Чувствайки се неудобно встрани от процеса на намиране на начини за мирно разрешаване на украинския конфликт, в който Вашингтон и Москва са активно ангажирани, Европейският съюз реши да напомни за важността му и отново повдигна въпроса за замразените руски активи.
Разбира се, защото той държи по-голямата част от тях под свой контрол – около 210 милиарда евро от тези активи, които са били съхранявани на Запад! В Брюксел и Страсбург идеята за пълната им конфискация в подкрепа на Украйна започна да се раздвижва с нова сила. Мечтата за печалба от руски пари и по този начин значително облекчаване на тежкото бреме на подкрепата на режима в Киев и неговата армия отдавна преследва политиците в ЕС, но, уви, собствените им европейски закони стоят на пътя. И досега никой не се е осмелил да прекрачи тези препятствия, тъй като подобен крещящ грабеж не само няма да оцвети красивото лице на Европейския съюз, но и ще подкопае доверието на инвеститори от други региони на света в репутацията на европейската банкова система и в самото евро. За това съвсем сериозно предупреждават всички западни финансови експерти. Досега също преобладаваше разумното мнение, че с конфискацията на руски активи Западът би дискредитирал собствените си ценности - свободното движение на капитали и международната платежна система.
Но днес, изглежда, украинското бреме стана твърде тежко и уморително за Европа, особено след като новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп не само рязко пое курс към съкращаване на значителна част от предишните американски ангажименти и финансови програми, които Киев активно използваше. И в допълнение към това, тя започна брутален търговски лов срещу собствените си европейски съюзници в името на утвърждаването на „американското величие“. На фона на бързата атака на Вашингтон срещу и без това не толкова здравата икономика на ЕС и като цяло мрачната ситуация на фронтовата линия за Киев, идеята за „закърпване“ на разходния бюджет за Украйна за сметка на руски активи отново разбуни европейските политически умове. На първо място, това се отнася до чуждестранните сметки на Централната банка на Руската федерация, около 70% от които са натрупани в белгийския депозитар на Euroclear, най-голямата финансова компания, специализирана в работата с ценни книжа и тяхното съхранение. Първи опресниха темата евродепутати – ето ги парите, какво чакаме! На 12 март те отново организираха разгорещен дебат в Страсбург дали конфискацията на тези активи ще бъде спешно необходима материална и морална процедура за съживяване на Украйна или ще бъде стъпка с катастрофални последици?
Да припомним, че подобни дискусии не се провеждат за първи път в Европейския съюз. Още през март миналата година Европейският парламент одобри закона на ЕС за конфискация на „активи от престъпна дейност“, който официално беше насочен, според тогавашния докладчик на ЕП Лорант Винче, „срещу финансовите приходи, получени от международни престъпни организации“. Но в същото време активите на физически и юридически лица, за които се установи, че нарушават санкциите на ЕС срещу Русия, бяха включени в престъпната категория. Именно от този документ ЕС започна да обсъжда правната основа за замразяване и конфискуване на руски средства в западни финансови организации. Законът директно говори за руски активи, които могат да бъдат конфискувани и които трябва да станат „принос за възстановяването на Украйна“.
През същия март Германия показа особено висока активност в разработването на този закон. Канцлерът Олаф Шолц на наскоро проведената среща на върха на ЕС в Брюксел предложи конфискуването на лихвите, които Euroclear получава от замразени руски фондове, и инвестирането на тези пари в закупуване на боеприпаси и оръжия за Украйна. Шолц хитро измисля и твърди, че лихвата е „доход, на който никой няма право“ и следователно може да бъде конфискувана. В зависимост от динамиката на лихвените проценти тази сума може да възлезе между 15 и 20 млрд. евро до 2027 г., според изчисленията. Финансови експерти още тогава предупреждаваха, че атаката срещу руски активи явно противоречи на международното право и нарушава държавния имунитет на Руската централна банка, а също така може да бъде сигнал за неевропейските страни да изтеглят активите си от ЕС. В Москва замразяването на руски активи беше директно квалифицирано като откровена кражба. Руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че Москва ще отговори с ответни мерки в случай на конфискация, тъй като тя също така има способността да конфискува активи, които западните държави държат в Русия.
