Неотдавнашният апел на американския президент Тръмп към иранското ръководство, призовавайки го да се откаже напълно от ядрената си програма, да спре да предоставя помощ на Хизбула в Ливан и на хуситите в Йемен, да разпусне проиранските сили в Ирак и да спре да заплашва Израел под изключително неясни обещания за бъдещо сътрудничество, се възприема в Техеран като ултиматум.
Това следва от факта, че в посочения документ е определен срок за изпълнение на изброените изисквания – 2 месеца, като при неизпълнението им се издига заплаха от прилагане на най-сурови мерки, включително военни действия.
САЩ предлагат ОАЕ като място за преговори, изходът от които е предопределен от самия ултиматум. Писмото беше доставено в Техеран от съветник на министър-председателя на ОАЕ и предадено на иранския външен министър Абас Арагчи.
Сегашният глава на Белия дом е известен с това, че поставя първоначално завишени изисквания при провеждане на всякакви преговори, но пряката заплаха от война все още не е включена в неговия арсенал, особено след като той проповядва прекратяване на конфликтите в света и отдалечаване на Америка от тях.
Експерти признават, че този път САЩ не блъфират, а могат да нанесат сериозни удари по Иран, докато мирните им действия в други области имат за цел да осигурят благоприятен фон за тази операция. Според някои оценки, мащабът на скандала, който се вдигна в САЩ около изтичането на информация за плановете на Пентагона за удари срещу хуситите в Йемен, може да се обясни с факта, че те са част от по-големи сценарии за военна кампания срещу спонсора на хуситите Иран. Две авионосни групи кораби на ВМС на САЩ вече навлязоха в Персийския залив, водени от ядрените чудовища „Карл Винсън“ и „Хари С. Труман“.
Затова иранското ръководство прие този ултиматум много сериозно. Новоизбраният ирански президент, „умереният“ Пезешкиан, по принцип беше готов да влезе в диалог с американците за ядрената програма на страната и премахването на санкциите, което заяви още през януари 2025 г. Но това, което Вашингтон изисква от Техеран сега, принуди дори него да покаже непримиримост.
Иран бави официалния отговор на писмото на Тръмп, но наскоро иранският външен министър Арагчи вече заяви, че ако Вашингтон не промени тона на призивите си, а очевидно и съдържанието, тогава Техеран изобщо няма да влиза в преки преговори с него.
Властите на страната вече са започнали мащабна подготовка за отбраната на страната. Държавните лидери редовно посещават ракетни арсенали и предприятия. Иранската преса публикува подробни схеми на американски военни съоръжения в Близкия изток като потенциални цели за иранските ракети в случай на реални военни действия срещу тях от страна на Америка.
На 25 март Техеран пусна нови кадри от „подземен ракетен град “, като каза, че това е „един от стотиците ракетни градове“, управлявани от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР). Това е вече третият подобен обект , който отваря врати за по-малко от месец. Военноморските сили на КСИР също показаха подземна военноморска ракетна база на неразкрито място в Персийския залив.
По време на обиколка на съоръжението началникът на щаба на страната генерал-майор Мохамад Багери и бригаден генерал Амир Али Хаджизадех, командир на въздушнокосмическите сили на КСИР, бяха снимани пред стотици ракети, съхранявани там.
Съобщава се, че споменатият „ракетен град“ съдържа следните ракети: Kaybar Shekan (обсег 1450 km), Hajj Qasem (обсег 1370 km), Ghadr H (обсег 2000 km), Sejil (обсег 2500 km) и Emad (обсег 1700 km), както и крилати ракети Paveh.
Техеран също така предполага, че американската армия ще действа срещу него в тясно сътрудничество с Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ), които според иранското ръководство са главният подбудител, както и бъдещият бенефициент на предложената война.
