В предложението на италианския премиер Джорджа Мелони, което предвижда на Украйна да се предостави сигурност след войната чрез покриването ѝ с чадъра на член пети от Договора на НАТО, но не и членство в алианса, има едновременно отчаяние и брилянтност, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.
То е смахнато, тъй като би ангажирало САЩ и Европа точно с опасността от преки военни действия с Русия, ядрена суперсила, която те се опитват да избегнат, откакто президентът Владимир Путин изпрати войски в Грузия през 2008 г. Вероятността Доналд Тръмп да се съгласи с такъв ход е също толкова малка, колкото и предшественика му Джо Байдън, който прилежно (и катастрофално за Украйна) предоставяше оръжия постепенно и в малки количества за избягване на опасността от ядрена ескалация.
Но в идеята на Мелони има и известна гениалност. Тя е обмислила идеята си също толкова ясно, колкото Франция и Великобритания с тяхното смущаващо предложение за изпращане на войски на място като мироопазващи сили зад фронтовите линии. Тази идея е трудна за разбиране и се натъква на множество предизвикателства – от липсата на военно-въздушни сили, сухопътни войски и артилерия, необходими за поддържането на достатъчно големи боеспособни сили, за да възпират Русия, до свръхзависимостта от САЩ по отношение на разузнаването, следенето и наблюдението. И това, ако Кремъл се съгласи, а САЩ предоставят необходимата подкрепа в случай, че Русия реши да атакува мироопазващите сили. И двете не изглеждат вероятни.
Интелигентността в предложението на Мелони е свързана с начина, по който то ще постави на изпитание обосновката на Путин за нашествието му в суверенната съседна страна, която много представители на Запада, включително Тръмп, приеха без съмнения. Тя е, че Путин предприе действия, за да се противопостави на заплаха срещу Русия от разширяването на НАТО на изток.
Няма съмнение, че Путин нападна Украйна в значителна степен в отговор на политиката на отворени врати на НАТО – в действителност алиансът не е предприел разширяване към Русия от 2004 г. насам, последвалите добавки бяха на юг, в Западните Балкани, докато Финландия и Швеция се присъединиха едва след нашествието в Украйна. Важният въпрос, който предложението на Мелони ще постави на изпитание, е естеството на заплахата, видяна от Путин.
Дали Путин не е усетил, че НАТО ще бъде способна да използва новопридобити бази, за да атакува Русия? Представители на Кремъл редовно казват или внушават това, а критици на НАТО са склонни да го приемат. Или е предприел нашествието, защото дори обещанието за членство в НАТО, а също и в Европейския съюз, е застрашило плановете му да принуди съседните си страни да влязат във възобновена сфера на контрол? Такова беше вярването, родено от вековен опит с руската доминация и експанзия, на страните, които започнаха да чукат на вратата на НАТО за приемане веднага след разпадането на СССР.
Когато Путин анексира Крим през 2014 г., конституцията на Украйна изключваше възможността за присъединяване към военен съюз, а НАТО се придържаше към условията на Основополагащия договор между организацията и Русия от 1997 г. Той ангажираше алианса да не разполага ядрени оръжия, бази или войски на териториите на новите си страни членки. Едва през 2017 г., например, първите военни от НАТО бяха преместени в Полша.
Целта на Основополагащия договор беше да предостави на новите страни членки сигурността, към коята се стремяха, съгласно член пети за колективна отбрана, но без разпоредби, които Русия можеше основателно да счете за провокативни. Предложението на Мелони за Украйна би имало същия резултат, но от противоположна гледна точка – нечленство. Това ще даде много по-ясни уверения на Москва, че няма да осъмне с бази на НАТО по още 1974 километра сухопътни граници в допълнение към вече съществуващите уверения за други близо 2500 км.
Всички данни сочат, че мотивът на агресивните политики на Путин към балтийските страни, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна и други е продиктуван от желанието му да ги принуди да влязат в собствените му организации, наподобяващи НАТО и ЕС – Организация на Договора за колективна сигурност и Евразийски съюз, затова той вероятно ще отхвърли предложението на Мелони. Ако целта му беше мир и сигурност по границите на Русия, а не разширяване като голяма държава, включително чрез сила, ако е необходимо, той сигурно би приел.
Струва си да се изпробва идеята на Мелони. Отказ на Путин би предоставил яснота, поставяйки в контекст нашествието му в Украйна и искания като разоръжаване на Киев и изтегляне на НАТО от всички страни от бившия съветски блок. Същото важи и за новото му предложение за смяна на режима, който ще постави цяла Украйна под преходен контрол на ООН, ще отстрани президента Володимир Зеленски и ще „заличи“ въоръжените сили на Украйна. То предизвика публични критики от Тръмп в неделя. Той заяви пред NBC, че е много гневен и заплаши да наложи тежки петролни санкции, ако Путин провали американските усилия за постигане на мир.
Тази яснота ще хвърли в същото време полезна светлина върху американските усилия. Въпреки заплахите на Тръмп в неделя съществува дълбока и цинична пропаст между заявената цел на новата администрация за спасяване на човешки животи и спиране на война, която не може да бъде спечелена, и действията ѝ. А именно да отстъпи пред повечето ключови искания на Русия, да изключи Украйна от преговорите и да принуди Зеленски да предостави контрол на САЩ над всички природни ресурси и инфраструктура на страната завинаги.
Както съобщи Bloomberg News в събота, Киев се опитва да си осигури не толкова лихварски условия, без да предизвика разрив, който би довел до ново замразяване на американска военна помощ.
Ако тази яснота е всичко, което приемането на предложението на Мелони ще постигне, усилието си заслужава, тъй като се давим в руска, а сега и в американска дезинформация.
Под прикритието на самоотбрана Русия води класическа колониална война за териториално разширение, докато се опитва да си върне контрола над загубена империя. В същото време администрацията на Тръмп се възползва от най-голямата зависимост на Киев, за да наложи договор за добив на ресурси. Сделката беше ревизирана неотдавна, за да наподобява експлоатацията на Конго от Белгия през 19-и век, като в същото време не предоставя на Украйна каквито и да било гаранции за сигурност. Това се прави в името на подкрепата за Украйна, но последиците от сделката ще бъдат свързани с изключването на Европа от икономическото бъдеще на Украйна и осакатяването на следвоенното ѝ възстановяване, без поемане на отговорност за отбраната ѝ.
Такова е неограниченото правило на силния. Дивото намерение на двете сили, които сега се опитват да се докопат до Украйна, е достойно за началните абзаци от романа на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“, чието действие се развива в белгийско Конго. „Те са грабили заради плячката. Това е било просто обир с насилие, убийство в огромни размери“, казва разказвачът Марлоу и допълва, че завоюването на земята „не е нещо хубаво“.