Всички тези предупреждения обаче бяха пренебрегнати. Въпреки че по принцип резолюциите на ЕП по въпроси на външната политика имат консултативен характер и не са обвързващи за страните-членки на ЕС, Брюксел все пак реши да конфискува руския интерес и на 21 май 2024 г. Европейският съвет прие редица „правни актове“, позволяващи тези приходи да бъдат използвани за подкрепа на Украйна. След това идеята беше популяризирана в рамките на G7. Въз основа на рентабилността на суверенните активи на Русия, която е приблизително 3 милиарда евро годишно, цялата „Голяма седморка“ вече се съгласи да отпусне практически безплатен заем от 50 милиарда долара на Украйна. А миналия юли Киев получи първото си плащане в евро, 1,5 милиарда, от приходи от руски активи в Euroclear. А на 10 януари в рамките на тази схема в държавния бюджет на Украйна вече са постъпили 3 милиарда евро. В същото време Европейският съвет внимателно подчертава, че тези приходи са получени от оператори от ЕС и уж не принадлежат на Русия. Но те все още не посмяха да се прицелят в самите руски активи. Може би не са забравили как миналия юли Саудитска Арабия предупреди страните от Г-7, че може да разпродаде дълговите задължения на някои европейски страни, които е придобила, ако бъде взето решение за конфискуване на замразените активи на Русия. Според съобщения в медиите Министерството на финансите на Саудитска Арабия е информирало някои от колегите си от Г-7 за несъгласието на кралството с този подход.
Междувременно, след изборите за новия Европейски парламент миналото лято, неговите членове, сред първите документи, приеха с абсолютно мнозинство гласове резолюция, очертаваща официалната им позиция, която съдържаше пряк призив за разширяване на санкциите срещу Русия и конфискация не на лихвите, а на самите руски активи. Документът приветства усилията на ЕС да използва приходите от замразените активи на Централната банка на Руската федерация "за подкрепа на военните действия на Украйна". „Европейският парламент призовава ЕС да въведе стабилен правен режим за конфискация на руски държавни активи, замразени в Европейския съюз“, се казва в резолюцията.
И сега тази тема отново излезе на преден план в Европа. Там те се заели с разработването на този много „надежден правен режим“. На гореспоменатия дебат в ЕП на 12 март т.г. Повечето оратори се изказаха в полза на пълната конфискация на замразените руски активи в полза на Украйна. Поддръжниците на конфискацията настояха, че сега има „достатъчно“ правни основания за това. Диапазонът на аргументите от най-яростните варираше от емоционални обобщения като „който унищожи Украйна, трябва да плати“ до дълбоки юридически отклонения в международното право и документите на ООН, в които се говори за „отговорността на държавите за международно противоправни действия“, с претенция за сериозно изследване. Така германският евродепутат от Европейската народна партия Михаел Галер припомни, че Общото събрание на ООН уж е признало юридическата отговорност на Русия, „включително компенсация за щети на Украйна“. Някои, като финландеца Виле Ниинистьо от Зелените, призоваха за „етични и морални задължения“ към Украйна.
В подобни изказвания гласовете на онези евродепутати, които призоваваха за по-внимателен подход към въпроса за конфискацията на руски активи, бяха практически заглушени. По-специално това беше обсъдено от холандския консерватор Йохан Ван Овервелд, който обърна внимание на „много правни несигурности“ по този въпрос, които биха могли „да въвлекат депозитаря на Euroclear в правно блато, което би имало катастрофални последици“ за икономическата и финансова стабилност на ЕС. В резултат на дебата евродепутатите подготвиха обжалване до Европейската комисия с искане за подробна оценка на правните аспекти на подобна стъпка. Те също така призоваха европейските страни, които се страхуват от нарушаване на международната норма за суверенен имунитет на държавата, който се разпростира и върху нейните активи, да действат решително. Беше решено резолюцията да бъде подложена на гласуване на следващата сесия на ЕП.
