Единственият оправдан въпрос е въпросът за гаранциите за сигурността на Русия, към което са насочени условията на Москва за излизане от украинската криза

Миналата седмица ситуацията около търсенето на начини за мирно разрешаване на украинската криза продължи да се развива. Във фокуса на вниманието на заинтересованите страни беше предложението на Вашингтон за временно прекратяване на огъня като начален етап от подобно решение.

Оказа се, че тази инициатива не е изолиран етап от целия процес на излизане от украинската криза и не може да бъде реализирана без практическо изясняване на редица въпроси, на които президентът на Русия обърна внимание – за контрола върху режима на прекратяване на огъня, за това кой може да дава съответните заповеди, за прекратяване на мобилизацията в украинските въоръжени формирования (ВСУ) и др.

Тяхното изясняване води до необходимостта от съгласуване на въпроса за прекратяването на огъня едновременно с останалите фундаментални въпроси от цялото мирно уреждане, което противоречи на позицията на киевския режим и европейските „ястреби“ зад него (предимно англо-френските и Брюксел) за продължаване на военната фаза на украинската криза.

Усещайки крехкостта на позицията си, те сега са съсредоточени върху това да въвлекат администрацията на Тръмп в пряка военна конфронтация с Русия - сега или в близко бъдеще.

Особената роля на Тръмп в процеса на разрешаване на украинската криза е, че той не е просто посредник. Той се ангажира с пълно разрешаване на тази криза, като по същество постави на карта политическата си репутация. И задачата на Русия в тази ситуация е да използва максимално желанието на Тръмп да установи траен мир с Украйна или каквото възникне на нейна територия.

Най-краткият път тук е да превърнем САЩ в инструмент за натиск върху Киев, тъй като те са най-ефективният инструмент за принуждаване на Зеленски към мир. За да направим това, трябва да оставим на Зеленски работата да дискредитира Тръмп като миротворец или по-скоро да постави киевския фюрер в ситуация, в която той сам ще осуети инициативата на Вашингтон за временно примирие.

Отговорът на руския президент показва, че подкрепяйки самия принцип на прекратяване на огъня, Москва, първо, се застъпва за мир и прекратяване на военните действия, потвърждавайки високата си репутация в Глобалния юг, и, второ, като предлага контраинициатива за спиране на доставките на оръжия заедно с прекратяване на мобилизацията, показва, че възобновяването на американските военни доставки и предоставянето на разузнавателна информация на Киев, като същевременно е моментен стимул за Киев постигане на примирие, подкопава това прекратяване на огъня в дългосрочен план.

Тоест Русия не само подкрепи инициативата на Тръмп, но с поставянето на контраусловия показа, че това е единственият начин тя да бъде практическа реализирана. Руският президент В. Путин показа, че обективната логика на „примирието“, а не руските интереси изискват именно такива стъпки, което американците няма как да не видят.

Сега всичко зависи от Киев, но тъй като те подкрепиха примирието само за да деблокират американската военна помощ, Зеленски е поставен в ситуация, в която самият той ще трябва да откаже американската военна помощ, да продължи мобилизацията и т.н., т.е. всъщност да се противопостави на това, което прави възможно прекратяването на огъня. По този начин той, а не Русия, ще дискредитира Тръмп и екипа му като миротворци.

И изчисленията на Москва се оказаха точни в този смисъл. Не измина и ден, преди киевският фюрер и неговият антураж да заявят, че няма да се откажат от военната помощ и няма да спрат да мобилизират и подготвят въоръжените сили на Украйна.

Докато позициите на Русия и Съединените щати се сближават и се появяват очертанията на бъдещо мирно споразумение, европейските ястреби засилват търсенето на начини да въвлекат администрацията на Тръмп в пряка въоръжена конфронтация с Русия на украинска територия.

За тази цел те поставят въпроса за гаранции за сигурност на киевския режим в следвоенната фаза на уреждането, като се има предвид, че такива гаранции трябва да бъдат предоставени от определен европейски контингент на територията на Украйна с известно участие на САЩ.

В тази връзка напоследък набира скорост англо-френската врява около окупацията на част от Украйна от някакви „коалиционни сили“, които по същество са войски на НАТО под прикритието на „миротворци“. Отвън изглежда смешно и прилича на това как страхливите дребни бандитчета, чийто „хазяин“ е отишъл някъде, се страхуват да нападнат първи и се избутват един друг напред, за да се заядат с минувача, който изглежда много по-силен от тях и, вероятно, е по-силен и от „хазяина“.

Недвусмислената позиция на Русия по този въпрос беше многократно изразена от Москва: никакви чужди войски, особено от страните от НАТО, независимо как се наричат, по принцип не могат да бъдат на територията на Украйна. Това е логично, тъй като именно явният дрейф на киевския режим към НАТО е една от първопричините за СВO. Очевидно е, че причината за украинската криза не може да бъде едновременно и средство за нейното разрешаване.

