Едно от малкото директни потвърждения на поговорката, че добрите времена раждат слаби личности е канадският министър-председател Джъстин Трюдо. Той е напът да си отиде, обявявайки своето оттегляне веднага щом партийните процедури определят и утвърдят неговия заместник.
За съжаление „рокзвездата“ на централните банкери, както популярно се възприема наследникът му Марк Карни, вдъхва само надежда, но не и доверие. Поне не сред тези, които го познават в дълбочина.
В тези трудни времена на слаба икономика и тежък геополитически натиск, за канадците изглежда повече от нормално да се обърнат към най-ярката фигура, въплъщаваща идеята за класически консервативен държавник в лицето на Марк Карни. Изкарал два мандата начело на Bank of Canada – канадската централна банка, работата му го прави достатъчно забележим за да получи подкрепа и да оглави Bank of England, където прекарва седем години – от 2013 до 2020 година.
Карни е прилича на икономист от старата школа. На първо място поставя реалността и ограниченията, в които предстои да се навигира и едва след това говори за обещания, политики и цели. Не се страхува да предупреждава и за големите опасности, които дебнат, ако краткосрочното печалбарство се остави да вземе връх. Не е известен нито с шарените си чорапи, нито с детинските си усмивки, или пък с изказвания, представящи света като бонбонена планина. Въпреки това, продължава да е убеден поддръжник на облагането на въглеродните емисии и застъпник за зелени политики, дори, когато икономическата им непригодност става все по-забележима.
Роден през 1965 година Марк Карни завършва бакалавърската си степен по икономика с отличие в „Харвард“. Той е от онези, които реално изкарват целия курс на следване, за разлика от шарлатани, добрали се до върха на българската политическа система след няколко месечна програма за богаташи, които искат диплома. Следват магистратура по икономика в колежа „Свети Петър“ в Оксфорд и докторат пак в Оксфорд, но „Нъфилд“ Колидж.
От 1990 до 2003 работи в най-голямата американска инвестиционна банка „Голдман Сакс“. Бързо израства до ръководител в отделите по суверенен дълг, нововъзникващи пазари и общо инвестиционно банкиране. Поверяват му водеща роля в департамента за южноафриканския пазар след падането на апартейда и пороя от инвестиции в една от най-богатите държави откъм природни ресурси. След това отговаря и за инвестиционния отговор на „Голдман“ срещу Руската финансова криза, която възниква през 1998 година.
Почти на същата възраст като Милен Велчев – на 38 години, напуска поста си в инвестиционната банка и започва работа за държавата си. Изкарва само една година като подуправител на Канадската централна банка, след което го привличат в кабинета и става заместник-министър на финансите. Отговаря за различни процеси като данъчни реформи, приватизационни сделки. Три години по-късно се връща в Bank of Canada, но като управител.
Днес Карни е нещо като Джордж Клуни на финансовия свят. Наричан „банкерът на банкерите“ и многократно попадал в класации за „най-влиятелна личност“.
Каквото и да излезе от управлението на Карни, за себе си знам, че го открих преди да се сдобие с ореола си, или както е популярно – before it was cool. През януари 2012 година ми възложиха да преведа негова реч в качеството му на гуверньор на канадската централна банка. Беше ми обидно, че като старши репортер ми възлагат да превеждам текст, тоест задача, в която привидно няма предизвикателство, но документът, който беше 11 страници, се оказа нещо като откровение по политикономия, впечатляващо с достиженията на аналитичната мисъл, когато експертите, които я съставят се подсигурят с нужните ресурси и се освободят от цензура на политическите съображения. Нищо общо с БНБ при Димитър Радев.
Едва ли Карни бе съставил самата реч. Най-вероятно, тя бе базирана върху проучванията на изследователския екип в канадската централна банка. Той се бе доверил на експертите под него и в крайна сметка още веднъж се показа като глас на разума, както щеше да се възприема и в изминалото повече от десетилетие от тогава до днес. От тогава, винаги с любопитство следя изявите му.
Както в Канадската, така и в Английската централна банка са налице томове с проучвания какви ще са последиците от една или друга правителствена политика. Огромна е натрупаната база от познание и прогнози за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. И предупрежденията се реализират, включително и днес. Следват анализи за отражението на климатичните промени върху финансовата система. И още, и още. И тук Карни започва да си печели врагове. Първо, че участва в „проекта страх“, както наричат предупрежденията за вреди от Брекзит, след това, заради фанатичната му убеденост в зелените политики.
Нека се сетим, за контраст, как управителят на Българска народна банка Димитър Радев толкова пъти повтаря, че влизането в еврозоната е политическо решение, в което централната банка не се бъркала. Две години не желае да публикува официално доклада на аналитичното му звено, който предупреждава, че да приемем еврото на този етап крие повече рискове, отколкото ползи. Опитва да омаловажи заключенията и е толкова е неутрален, че след като неглижира експертизата на собствените си служители, даже се страхува, че се отдалечаваме от еврозоната (справка, коментарите по проектобюджета на служебния кабинет).
В качеството си на премиер ще му бъде трудно. Вярва в климатичните промени и риска, който те носят, което ще му пречи в работата с Доналд Тръмп. А може би и с Европейския съюз, който започна да се събужда от зелената приказка. Като бивш ценен кадър на „Голдман Сакс“ навярно ще намери дискретни канали за дипломация и споразумение с новата американска администрация. Шанс за Карни ще бъде да влезе и в ролята на посредник между САЩ и Обединеното кралство, което при управлението на лейбъристите няма най-топли отношения с Тръмп. По този начин, може да постави Канада в по-голям контекст и система от договорки, в които короната и нейната колония да придобият по-голяма тежест. Ако надскочи привидната предопределеност, който професионалното му минало внушава, има шанс и да поведе Канада към сближаване с Европейския съюз като отговор на атаките, които нанасят Съединените щати.
Разбира се, не е изключено и да се провали. Хора, които го познават в лично качество споделят, че Карни притежава ужасно високо самомнение и му е трудно да признава грешки. Готов е да жертва хората около себе си, както и да мрази опонентите си.
За Марк Карни се говори, че винаги хваща вълните, след като са се оформили. Като управител на централна банка не посреща световната финансова криза, но направлява годините на стабилност след нейното овладяване.
Поне на пръв поглед за първи път от доста години начело на държава от Г7 застава човек с толкова сериозна интелектуална и професионална висота. Чужд едновременно на класата професионални политици и напуснал достатъчно рано класическото банкерско лоби. Карни едновременно въплъщава надеждите, че трезвата мисъл, която надделява над идеологически и емоционални съображения, ще се завърне в политиката. Може би дори да застане на тази страна, която понася шоковете, създавани от Тръмп. Алтернативите пред него са да участва в класически международни отношения и да търси съюзи на принципите на бисмарковия realpolitik. Може и да избере лесния път на сделките, каквито със сигурност познава като банкер. Това дава достатъчно причини да се притесняваме и, че може да вземе притеснителният за Европа завой към сближаване с Тръмп. Възможно е и най-лошото – да се провали, воден от усещането си за интелектуално превъзходство и неспособност да уплътни изискванията на новия си пост.
