Руската артилерия е считана за „бога на войната“ не от вчера. Още преди нашествието в Украйна тя играеше ключова роля във военната стратегия на Кремъл – не само за физическо унищожение, но и като инструмент за психологическо въздействие. Това пише Business Insider, цитирайки анализ на Royal United Services Institute (RUSI).

Артилерията в историята: от Бородино до Бахмут

На 7 септември 1812 г., по време на Бородинската битка, барон Луи-Франсоа Лежен – офицер от армията на Наполеон – описва ситуацията така:

„През цялото време страховитата артилерия на редутите в центъра на противниковата линия нанасяше ужасяващи щети в нашите редици.“

Сходни описания могат да бъдат чути и от немски войници под Сталинград през 1943 г., както и от украински бойци в Бахмут през 2023 г. Така се проследява една непрекъсната традиция на масиран артилерийски огън, преминала през столетия и различни режими.

Сталин я нарича „бог на войната“ – и култът продължава

Йосиф Сталин пръв въвежда понятието „бог на войната“ по отношение на артилерията. И до днес Русия остава вярна на тази философия. В Украйна, например, не авиацията или специалните части, а именно артилерията е основният двигател на руските настъпления.

До февруари 2024 г. в Украйна са регистрирани близо 5000 руски артилерийски системи, сочат данните на RUSI.

„Значението на артилерията излиза далеч извън нейната бойна ефективност“, казват анализаторите Джанджузепе Пили, Брет Еванс и Райдер Фин. „Тя има ясно изразена политическа стойност – символ на решимостта на Русия да постигне целите си, независимо от разрушенията и жертвите сред цивилното население.“

Оръжие не само за унищожение, но и за страх

RUSI подчертава, че психологическото въздействие на руската артилерия не е случайно, а напълно умишлена част от военната стратегия.

Тази линия може да бъде проследена още от XVI век, когато артилерията започва да играе важна роля в руската армия. През XVIII-XIX век тя се превръща в престижен род войска, изискващ високообразовани офицери. Дори Наполеон Бонапарт започва военната си кариера като артилерист.

Първата световна и Брусиловският пробив

По време на Първата световна война, ефективната употреба на артилерия позволява на Руската империя да осъществи един от най-успешните си ходове – т.нар. Брусиловски пробив от 1916 г. RUSI изтъква, че още тогава се залагат три основни принципа:

Използване на въздушно разузнаване за насочване на огъня

Превръщане на артилерията в психологическо оръжие

Масирани обстрели с цел разчистване на път за настъпления

От Берлин 1945 до дроновете днес

През Втората световна война, съветската армия достига върха на артилерийската си мощ. При атаката над Берлин през април 1945 г. са използвани почти 10 000 оръдия, изстреляли над един милион снаряди само за първия ден.

В края на войната огневата плътност достига 150-200 оръдия на километър фронт – мащаб, невиждан до днес.

Въпреки че по време на Студената война артилерията остава важна част от съветската доктрина, нейната ефективност намалява в конфликти като Афганистан и Чечения. С появата на високоточни оръжия значението ѝ временно избледнява.

Но днес, с климатични условия, които често ограничават използването на авиация и дронове, артилерията отново е основният играч.

Съвременни системи: от „Мста“ до „Торнадо-С“

Днес Русия използва широка гама артилерийски системи – от стари съветски модели до модерни разработки. Сред тях са:

152 мм самоходна гаубица 2С19 „Мста-СМ2“

122 мм буксируема гаубица М-30 от Втората световна война

Реактивни системи залпов огън – „Торнадо-С“ и „Ураган“

Съвременните РСЗО могат да използват управляеми снаряди, съчетавайки масиран огън с прецизни удари.

„Артилерията е междинно оръжие – между стратегическите (ядрени) и обикновените въоръжения“, отбелязва RUSI. „Няма причина да вярваме, че Русия няма да я използва в бъдеще за психологически натиск и политически демонстрации, както вътрешно, така и спрямо външния свят.“