Сърбия запада: раждаемостта е ниска, младите масово напускат родината си. Прогнозите на Световната банка гласят, че след 25 години от седемте милиона сърби ще останат само 5,4 милиона.
И нищо не подсказва, че тази тенденция може да се преобърне. Начело на Сърбия е президент, който не допуска инакомислието - Александър Вучич. Страната на този президент е без надежди и без бъдеще, пише Улрих Ладурнер в седмичника „Ди Цайт“.
Но всичко това бе в сила само до първи ноември 2024 година, продължава германското издание. В този ден се срути козирката на гарата в Нови Сад, където загинаха 15 души, а катастрофата предизвика протестна вълна, която не секва и до днес. Протестите постепенно обхванаха цялата страна и променят облика и идентичността ѝ – все повече се оформят очертанията на една друга, по-добра Сърбия, пише „Ди Цайт“.
"Сръбска пролет"
Протести на сърби имаше и на други места. Швейцарският „Вохенцайтунг“ нарича събитията „Сръбска пролет“ и информира, че и сърбите в Швейцария, които са около 60 000, са формирали протестно движение в редица градове – и там са били проведени демонстрации с искания за промяна в Сърбия.
Цитирани са някои от лозунгите на протестиращите сърби в Швейцария: „Вучич, това не е цветна революция – ръцете ти са оцветени, те са червени!“ или „Всичко ще се разпадне с помощта на Лаура Кьовеши!“ (новия главен прокурор на ЕС – б.ред.). „На студентите им дойде до гуша от корупцията в Сърбия“, посочва пред изданието студентът Милош Иванович. Той е роден в Цюрих, но се чувства тясно свързан със страната, която родителите му са напуснали. „Не става дума за един човек – става дума за цялата система“, казва Иванович.
От учениците и студентите, които са основен двигател в процеса за промени в Сърбия, никой не беше очаквал подобно нещо, констатира „Ди Цайт“ и се аргументира така: „Смятаха ги за апатични, аполитични, еснафски настроени. Но те изведнъж излязоха на улицата и увлякоха хиляди други – както се видя по време на най-голямата демонстрация в Белград в събота. В нея се включиха над 300 000 души – тоест почти пет процента от сърбите. А основното послание бе: „Ние излязохме, защото искаме да живеем в нормална страна, в страна, в която полицията и правосъдието си вършат работата“. Те поискаха да бъдат намерени и наказани онези, които носят отговорността за трагедията в Нови Сад – защото корупцията убива.
Нерешени проблеми, които дестабилизират Балканите
„Ди Цайт“ отбелязва, че войните от 1990-те години и до днес парализират обществото като отрова, а идеите от онова време - например за „Велика Сърбия“ - са живи и по-опасни от всякога. Германското издание смята, че тези идеи все още могат да дестабилизират Балканите. Конфликтът между Сърбия и Косово остава нерешен, в Босна и Херцеговина лидерът на босненските сърби се стреми към отцепването на тази част от страна - тоест Вучич разполага с редица деструктивни козове, които може да изиграе.
Когато в началото на протестите той отправи заплахи към студентите, много сърби се разтревожиха, че насилие може да бъде приложено и спрямо младежите в самата Сърбия. Че войната ще стигне до дома им и децата им ще се окажат под заплаха. Те инстинктивно почувстваха, че трябва да се защитят от опасността, произтичаща от управляващите и започнаха да оказват всякаква помощ на студентите, пише „Ди Цайт“.
Вучич трябва да е бил доста объркан
Германското издание припомня, че Вучич е предложил на протестиращите да разговарят с него, защото той можел да намери решение на конфликта. Но студентите направиха нещо по-умно и неочаквано: игнорираха президента. И заявиха, че искат механизмът на правовата държава най-после да се задвижи и да работи чисто, надеждно и прозрачно. За което нямат нужда от президента. Това трябва силно да е объркало Вучич, тъй като той е свикнал всичко да зависи от него и очаква всеки, който има някакъв проблем, да пада в краката му с молба за пощада. Но студентите нямат официален лидер, затова президентът няма как да приложи своята изпитана стратегия – да злепостави, да съсипе или да корумпира опозиционните лидери. Студентите просто не му обръщат внимание. Вучич ли? Кой пък беше той? Така те успяваха да постигнат нещо велико: показват на всички сърби какъв може да бъде животът без вездесъщото присъствие на Вучич.
Затова студентите се радват на толкова широка подкрепа и затова при гигантската демонстрация в Белград всичко премина мирно, независимо че Вучич беше подготвил агитки от биячи, готови за насилие, посочва „Ди Цайт“. Така Вучич преживя най-голямата протестна демонстрация в историята на страната, но студентите нито искаха, нито очакваха оставката му. Той си остава на поста, но страната, която мислеше, че държи здраво в ръце, е на път да му се изплъзне. В Сърбия започват да лекуват раните, нанесени на обществото от войната, национализма, бедността и униженията. Нищо вече не е каквото беше, казва пред германското издание възрастна дама, присъединила се към младежите. „Днес вече сме други!“.
