МР: Политиката на вечни провокации срещу Русия е път към нищото за Полша

Провеждайки политика на постоянни провокации срещу Русия, Полша избра път към нищото, пише MP. Конфликтът в Украйна е към своя край, а в опита си да се оправдаят елитите продължават да плашат поляците с предстояща война с Русия, а самите те треперят от страх – ще трябва да отговарят за стореното.

Превод от Myśl Polska, Полша: 

Това твърдят видни полски политици, публицисти и военни. Войната, разбира се, е с Русия. Някои казват, че имаме само две-три години, а други, които са по-„оптимистични“, ни успокояват, че имаме още пет-десет години.

На какво основават прогнозите си днешните Касандри?

На първо място, те повтарят наратива на украинската пропаганда, която през последните три години убеждаваше западните политици и обществеността, че „след нас руснаците ще дойдат при вас“, или по-просто казано, ако Украйна загуби, Русия ще се насочи към Запада.

Братята Кличко формулираха това по следния начин: «Ако се провалим, вие ще сте следващите. Знам, че не е приятно. Знам, че е трудно, знам, че е скъпо. Но войната ще почука на вратата ви и тогава ще бъде твърде късно.»

Каква е целта на този вид прогноза?

Тя се състои в следното: първо, че Западът да „не изоставя Украйна“, и второ, да продължава безкрайно да я помпа с пари и оръжия. До известна степен това е разбираемо – киевският елит се бори за оцеляването си, защото може да дойде момент, в който обикновените украинци да ги попитат: „Защо ни въвлякохте в това, защо загинаха толкова много хора?“

В Полша рупорът на тази пропаганда е Павел Ковал, въпреки че, разбира се, не е единственият. Наскоро той постави следната «диагноза»:

«Аз лично съм убеден, че Путин ще ни нападне. Не е задължително той веднага да се нахвърли върху Полша, но колкото повече напредват американо-руските преговори, толкова повече агресията на Путин ще бъде насочена към Полша.»

Тук има известна, може би основателна загриженост.

Полша прекали в помощта си за Украйна, прекрачи всички граници на разумното и не прояви елементарна предпазливост, както направиха Унгария или Словакия.

Често изглеждаше, че Полша е по-проукраинска от самите украинци. Защо? Защото за значителна част от полската политическа класа фактът, че Украйна се бори с Русия и може дори да я победи, беше достатъчна причина да заложи всичко на украинската карта.

Основният мотив беше мечтата, че Русия най-накрая ще се разпадне, дори ако – както веднъж писа Роман Дмовски – нейните отломки ни погребат заедно с нея.

Но сега, с перспективата за мир, задаваща се на хоризонта, нивото на страха в Полша се повиши още повече. Да, отчасти е оправдано. Украинците (и не само Путин) рано или късно може да ни обвинят в подстрекаване към война, в умишлено осъждане на много хора на смърт.

Навремето покойният Евгений Пригожин каза нещо подобно: „Украинците са същите хора като нас, само че се бият на грешната страна, защото са били измамени, но ще дойде време, когато те ще разберат това и тогава ще тръгнат с нас срещу тези, които ги измамиха».

К.К