От подхвърлена идея, възможността за изпращане на европейски войски в Украйна вече изглежда реален сценарий. Основна причина за това стана решението на САЩ да преговарят директно с Русия и да изолират Европа и частично Киев от диалога за мир. Какво могат да предложат европейските армии?

Дипломатическите усилия за слагане на край на войната в Украйна се засилиха през последните дни. Това накара европейски страни да заговорят с спешно за изпращане на мироопазващи сили в страната.

Когато за първи път френският президент Еманюел Макрон заговори за европейски сили, гарантиращи следвоенната сигурност в Украйна, това беше игнорирано и не беше възприето сериозно от експeртите по отбрана.

Сега това се промени и това е основната тема.

Идеята получи тласък след думите на специалния пратеник на САЩ за Украйна и Русия Кийт Келог. Той каза, че Европа няма да бъде „на масата“ за преговори за бъдещето на Украйна.

Напрежението се покачи допълнително от започналите преговори между САЩ и Русия в Саудитска Арабия, които се провеждат без представители от Европа и Украйна.

Премиерът на Нидерландия Дик Схоф опита да внесе яснота, след като каза, че европейците трябва да се споразумеят за възможния си принос в следвоенна Украйна, „и така в крайна сметка ще получим място на масата“.

Но това не е единствената причина за идеята за европейски войски в Украйна.

Колко хора трябват на място

„Това ще бъде трудна задача за европейците, но тя не може да бъде избегната, ако искаме да ограничим заплахата на Русия за НАТО в Украйна“, каза Джейми Ши, който е служил на различни високи позиции в НАТО преди пенсионирането му 2018 г.

По думи на Ши може да са необходими около 50 000 европейски войници, което означава обща структура на силите от 150 000 души за „безпроблемна ротация“.

Разговорите в Париж на 17 февруари не дадоха ясен отговор по този въпрос, но сега дискусията стана значима.

Изтощената Великобритания

Британският министър-председател Киър Стармър инвестира политически капитал в проекта преди срещата с президента на САЩ Доналд Тръмп следващата седмица. Той допусна изпращането на британски войски в Украйна след сключването на мир.

Стармър обаче каза също, че мисията ще изисква участието на Вашингтон, говорейки за американска „подкрепа“, например въздушни сили.

Ши, който стана известен като говорител на НАТО по време на войните на Балканите през 90-те години на миналия век, посочи това като потенциален проблем. Според това може да запрлича на „босненското фиаско“ в началото на 90-те години, когато европейските сили на земята търпят постоянна критики от американските военни „които бяха на сигурно място във въздуха“.

Думите на Стармър, относно готовността да изпрати войски, грабнаха заглавията на вестниците, но също предизвикаха и експертите, които казаха, че военните възможности на Великобритания са ограничени.

Според Ричард Данат, бивш ръководител на британските въоръжени сили, армията е „толкова изтощена“, че не може да ръководи мисията.

От 2001 г. насам британската армия е съсредоточена предимно върху антитерористични и контрабунтовнически операции. През последното десетилетие тя претърпя съкращения, а парламентарен доклад от септември посочи, че Великобритания е „недостатъчно подготвена“ да противодейства на руската заплаха.

Преди месеци самият Сармър каза, че британските въоръжени сили са „издълбани“.

Ограниченията на Франция

Другият голям военен фактор в Европа е Франция.

Френската армия е по-многобройна от британската, но също така е ангажирна с дългогодишни бойни разположения в Африка. Френски експерти изразиха съмнения относно капацитета ѝ за конфликт с по-висока интензивност като този в Украйна.

„Останали са ни само шест ракетни системи с далечен обсег, нямаме никакви реални средства за борба с безпилотни самолети“, каза през ноември Лео Периа Пейне от Френския институт за международни отношения.

Швеция и Нидерландия също изразиха готовност да предоставят войски при определени условия. Но Полша, която разполага с голяма армия, обяви, че няма да го направи.

Германия чака изборите

Германският канцлер Олаф Шолц, каза, че е „раздразнен“ от това, което според него е било „преждевременно“ обсъждане за изпращане на войски в Украйна.

Проучванията на общественото мнение в Германия показват, че Шолц ще загуби федералните избори на 23 февруари. Той ще остане начело на държавата още няколко месеца, докато се водят преговорите за съставяне на ново коалиционно правителство. Разбира се, той може да бъде по-склонен да подкрепи идеята за изпращане на германски войски в Украйна след вота в неделя.

Юрген Хардт, депутат опозиционната християндемократическа партия в Германия, каза пред Радио Свободна Европа, че може да си представи войници под знамето на ООН в Украйна. Партията на Хардт вероятно ще оглави следващото германско правителство.

„Не изключвам военна роля на Германия, ако има мирно споразумение въз основа на резолюция на ООН, в което се иска от международните сили да проучат или да допринесат за този мир“, каза той.

Това повдига ключов въпрос за това доколко реалистична изобщо е подобна мисия.

ООН и несъгласието в НАТО

Нику Попеску от Европейския съвет за външни отношения вижда още една трудност.

„Проблемът с традиционните мисии за поддържане на мира е, че те са обвързани с решенията на ООН, което означава, че Русия може да наложи вето или да прекрати мисията по всяко време“, каза Попеску, който беше министър на външните работи на Молдова от 2021 г. до миналата година.

Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето.

Попепеску казва, че досега повечето дискусии са били насочени не към мироопазващи операции, а към сили за възпиране. Джейми Ши е съгласен с това, но според него има и други въпроси за решаване

„Използваме ли силите на НАТО, които в момента защитават границите на НАТО в Централна и Източна Европа? Полша се противопоставя на това. И дали да се съсредоточим повече върху изграждането на украинската армия като основна сила за възпиране и да харчим парите си за това, а не за европейски сили за, както препоръчва Дания?“

Западна Европа и политическият риск

Политическите съображения също все още имат голяма тежест. Проучванията на общественото мнение в Западна Европа постоянно показват ниски нива на подкрепа за изпращането на войски в Украйна.

Рисковете от изпращането на такъв контингент дори в небойна роля биха били огромни. Ще трябва да се установят правила за действие, които да обхващат начина на реагиране, ако контингентите бъдат обстрелвани от руски сили. Политическите последици от евентуални жертвите пък могат да бъдат огромни.

„Това ще бъде трудна задача“, казва Никлас Гранхолм от Шведската агенция за отбранителни изследвания. „Ако тръгнете от запад на изток, ще имате нещо, което наричах ос на гнева. Източноевропейците усещат това много ясно. Колкото повече на запад отивате, толкова по-слабо е това усещане.“