Издигнаха го съветски войници, избягали от нацистките лагери и воювали в италианските партизански части.
Този невероятен епизод от Втората световна война все още е известен на малцина. Както установиха историците, в Италия, окупирана от нацистите през 1943 г. след капитулацията й, повече от 5 хиляди бивши съветски военнопленници, избягали от германски лагери, се бият в италиански партизански части в планините в северната част на страната и на други места. Действали са и в околностите на Рим.
В началото на лятото на 1944 г. дейността им се активизира. По-голямата част от съветските партизани се съсредоточават в района на Монтеротондо, където на 6 юни 1944 г. влизат в битка с отстъпващите нацистки части и смело атакуват колона от немски машини и танкове. Унищожени са два танка, повече от сто немски войници са убити и 250 са пленени. Град Монтеротондо е освободен от отряд съветски партизани, които издигат трицветното италианско знаме над сградата на кметството.
След освобождението на Монтеротондо партизаните се насочват към Рим. На среща на отрядите беше решено да се направи червено бойно знаме, което да демонстрира националната и идеологическата принадлежност на смелите воини.
В италианската столица обаче не успяха да намерят подходящ материал за червеното знаме. И тогава беше взето неочаквано решение – да се използва за тази цел… знамето на Тайланд! Белият слон беше изтръгнат от червения плат на сиамското знаме, а на негово място бяха пришити сърп, чук и звезда.
Именно под това червено знаме със съветската емблема петдесет съветски партизани и нелегални бойци, пеейки „Широка страна моя родная!”, влязоха през Порта Пиа, под аплодисментите на жителите на града. Имаха ленти с надпис "СССР" на ръкавите. Оттам те тръгнаха към площад Свети Петър, където бяха поздравени от швейцарската гвардия и приети от папа Пий XII, който ги покани на прием във Ватикана като представители на СССР.
Между другото, знамето на Тайланд не беше случайно използвано. Донесе го Алексей Флейшер, руски емигрант от първата вълна, работил като метрдотел в посолството на тази страна в Рим. Когато Гражданската война започва в Русия, младият Алексей Николаевич Флейшер е кадет. Флейшерите, датчани по произход, се установяват в Руската империя и получават дворянство, след което много от тях служат на Руската империя в армията в продължение на два века.
По време на Гражданската война младият Алексей Флейшер е изведен от Крим от войските на Врангел. В България получава работа като формовчик в тухларна фабрика и работи като миньор. След това се мести в Люксембург, където работи в кожарска фабрика.
Преди войната Алексей Флейшер живее в Белград, където работи като шофьор в гръцката дипломатическа мисия. През 1941 г., когато войските на Мусолини нахлуват в Югославия, Алексей Флейшер, като лице от руски произход, е задържан и изпратен в изгнание в Италия в началото на 1942 г.
През октомври 1942 г. той успява да получи работа като метрдотел в посолството на Сиам (Тайланд). Тайланд се е сражавал на страната на Япония през Втората световна война, имал е дипломатическа мисия в Италия, а персоналът на посолството на съюзническата страна не е предизвиквал особени подозрения сред разузнавателните служби.
След като англо-американските войски десантират в Италия, сиамското посолство беше евакуирано в северните Апенини - в нацистката окупационна зона. Алексей Флейшер остана да охранява празната сграда на посолството в Рим.
Превръща го в щаб на италианските антифашисти. Чрез италианските нелегални, Флайшер се свързва със съветски военнопленници, които са на италианска територия. Гръбнакът на партизанското движение се състои от избягали от лагерите за военнопленници, които действат с активната подкрепа на хора от Русия, живеещи в Рим и други градове на Италия. Съветските партизани дават на Флайшер прякора „Червения“.
Лейтенант Алексей Коляскин, който участва в италианското партизанско движение, припомни , че Флейшер, „честен и смел човек, помогна на своите сънародници да избягат на свобода и ги снабди с всичко необходимо, включително оръжие“. Флайшер получава пряка помощ от други руски емигранти, които образуват цяла нелегална група.
Княз Сергей Оболенски играе активна роля в руското нелегално движение в Рим, действащ под прикритието на „Комитет за защита на руските военнопленници“. И княз Александър Сумбатов уреди Алексей Флейшер да работи като метрдотел в тайландското посолство. Освен князете Оболенски и Сумбатов, руската емигрантска нелегална организация включваше Иля Толстой, художника Алексей Исупов, масона Кузма Зайцев, Вера Долгина и свещениците Дорофей Бесчатни и Иля Марков.
През октомври 1943 г. членовете на римското нелегално движение научиха, че в околностите на Рим, в местоположението на нацистките войски, има значителен брой съветски военнопленници. Решено е да се започне активна работа за подпомагане на бягството на военнопленниците. Бегълците са приютени, а след това прехвърлени в активни партизански части. Те снабдявали избягалите съветски военнопленници с оръжие и храна.
В различни райони на италианската столица ъндърграундът създава до 40 безопасни къщи, където постоянно се укриват малки групи съветски партизани. Собствениците на тези апартаменти бяха както руски емигранти, така и италиански патриоти, които, рискувайки живота си всеки час, криеха съветските хора, хранеха ги и помагаха на Флейшер.
Известният руски художник, ученик на Серов, Васнецов и Коровин, Алексей Исупов, превърна ателието си в убежище. През 1926 г. по категорично нареждане на лекарите, напуска Съветския съюз за Италия и оттогава живее и се лекува в Рим (умира през 1957 г.). Ателието му се намираше точно срещу фашистките казарми, но в ателието на художника винаги се криеха трима или четирима партизани, за които Исупов и съпругата му полагаха големи грижи.
