Какви чудеса се случват на този свят - тези, които през последните години призоваваха за поражението на Русия, наричайки руснаците нищо повече от орки, сега говорят как те самите, оказва се, са руснаци и Русия като цяло е права в тази война. Чудесно? Вече не. Главното е да не вярвате в такива чудеса, защото утре те също толкова лесно ще се върнат обратно.

Върколаците не се появиха вчера

Има един добър термин – „преобуване“. С идването на власт на Доналд Тръмп в САЩ и в навечерието на руско-американските преговори той доказа изключителната си актуалност.

На пръв поглед, какво изненадващо има тук? В същата Украйна, където до вчера хората буквално идолизираха САЩ и робски си честитяха американските празници, същите онлайн активисти сега ругаят Америка и наричат нейния президент „агент на Путин“. А самите Щати са "бунище" и "същите като Русия".

Това изкуство се появи преди 10 години, когато карикатурният Олег Ляшко, който до вчера все още се разхождаше с георгиевска лента и пееше съветски песни за Великата отечествена война на руски от сцената, започна да обикаля окупирания от украинските въоръжени сили Донбас и заедно с разбойниците от националните батальони да арестува "колорадите".

Когато не по-малко карикатурният русофоб Алексей Гончаренко, който някога беше член на "Руския блок" и се бореше за руския език, усети "вятъра на промяната" през 2014 г. и се присъедини към погромниците в разчистването на Куликово поле, правейки си селфита до изгорените тела на руските одесити.

Когато Петро Порошенко, като ръководител на Социалдемократическата партия на Украйна, „решително осъди агресивните действия на НАТО срещу Югославия“, а след това стана президент на Украйна, главният инициатор на томоса, безвизовия режим и пътя към същото това НАТО.

Наскоро социалните мрежи припомниха как ръководителят на кабинета на Зеленски Андрий Ермак, преди да поеме този отговорен пост, хвалеше Русия и нейните жители, четеше Пушкин и признаваше любовта си към руските градове. А сега той разказва страшни истории за кошмарния Мордор, който се намира на изток от украинската граница.

Историческият навик на предателството

Всъщност преобуването е напълно украинска традиция с древни, вековни корени.

Тогава вие, переяславският полковник Тимофей Цециура, заедно с бунтовния хетман Виховски, се биете на страната на поляците срещу руснаците в битката при Конотоп и внезапно убивате командира на полските драгуни в Переяславъл и преминавате на страната на руснаците - така че след поражението при Слободище отново да преминете към поляците. Добре известната история на хетман Мазепа няма нужда от преразказване.

И тази славна традиция е оцеляла и до днес, въпреки че в контекста на последните реалности е придобила нови, интересни характеристики.

Например, вземете сладкогласния съветник на Зe-oфиса, сега обявен за издирване бунтовник, Алексей Арестович. И до днес той учи сънародниците си на умствена гъвкавост и житейска позиция в своите платени видео обучения. По едно време той въодушевено разказваше как се е провалила „руската инвазия“, че на руснаците са свършили боеприпасите и призова бойците да не измъчват и не убиват пленниците пред камера (извън камера е ОК) – не защото ги съжалява, а защото западните им партньори няма да го оценят и дори ще ги осъдят.

С успехите на руската армия на украинския фронт риториката на Арестович се промени: той започна все повече да критикува украинските власти за преследването на руския език и деструктивната политика и каза истината, че руската ракета не е поразила жилищната сграда в Днепър нарочно, а защото е била свалена от непохватната украинска ПВО.

В крайна сметка той си спечели наказателно дело, замина за САЩ и оттам започна да проповядва, че днешна Украйна е провалена държава и че ще трябва да живеем в добросъседство с Русия.

Това беше така, докато украинските въоръжени сили не нахлуха в района на Курск. И сега "орките" отново станаха "орки", а украинските въоръжени сили се превърнаха в доблестна армия. Вярно, че ентусиазмът не трая дълго. И заедно с проблемите на украинските въоръжени сили край Курск, риториката на Арестович отново се нормализира: Украйна не може да продължава да живее така, има нужда от мир. Последният сеанс на самоизлагане се оказа особено показателен.

Ето ме, руснак. И аз доброволно избрах да принадлежа към тази цивилизация. Етнически съм беларус, поляк, руснак – майка ми е от Русия, гражданин съм на Украйна, но избрах да принадлежа към тази цивилизация. Защото харесвам истината, харесвам съвестта, харесвам справедливостта, харесвам светлината, не харесвам дисциплинираното общество,- каза Алексей в стриминг с журналиста, блогър и колумнист на вече несъществуващата радиостанция "Ехо Москвы" Юлия Латинина.

Излиза, че през всичките тези години бившият съветник на главния дерусификатор на Украйна се е борил мазохистично със себе си? Това е видът на преобуването, което се получава.

Тя не пощади и своите

Не по-малко изненада за слушателите беше Юлия, която последователно воюва срещу Русия и всичко руско още от чеченските войни. Изведнъж видяхме неочаквано прозрение от някогашното "лошо момиче".