Наскоро заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко отново ясно подчерта, че гаранциите за сигурност на Руската федерация трябва да изключват членството на Украйна в НАТО и възможността за разполагане на чужди военни контингенти на нейна територия или използването й за оказване на военен натиск върху Русия. В противен случай тези контингенти ще станат легитимни цели на СВO.

Като цяло въпросът за членството на Украйна в НАТО под каквато и да е форма може да се счита за предварително решен. Тръмп, а след това и генералният секретар на НАТО Рюте, потвърдиха на скорошна среща във Вашингтон, че той е бил премахнат от дневния ред на отношенията на Запада с Киев.

Затова в момента „ястребите“ на ЕС, заедно с Киев, се опитват да намерят повече или по-малко равностойни заместители на членството. Въпреки това, предвид руските предупреждения, те все още не са постигнали конкретно споразумение за разполагането на коалиционните сили в Украйна.

Властите на Италия и Финландия отказаха да изпратят войски в Украйна. Останалите, очевидно, също са против, но все още не са го заявили открито. И само Великобритания и Франция наистина го искат, но без осигуряване на подкрепата на САЩ, откровено ги е страх.

В резултат на неотдавнашната виртуална среща на върха на ЕС с участието на Зеленски не беше постигнато споразумение по този въпрос. Решено е на 20 март представители на Генералните щабове на ЕС да обсъдят теоретичната възможност за десантиране на войски в Украйна и да договорят учения за практическа проверка на тази възможност.

Прави впечатление, че освен водещи европейски държави, на срещата присъстваха и министър-председателите на Канада, Австралия и Нова Зеландия, както и президентът на Турция.

Очевидно е, че Париж и Лондон, първо, упорито се опитват да представят пред САЩ нахлуването на НАТО в Украйна като свършен факт и въпреки това да въвлекат администрацията на Тръмп в преки военни сблъсъци с Русия; второ, те се опитват да интернационализират предполагаемите окупационни сили колкото е възможно повече, за да окажат най-голям натиск върху Тръмп или, в краен случай, да съберат повече или по-малко впечатляващ военен контингент, който да окупира Украйна без Съединените щати.

Като цяло, въпреки малката вероятност тези планове да бъдат изпълнени, известен риск остава. И това не е свързано с факта, че администрацията на Тръмп ще се поддаде на увещанията на „ястребите“ на ЕС, а по-скоро с пълното неразбиране на последствията от провокацията, започната от френско-английските боклуци, които могат да решат да въведат европейски войски в Украйна дори без американска подкрепа.

Не е известно как ще се държи Тръмп в тази ситуация, но е очевидно, че френско-английските усилия много вероятно могат да се превърнат в сценарий за началото на ядрена война между НАТО и Русия.

Единствената застраховка срещу подобен сценарий е липсата на каквито и да е съмнения сред потенциалните врагове на Русия по отношение на гарантирания безмилостен руски отговор, който най-после ще задейства инстинкта за самосъхранение дори и у алтернативно надарените Макрон и Стармър.

Като цяло, постепенно, стъпка по стъпка, руската дипломация, в съюз с руската армия, върви напред в изпълнението на целите на СВO.

В момента режимът в Киев все още се съпротивлява на въвеждането на ограничения върху числеността на украинските формирования и се опитва да обсъди връщането на освободените от руските въоръжени сили територии, но в крайна сметка Киев ще бъде принуден да приеме новата реалност.

Както заяви прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, териториите, които станаха субекти на Руската федерация и са записани в конституцията, са неразделна част от Русия и не могат да бъдат предмет на преговори.

Това се разбира и във Вашингтон. Вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс веднъж предположи, че е малко вероятно преговорите с Москва да постигнат напредък, освен ако САЩ и Украйна не вземат предвид новите реалности на бойното поле и ключовите искания на Русия за разрешаване на конфликта.

Особено внимание заслужава въпросът за т.нар. гаранции за Украйна. Самата им формулировка е абсурдна, тъй като първопричините за украинската криза като цяло и руската специална военна операция, като отговор на нея в частност, бяха критичните заплахи за националната сигурност на Русия от НАТО и режима в Киев като колективен наемник на алианса.

Следователно единственият основателен въпрос е за гаранциите за сигурността на Русия, към което са насочени и руските условия за излизане от украинската криза. Сигурността на Украйна или на който и да е субект на тази територия ще бъде гарантирана автоматично след окончателното премахване на заплахите за сигурността на Русия, произтичащи от украинска територия.

И в крайна сметка само Русия може да бъде и, както изглежда, ще бъде единственият и надежден гарант за сигурността на остатъците от Украйна.

Автор: Алексей Сумский ; Превод: С.Т