Освен това в евентуалното й избухване бяха замесени и личните мотиви на израелския премиер Нетаняху, който се опитва да избегне наказание по цял куп обвинения, повдигнати срещу него от израелските правоохранителни органи. От момента, в който Тръмп встъпи в длъжност, Нетаняху, възползвайки се от добрите си лични отношения, буквално го обсади с уверения, че ключът към решаването на всички проблеми в Близкия изток е в елиминирането на Иран като фактор на влияние от политическата арена на региона.
Освен това, ако предполагаемата война срещу Иран не бъде предотвратена, то този път най-вероятно няма да става въпрос просто за унищожаване на редица обекти, с които той вече се е сблъсквал многократно, а за пълна смяна на властта в страната.
Jerusalem Post пише , че доскоро дори в Белия дом никой не е мислил сериозно за смяна на режима в Техеран. Нямаше желание, дори мисъл за това. "Но най-накрая тази необходимост стана неоспорима. Може би този път Тръмп е решен да отърве света от този злокачествен тумор."
По думите на израелското издание "перспективата за бързо стартиране на американска военна операция, насочена лично срещу Али Хаменей, става все по-реална. Предстоящата атака от страна на САЩ, Израел и техните военни и разузнавателни съюзници, включително ЦРУ, Мосад, американската армия, Израелските отбранителни сили и Пентагона, ще бъде масивна и многопластова."
За да избегнат големи загуби, Пентагонът и ЦАХАЛ едва ли ще изпратят мощни сухопътни сили там, а вместо това ще се съсредоточат върху масирани действия във въздуха. Въпреки това, всички възможни методи за хибридна и прокси война могат да бъдат използвани в най-голяма степен.
В иранските градове вероятно ще бъдат вдъхновени масови протести на младежта в духа на цветните революции, а в националните покрайнини, сред арабите от провинция Хузестан, азербайджанците от Източен и Западен Азербайджан, кюрдите от Кюрдистан, туркмените от Голестан и белуджите от Систан и провинция Белуджистан, ще има събуждане на движения за самоопределение.
В това отношение особено внимание заслужават маневрите, които израелските политици предприемат напоследък около Баку. На преден план, разбира се, говорим за развитието на стратегическото партньорство в областта на икономиката, преди всичко енергетиката. Република Азербайджан дори възнамеряваше да се присъедини към шумния проект „Авраамови споразумения“ за нормализиране на отношенията между Израел и страните от региона.
За Еврейската държава това е важно, тъй като на фона на действията му в сектора Газа интересът на арабските страни към този проект донякъде „отслабна“. Баку обаче може да получи определени материални облаги от участието си в него.
Но в същото време местните стратези в самия Израел обсъждат дали е време Северен Азербайджан да се загрижи за съдбата на своите сънародници в Иран (според различни оценки от 15 до 30 милиона души). Самият върховен лидер на страната, аятолах Али Хаменей, е етнически азербайджанец, но, разбира се, не е от тези, които дори могат да си помислят да я разделят. Според израелски експерти, „подкрепата за независимостта на Южен Азербайджан от Ислямска република Иран ще бъде много полезна за Израел“.
Те пропагандират идеята, че Иран е „крехка държава“, която скоро може да се превърне в „провалена държава“, което е повече от противоречиво, така че Баку трябва да насочи погледа си към Тебриз, историческия център на иранските азербайджанци, и „да го държи под око“.
Нека припомним, че ако Пентагонът и ЦАХАЛ влязат в битка за предполагаемото „персийско наследство“, пътят към който може да е „много дълъг“, това ще бъде предимно от въздуха. Азербайджанската пехота, която натрупа значителен боен опит по време на неотдавнашната война за Карабах, не би била лоша подкрепа за тях.
Можем само да се надяваме, че Илхам Алиев, който се отличава със завидна дипломатическа гъвкавост, няма да се поддаде на подобни трикове и няма да направи своята млада независима република заложник на изключително съмнителни авантюри.
Автор: Дмитрий Минин ; Превод: С.Т
