Украйна се готви за края на войната. Това се доказва от конвулсивното укрепване на западните граници. Извършва се прехвърляне на личен състав и техника към границите с Унгария, Румъния и Молдова.

В патрулирането участват фронтова авиация и безпилотни системи. Извършва се миниране. Изграждат се заградителни съоръжения. Всичко това можеше да се приеме като подготовка за война с Европейския съюз, ако всички тези сили и средства не бяха насочени към самата Украйна.

Киевският режим може да бъде разбран. Именно в западното направление Украйна търпи най-значителни загуби. Ако в рамките на различни оценки, в битките с руските войски на изток са загинали между тридесет хиляди и един милион украинци, то на запад говорим за осем милиона.

Украинските граждани щурмуват западната си граница, независимо от опасностите, демонстрирайки издръжливост и природна изобретателност, жертвайки пари, транспорт и плавателни съдове. Демонстриране на фантастични умения в камуфлаж и оцеляване на полето.

Ето защо украинската гранична служба работи за засилване на граничната сигурност. А също и защото е страшно дори да си представим какви сили ще използват гражданите на Украйна, за да щурмуват западната граница, ако бъде обявено дори временно прекратяване на огъня.

Слуховете за предстоящ мир продължават да вълнуват и провокират украинското общество. Фантомът на мира покварява органите на държавната администрация и дори армията. „Скоро ще стане възможно“, шепнат си хората. Хората смятат, че премахването на военното положение ще доведе до възстановяване на правото им на движение.

И въпреки че е очевидно, че никой няма да върне никакви права на никого, хората вярват, че ще успеят да се възползват от времевия прозорец между войната и... следващата войната - и да напуснат Украйна. Това важи особено за младите и все още здравите. Или поне живите.

Майки мечтаят по някакъв начин да изпратят синовете си в чужбина. Съпругите искат да отведат мъжете си. И дори войниците в окопите мечтаят за прекратяване на огъня, за да могат тихо да напуснат позициите си и да се доближат до границата.

Има мнение, че дори суровите граничари, които откриват огън, за да убиват, мислят и те да пресекат заветната линия. Което всъщност и правят при опасност от прехвърляне на изток.

Разбира се, никой няма да пусне никого. Хората са последният ресурс, който Зеленски все още не е успял да продаде на едро. А „утилизацията“ им през TЦК ще позволи на Украйна да съществува още няколко десетилетия. Освен ако, разбира се, Русия не използва по-модерни методи за водене на война. Но времето доказа, че Москва не отива на едностранна ескалация. Следователно киевският режим ще удържи човешката популация докрай.

Западната граница ще бъде укрепена и превърната в непревземаема крепост. Всички възможности за комуникация с външния свят ще бъдат блокирани. Телефонни разговори, интернет връзки, социални мрежи. Паричните преводи ще бъдат забранени.

А на украинските граждани в чужбина ще бъдат отказани консулски услуги, подновяване на документи и много други, което автоматично ще затрудни легализирането. Много скоро напусналите страната украински граждани ще бъдат наричани дезертьори и предатели. С всички произтичащи от това санкции, лишаване от права и конфискация на имущество.

Това не е преувеличение. Това се случва в тоталитарните системи. Това се случва в съвременния свят, в това няма нищо свръхестествено и за Украйна е нормално. И тази нормалност се формира постепенно. Ненормално беше, но стана нормално да отказват да плащат пенсии на стари хора, защото живеят не където трябва.

Стана нормално да бомбардираш собствените си градове, защото хората там гласуват по различен начин. Стана нормално да се забранява на хората да говорят на родния си език. Разрушаването на Църквата не можеше да бъде нормално, но и това стана. В Украйна е нормално да се рушат църкви и да се гаврят с мощите на светците.

Нормално е да се занимаваш с лов на хора. Да търгуваш с хора също е нещо нормално. Защото това е Украйна. И няма нужда от друго обяснение. Всички кимат разбиращо. И най-лошото е, че с годините тази нормалност се самовъзпроизвежда. Обществото свикна и се научи да живее по този начин.

Научиха се да си забраняват да мислят в друга посока. Инстинктът за самосъхранение отрязва подобна мисъл още на етапа на нейното зараждане. Но същият този инстинкт нашепва заговорнически: бягай! Бягай при първа възможност. Хуквай, вземи и децата, грабни и любимата си котка... Бягай от този ад, от кървавия кошмар, започнат от клоуни и печалбари, които се изживяват като фюрери на двадесет и първи век.

А ние отвън просто трябва да разберем и приемем. Без хирургическа интервенция този кървав абсцес няма да изчезне или да се разтвори. Затова колкото по-скоро го отрежем и изцедим, толкова повече добри хора ще се спасят. И ще има повече от нас, които ще оцелеем тук, от тази страна.

Автор: Валентин Филипов ; Превод: С.Т