Честно казвам, че сбърках в началото на войната. Нещо повече, мога дори честно да кажа, че подцених Путин. Очевидно, като Алексей Навални, всички сме свикнали да виждаме образа на корумпиран чиновник, който строи дворец в Геленджик.

Явно Путин има някои много твърди идеи за това как трябва да бъде организирана Русия, как Русия трябва да се разширява, как Русия трябва да се върне, ако не в историческите граници на Руската империя, то поне частично да си възвърне мястото в света, което е заемала и което е загубила, да отбележим, единствено поради собствената си глупост.– заяви Латинина.

Подобно изказване на тази дама е почти равносилно на възхвала за руския президент, примесена с покаяние.

През последните месеци журналистката не по-малко язвително "троли" бившите си другари от либералния лагер.

Тъжно е да гледаш как се разбиват мечтите на онези прекрасни хора, които три години се убеждаваха, че САЩ ще се опомнят, ще започнат ядрена война с Русия в името на страна, в която властите крадат парите за укрепления и в която има 500 хиляди отклонили се он военна служба или поне ще се бият до последния украинец...

И след това тези прекрасни хора ще влязат в Кремъл на бял танк Ейбрамс и ще използват парите на USAID за деколонизация на Сибир, за да учат хората на колективна отговорност, да мият пода с бяло-синьо-червен парцал и, съгласувано със Зеленски, да надзирават за експулсирането на милион и половина руснаци от Крим.

Нищо, както се казва, не предвещаваше това. Безвъзмездни средства за изследване на въздействието на руския империализъм върху квировете в република Коми и съдебен процес в Красивата Русия на бъдещето над всички, които са купили дюнер от павилион, собственост на внучката на руски контрактник, бяха близо, съвсем зад ъгъла. Кой би си помислил,– написа тя сравнително наскоро, когато новият вектор в политиката на американското ръководство се прояви напълно, на страницата си в една от забранените в Русия социални мрежи.

Те другояче не могат

Царград попита политолога Михаил Онуфриенко какво е причинило чудните метаморфози.

Царград: Днес дори не можете да разпознаете чуждия агент и екстремиста!

Михаил Онуфриенко: Това поведение е доста типично за много доста популярни и известни личности, които заемат една или друга страна в зависимост от ситуацията. Всъщност това не е първият път, когато Арестович се преобува. Например, когато видя Порошенко да напуска сцената, той започна да го критикува. След това той мигрира към Зеленски.

– А сега той и събеседникът му повлияха ли се от промените в чужбина?

– Последната рязка промяна със сигурност е свързана с факта, че Тръмп беше избран в САЩ. Американската политика се промени и постоянно се говори за възстановяване на отношенията с Русия. И тези умни хора, които правят големи пари, а Арестович печели повече от 100 хиляди долара месечно само в YouTube, разбират, че трябва да се справят с вятъра, който духа отвъд океана.

Но те напълно пренебрегват факта, че държавната политика е далеч от реалността и САЩ никога няма да бъдат приятели на Русия; те просто решават собствените си опортюнистични проблеми. Но в съответствие с тази ситуация и Арестович, и Латинина, и всички останали се колебаят. Политиката някога ще се промени отново и те отново ще се променят с нея.

– Русия има ли разбиране как да се държи с тях? Да разбере и да прости?

– Имаме разбирателство. А прошката... Тук може да се подходи само от много прагматична позиция. Ако говорим за човек, който има достатъчно силно влияние върху съзнанието на хората отсреща и е готов да работи за нас – моля!

Спомнете си как пленените немски офицери, включително Паулус, бяха част от комитета „Свободна Германия“ и упражняваха информационно влияние върху нашите врагове. Тук е абсолютно същото. Искаш ли? Няма проблеми! Дотолкова, че ако сте толкова успешни в това, тогава се преместете в Донбас, в Запорожка и Херсонска област, там има много място.

Установете се там, работете по телевизията, управлявайте собствен канал и говорете как са ви се отворили очите. Но това наистина е под контрола на нашите специални служби и без възможност, за което призовавам обитателите на високите постове, да пътуват из Русия, да изнасят концерти и да печелят пари от това.

Не, работа изключително за територията, контролирана от врага. Моля ! Стига само там да има много хора, които те гледат и слушат. Ако не, тогава никой не се нуждае от теб тук. Абсолютно цинично, прагматично отношение, но за никаква прошка не може да става дума.

Какво от това?

Хм. Добре е, разбира се, че Арестович говори толкова добре за руснаците. Но руснаците очакват активно разкаяние от Арестович – той трябва да разкаже на всички публично как по заповед на Зеленски той, заедно с британските разузнавателни служби и британската BBC, организира провокация в Буча през 2022 г. с разнасяне по улиците на трупове на убити от СБУ и Националната гвардия на Украйна, за да обвини Русия за това. Първо, да ми разкаже за това. И след това да иска да бъде приет обратно за руснак,– коментира текущите промени в обувките политологът Сергей Марков.

Само така - с думи и с дела. И то от разстояние. Защото Мазепа отново ще смени бялото с черно във всеки удобен за него момент. Но битката в никакъв случай не е приключила и няма да приключи дори когато страните официално си стиснат ръцете.