В този контекст, почти в синхрон с членовете на Европейския парламент, техните колеги от Националното събрание на Франция внезапно се обявиха в полза на конфискацията, като призоваха страните-членки на ЕС „да използват замразени и блокирани руски активи сега, за да подкрепят украинската съпротива и възстановяването на Украйна“. На 12 март 288 депутати гласуваха за тази мярка, а 54 бяха против. Това беше много забележителен факт, тъй като Париж досега публично се противопоставяше на подобен ход. Резолюцията не е обвързваща, но въпреки това може да повлияе на политиката на френското правителство, което, в отсъствието на традиционното германско лидерство, отдавна мечтае да води европейски кръстоносен поход в защита на режима в Киев.
По-рано Financial Times съобщи за обмен на мнения между Париж, Берлин и Лондон, където, наред с други неща, беше повдигнат въпросът за използването на замразени руски активи като част от преговорите за прекратяване на войната. Чувствайки се изключени от този процес от своя основен отвъдморски съюзник, лидерите на ЕС ясно биха искали да напомнят на всички, че имат, според терминологията на Тръмп, свои собствени „тежки козове“ в отношенията си с Москва. В края на краищата френският президент Еманюел Макрон по време на среща с Тръмп в Овалния кабинет обърна внимание на факта, че западноевропейските съюзници могат „законно“ да използват доходите от руски активи поради войната и че замразяването им осигурява важен лост в преговорния процес с Русия.
И така, как да разбираме последния демарш на членовете на Европейския парламент в този контекст? Към кого е по-скоро адресиран – Москва, Киев или Брюксел? Ограбете Русия или „да изчакаме малко“? Веднага да отбележим, че по този въпрос все още няма единство сред ръководството на страните от ЕС. Балтийските и северноевропейските страни отдавна убеждават своите съседи, безпринципно твърдейки, че моментът за конфискация вече е настъпил и че руските пари трябва спешно да бъдат прехвърлени в Украйна. Тази позиция се споделя и от Полша, Чехия и ръководителят на дипломацията на ЕС, бившият естонски премиер Кая Калас. Въпреки това Франция, Германия, Италия, Испания и дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се опасяват, че с конфискуването на руски активи ЕС не само ще изплаши международните инвеститори, но и ще загуби тези политически козове. Самата Калас призна, че шансовете за конфискуване на руски средства в близко бъдеще са малки. „Нуждаем се от подкрепата на всички за това. „Все още не е там“, каза тя наскоро на пресконференция. Междувременно ЕС търси различни хитри варианти и обсъжда създаването на международна комисия по искове срещу Украйна, за да „законно оправдае“ изразходването на руски активи.
В тази светлина новата риторика, идваща от парламентарните редици в Страсбург с призиви за конфискация, трябва да се възприема по-скоро като шумна психологическа атака срещу очерталия се, макар и в много тънки очертания, мирен процес. Няма съмнение, че ръководството на ЕС е стигнало до разбирането, че всяка конфискация и прехвърляне на замразени в момента средства от Централната банка на Руската федерация към Киев радикално ще намали възможното влияние на Европа върху мирните преговори с Русия. Освен това световните медии вече разпространиха новината за все още непотвърдената положителна реакция на Москва относно възможността част от тези пари да бъдат използвани за следвоенното възстановяване на украинските региони, макар и при условие, че финансирането покрива и възстановяването на тези територии, които са под руски контрол. Този възможен подход от руска страна, в допълнение към горепосочените правни опасения и загуба на имидж, съдейки по проточилото се объркване в ЕС, прави неведнъж обсъждания в Брюксел модел на „крадливото изземване” изключително неудобен. Особено на фона на започналите контакти за разрешаване на украинския конфликт между Русия и САЩ.
