлз Користин LesserEvil, която произвежда закуски като чипс и пр., но младият гений скучае там и бързо преминава под крилото на Илон Мъск към кампанията Neurolink, която разработва електронни чипове, които се имплантират в човешкия мозък. Засега се декларират само благородни медицински цели, но и до създаването на киборги не е далече.

Факт е, че Едуард Користин е наполовина руснак: майка му Анна Мартинова е дъщеря на бившия офицер от КГБ на СССР Валерий Мартинов, който стана предател и работи за ЦРУ и ФБР, разкрит по сигнал на Олдрич Еймс през 1985 г. и екзекутиран по присъда на военния съд през 1987 г. Това е уникален случай в съвременната история на предателството.

Мартинов се провали от суетата и тщесравието си, като много предатели и дезертьори. Неговият случай обаче е показателен с това, че първоначално той не искаше да предаде родината си, а съвсем искрено се опита да изгради успешна кариера в КГБ на СССР. Технически надарен и образован млад мъж, той работи в съветското научно-техническо разузнаване и през 1980 г. пристига във Вашингтон само за да установи връзки с многобройните учени и студенти в университети и изследователски центрове по Източното крайбрежие на Съединените щати.

И той успя да направи това. Бързо се издига в йерархията и получава чин подполковник преди да навърши 40 години. Поставяха го за пример на другите служители и редовно носеше важна информация от света на науката. Но един ден американците се приближиха до него и казаха: всичко, което получихте и прехвърлихте в Москва, беше постановка. Всички ваши „агенти“ сред учените и инженерите всъщност са служители на ФБР или работят за контраразузнаването.

Това не е първият случай в практиката на разузнаването, когато се създава фиктивна агентурна мрежа. По правило тази техника се използва не за дискредитиране на служител на разузнаването, а като канал за предаване на дезинформация.

В областта на научно-техническото разузнаване това е много деликатна операция, тъй като предоставената информация трябва да изглежда достоверна. В създаването й участват активни учени, така че в крайна сметка се появяват сложни материали, които съчетават както надеждни, така и фалшиви детайли. Тук трябва да поддържате фина линия на баланс, за да не разкриете по невнимание истински области на изследване и в същото време да насочите врага по грешната следа.

Американците не се занимаваха дълго с това. Цялата операция беше стартирана не за да се създаде канал за дезинформация, а за да се „закачи“ на въдицата самият Мартинов. Психологическият му профил явно показа, че той е твърде суетен, за да признае грешките си.

Ако тогава Мартинов честно беше признал пред резидентурата си, че американците са се обърнали към него и са му предложили сътрудничество, цялата ситуация можеше да се обърне с главата надолу. Напротив, Мартинов щеше да се превърне в канал за доставка на дезинформация за ЦРУ - и нищо лошо нямаше да му се случи повече. Даже медал щеше да получи, но със сигурност никога нямаше да стана генерал.

Но изобщо не е задължително човек да става генерал. Валерий Мартинов, отново поради суета, не можа да разбере тази проста мисъл и се съгласи да работи за американците. Освен чисто техническа информация Мартинов разкри имената на няколко истински агенти на КГБ в САЩ и издаде настоящи служители.

За съжаление той знаеше твърде много: ръководството на резидентурата във Вашингтон имаше навик от стария режим на работа да отбелязва местоположението на агентите на картата на града с карфици. И всеки служител, включително Мартинов, можеше да наблюдава тази карта поне по време на ежедневните сутрешни планьорки.

Разкрит е от Олдрич Еймс, след което под фалшив предлог Мартинов е извикан в Москва, арестуван на летището, съден и разстрелян на 28 май 1987 г. на 41-годишна възраст. Щетите, които нанася са много големи.

Съпругата му Наталия получи разрешение да се срещне с него само четири пъти през двете години на разследване. В Москва по очевидни причини членовете на семейството на екзекутирания предател станаха изгнаници. Имуществото им обаче не е конфискувано. Мартинов получавал мизерни суми от ЦРУ, буквално 200-300 долара на месец. Американците подготвяха обещаващия млад служител на КГБ на СССР „за растеж“ - той имаше отлични перспективи за кариерно израстване.

След 1991 г. Наталия Мартинова се обърна към посолството на САЩ за финансова помощ. Обикновено ЦРУ няма такава практика, но през 1995 г. те помогнаха на нея и семейството й да се преместят в САЩ и дадоха на Наталия и децата американско гражданство. Синът му Александър работи като полицай във Вирджиния, а дъщеря му Анна завършва бизнес училище и се омъжва за Чарлз Користин, собственик на голяма компания за закуски.

И така в семейството им се ражда Едуард, който явно е наследил от дядо си любовта към техническите дисциплини и науката. Вярно, поведението му още на 19-годишна възраст свидетелства за същата неумерена суета, характерна и за много млади компютърни гении.

Историята на семейство Мартинови е пример за сравнително щастлив край на история за предатели и дезертьори. По правило животът на потомците и някои други членове на семействата на предателите е тъжен и неуспешен. Съпругата на починалия наскоро Гордиевски Лейла го съди за половината му имущество, а дъщерите му изоставиха предателя, като му казаха в прав текст какво мислят за постъпката му.

Съпругата на Шевченко се самоуби месец след полета му, а синът му Генадий, който работеше в Швейцария в съветското посолство, беше отзован в Москва. Впоследствие той започна живота си наново, променяйки фамилното си име. В изключително редки случаи семейството подкрепя предателството; това не е престъпление, което може да се оправдае в семейния кръг. Но все пак рано или късно въпросът завършва с парични спорове, ежедневни трудности в отношенията, съдебни спорове и алкохолизъм.

Младият Едуард Користин, докато беше тийнейджър, се опита да създаде много стартиращи компании, една от които беше разработването на рускоезичен бот за един от месинджърите на руския пазар. Сега никой не може да каже дали това мимолетно хоби е отражение на неговия произход (той не говори руски) или просто е оценен мащабът на руския пазар. Сега 19-годишният Користин има някои фантастични правомощия в правителството на Тръмп, включително позицията на съветник на министъра на вътрешната сигурност.

Внуците, разбира се, не са отговорни за своите дядовци, но този конфликт заслужава известно внимание. Историите за предателство по принцип никога нямат щастлив край, а животът на младия компютърен гений тепърва набира скорост.

Почти със сигурност в семейството му има някаква легенда или мит за дядо му, ако не оправдаващ, то поне обясняващ този акт. Основното е, че не се създава образа на врага от СССР и Русия, в противен случай може да отведе много далече Едуард Користин и дори Илон Мъск, който поради собствения си произход е много чувствителен към корените си.

Автор: Евгений Крутиков ; Превод: С,Т