В същото време командването на италианските партизански сили, действащи в района на Лацио, решава да организира бягството на съветски военнопленници, задържани в околностите на Рим. Организацията на бягството е поверена на римска група руски емигранти под ръководството на Алексей Флейшер. На 24 октомври 1943 г. Алексей Флейшер, придружен от двама италианци антифашисти, отива в Монтеротондо, откъдето същия ден бягат 14 военнопленници. Общо групата на Флайшер спасява 186 съветски войници и офицери, държани в плен в Италия. Много от тях са прехвърлени в партизански отряди.
Когато представители на съветското правителство пристигнаха в освободения Рим, Алексей Флейшер им предаде 180 съветски граждани, освободени от плен. Повечето от бившите военнопленници, завърнали се в Съветския съюз, поискаха да се присъединят към действащата армия и продължиха да побеждават нацистите в Източна Европа.
Самият Алексей Флейшер се завръща в Съветския съюз след смъртта на Сталин и се установява в Ташкент. Работи като картограф, след това се пенсионира - като цяло той води живота на обикновен съветски човек. Той никога не е получавал награди за подвизите си в Италия.
Друга съдба очакваше още един наш герой от Италианската съпротива. Оказа се бивш селски ковач, а по време на войната войник от Червената армия Фьодор Полетаев. През лятото на 1942 г. в семейството му в село Катино в Скопински район на Рязанска област идва съобщение за погребение. В него се казваше , че Прлетаев „е убит на 22.06.42 г. в село Ленинка, Купянски район, Харковска област. Погребан е там. Командир на частта Докучаев“.
Но, както се оказа по-късно, Фьодор Андрианович продължи да се бие като част от 28-ми артилерийски полк. На разсъмване на 11 юли в района на фермата Бокай в Ростовска област частта, в която служи Полетаев, влиза в битка с вражески танкове и моторизирана пехота.
Тежко раненият старшина е изнесен от бойното поле и оставен при жителите на една от къщите в чифлика Бокай, които го лекуват. След като едва се изправя на крака, Фьодор беше заловен и изпратен първо в концентрационен лагер близо до Вязма.
През март 1944 г. през територията на Чехословакия и Унгария е транспортиран в концентрационен лагер в хърватския град Брод на Саве. По време на бомбардировките на града от съюзническата авиация успява да избяга, но е заловен и изпратен в концентрационен лагер в Италия.
Именно там започва героичната епопея на руския войник – единственият чужденец, удостоен с най-високото военно отличие на Италианската република – златен медал „За военна доблест“ (Medaglia d'oro al valor militare). В Италия всеки генерал е длъжен пръв да поздрави дори обикновен войник, ако е награден с такъв медал.
В Италия Полетаев попада в работен екип в германска военна част, разположена на 25 км от Генуа. В североизточната част на Италия, в Лигурия, имаше италианско-руски диверсионен отряд (BIRS), чиито бойци помогнаха на група съветски военнопленници да избягат на 6 юли 1944 г.
Полетаев беше зачислен в батальона Нино Франки, който беше част от бригадата Гарибалди Оресте на партизанската дивизия Pinan Chiquero. Полетаев участва в много бойни операции на италианските партизани в района на долините на реките Стура и Скривия, по магистралата Генуа-Саравале-Скривия. Заради мощното му телосложение - бившият ковач бил два метра висок,- а и смелостта му партизаните го нарекли „Херкулес”, а партизанското му име било „Поетан”.
На 2 февруари 1945 г. германците окупират село Канталупо. Една партизанска група трябваше да заобиколи фашистите от тила и фланговете. Другата, в която беше Фьодор Полетаев, трябваше да се срещне по пътя, спускащ се в долината. Наказателните части имаха превъзходство в силите, но бяха принудени да преминат в отбрана.
И тогава, стреляйки с картечница, на пътя се появи могъщият Фьодор Полетаев. С гръмовен глас той заповяда на враговете да сложат оръжие на руски. И те го разбраха отлично, тъй като в Лигурия така нареченият Туркестански легион е едно от формированията на Вермахта, създадено от хора от Централна Азия (узбеки, туркмени, казахи, киргизи, татари и други), които се бият на страната на нацистите. В объркването си, те започнаха да хвърлят оръжията си, но един от тях вдигна автомата си и уби Фьодор. Полетаев е погребан с пълни почести в гробището в град Рочета, а по-късно прахът му е тържествено пренесен в прочутото генуезко мемориално гробище Сталиено.
На 25 април 1947 г. в Генуа се провежда митинг, на който представител на италианското правителство връчва на съветския консул бронзова петолъчка - значката на боец от партизанската бригада Гарибалди - за предаване на семейството на героя. Другата награда е златен медал на синя лента от моаре, Medaglia d'oro al valor militare - "За военна доблест".
В родината му научават за подвига му едва 15 години по-късно. Писателят Сергей Смирнов, който изучава съдбите на неизвестни герои от Великата отечествена война, успя да разбере кой е смелият партизанин с прякор "Поетан" в Италия.
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 26 декември 1962 г. за героизъм и смелост, проявени в битките срещу нацистките нашественици в състава на отряда на италианските партизани по време на Втората световна война, Фьодор Андрианович Полетаев е удостоен посмъртно със званието Герой на Съветския съюз.
А на 2 февруари, когато Фьодор Полетаев щеше да отпразнува 80 години от рождението си, на гробището в Генуа, където е погребан, се състоя церемония по полагане на цветя на неговия гроб и паметник. Освен наши дипломати и сънародници, на него дойдоха представители на генуезкото кметство, Националната асоциация на италианските партизани...
Автор: Владимир Малишев ; Превод: С.Т
