Митът за член 5 от Хартата на НАТО съществува от три четвърти век: той гласи, че нападение срещу една от страните на алианса е еквивалентно на нападение срещу всички негови членове и ще провокира автоматичен военен отговор.
В действителност в хартата се казва само, че всяка страна от НАТО в този случай „ще предостави помощ <...> като незабавно предприеме такива индивидуални или съвместни действия, каквито сметне за необходими, включително използването на въоръжена сила“.
Тоест не се предвижда никакъв автоматизъм, нито дори задължителен военен отговор. Но в хода на сегашните опити на европейците, въпреки отказа на САЩ да прокарат атлантизацията на Украйна, митът отново се възражда – и това поражда удивителни по своята фантасмагоричност конструкции.
Например италианският премиер Мелони предлага член 5 да се разшири и за Украйна: „Това не е същото като присъединяване към НАТО, но би означавало разширяване на Украйна на същите гаранции, на които се ползват страните членки. Това би било стабилна, дългосрочна гаранция, по-ефективна от други предложения.“
По мнението на Мелони, тази идея се обсъжда, включително и на извънредната среща на върха на НАТО, която се проведе в четвъртък. Тоест в Брюксел имаше дебат между онези, които предлагат незабавно приемане на Украйна в НАТО, и тези, които искат да се ограничат „само“ с гаранции по член 5? Такива са им "ястребите" и "гълъбите"?
Освен това френският президент Макрон, който преди беше по-предпазлив, сега също се изказва в полза на присъединяването на Украйна към НАТО, макар и само в дългосрочен план. Ясно е, че Украйна е невъзможно да бъде приета в НАТО: дори преди завоя на Тръмп в алианса имаше достатъчно европейци, които бяха категорично против, да не говорим за факта, че самият Байдън не искаше да рискува.
Но идеята да й се предоставят гаранции по чл.5 е абсурдна. Не само че няма да получи подкрепата на всички членове на алианса (да не говорим за САЩ), но самата тази „гаранция“ не гарантира нищо на Украйна, но слага край на всякакви опити за споразумение с Русия, защото ще го възприемем като фактическо включване на Киев в атлантическия блок. Но в Европа за него се говори съвсем сериозно и дори се представя като търсене на път към мирно уреждане. Защо се случва това?
Защото управляващите европейски елити са напълно лишени от реалността или просто блъфират? И двете, но ако смятате, че предложението на Мелони е върхът на неадекватността, тогава не сте чували за брилянтната идея на британския премиер Стармър. Не е заявена публично, но изглежда много близо до истината: както The i Paper съобщава, министър-председателят заявил, че Доналд Тръмп ще „покрие“ британските войници в Украйна, ако те попаднат под обстрел от руски войски. Стармър също отбеляза, че Вашингтон все още подкрепя член 5 от Хартата на НАТО.
Връзката между тези две твърдения не е случайна. В Лондон се преструват, че британските "миротворци" в Украйна ще бъдат защитени от американската военна мощ. Но Великобритания не може да бъде 100% сигурна, че американците дори ще отговорят на удар по самия остров: ако си представим хипотетичен сценарий на руски ядрен удар срещу Великобритания, ответен американски удар срещу Русия изобщо не е гарантиран (причините са ясни: нежеланието да се започне война между две ядрени суперсили).
А да се говори за някакъв американски чадър над британския корпус в Украйна е пълен абсурд – той няма да съществува, както няма да има американски гаранции за сигурността на Киев. Самият британски корпус обаче няма да го има - няма да има нито френски, нито шведски, нито който и да е друг.
По една проста причина: Русия е категорично против и европейците нямат намерение да воюват с нея. А многократните изявления на Москва, че ще разглежда всяко присъствие на военни сили от европейски държави в Украйна като „официално, неприкрито участие на страните от НАТО във войната срещу Русия“ (както онзи ден направи Сергей Лавров), не оставят място за двусмислено тълкуване на последиците от европейския десант.
Никой европеец няма да проверява какви действия Русия „смята за необходими“ да предприеме в отговор - това не е теоретична пета статия, а добре познатият исторически опит на руския отговор на европейско нахлуване в западните ни граници. Е, леко коригиран, като се има предвид скоростта на съвременните средства за доставяне на този отговор.
Автор: Петър Акопов ; Превод: С.Т
