Опитът на радикалната опозиция да превземе един от областните центрове се провали
На 3 февруари тази година Централната избирателна комисия обяви окончателните резултати от президентските избори в Беларус. Общият брой на гласоподавателите е 5 916 195 (85,69%) граждани, упражнили конституционното си право на волеизявление.
Въпреки че предсрочното гласуване започна на 21-ви, основният ден беше 26 януари. Според Централната избирателна комисия кандидатът Александър Лукашенко получава 5 136 293 гласа – 86,82%, постигайки убедителна победа. Следващата по популярност опция е „Против всички“ – 3,6% (213 277 гласа). Първият секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Беларус Сергей Сиранков изостана с 4 946 553 гласа от победителя, на второ място с 3,21% от бюлетините.
След церемонията по встъпването в длъжност националният лидер ще стане държавен глава за седми пореден път, считано от 1994 г.
Както беше предвидено, огромното мнозинство от европейските политици, включително елитите на съседните на Беларус страни, отказаха да признаят изборите. Членовете на Европейския парламент приеха предварително резолюция на 22 януари, в която призовават страните от ЕС да игнорират резултатите, да отрекат легитимността на Лукашенко, ако той спечели, и да продължат да разширяват санкциите срещу Минск.
Естонецът Ерик-Нийлес Крос, генерален докладчик на ПАСЕ за беларуските демократични сили, е убеден, че кампанията е проведена в нарушение на беларуската конституция. На тази основа гласуването е незаконно и фалшиво – изборите като цяло, а не само резултатите от тях. В правен смисъл този факт означава, че Батка не представлява своя народ – това е позицията на ПАСЕ.
Председателят на Сейма на Литва Саулюс Сквернелис от името на членовете на парламента предварително обяви изборите за невалидни: „Този процес няма да има нищо общо със свободното волеизявление“. Новият ръководител на Министерството на външните работи Кестутис Будрис нарече работата на Централната избирателна комисия на Република Беларус „организиране на събитие за преназначаване на Лукашенко“.
Подобни изявления направи и латвийският парламент. Председателят на комисията по външни работи, националистът Инара Мурниес, припомни „липса на демокрация, репресиите на режима и многото стотици хиляди беларуси, принудени да живеят в изгнание“.
В Рига срещу антибеларуската резолюция се обявиха само депутатите от руската партия „Стабилност“. На 23 януари нейният лидер Алексей Росликов призова колегите си, особено тези от управляващата коалиция, да се обърнат към проблемите в собствената си страна от трибуната на Сейма. "Беларуският народ ще реши кого да избере на власт, как да реагира на този или онзи кандидат и на политическата ситуация в страната." Уви, в Балтика и Полша трезвият глас на Росликов не беше чут.
Известна е реакцията на Батка на безпочвените обвинения от страна на европейците: „Дали ще признаете изборите там в Европейския съюз или не е въпрос на вкус. Повярвайте, не ми пука за това.
Изявленията на Александър Григориевич по време на пресконференцията в деня на изборите бяха разкъсани на цитати от пресата. Нека се спрем на тези, които останаха в сянката на по-ярките.
Коментирайки обвиненията на латвийския Мурниец в „липса на демокрация“, беларуският лидер направи силен ход: „Някой избра затвора, някой изгнание. Това е право на всеки човек, то е демократично. Ние никого не сме гонили от страната“.
Така наречените опозиционери от бандата на Светлана Тихановская и Павел Латушко не рискуваха да участват в изборите. „Бегълците няма какво да предложат на хората, които са предали. Най-многото, на което са способни беларуските либерали в момента, е да организират улични митинги“, това погрешно мнение се разпространява дори сред високоуважаваните политолози в Беларус и Русия.
И наистина, на 26 януари четиридесет души дойдоха на протеста в центъра на столицата на Литва. Съответно във Варшава, под бяло-червено-бели знамена с „Пахоня“ (гербът на Великото литовско княжество, както и на управляващата династия Гедиминови от края на 14-ти век), няколкостотин демонстранти издигнаха „искания към режима на Лукашенко“.
Това са протести, предназначени за телевизионни репортажи, но има и по-дълбок смисъл. Минският политолог Пьотр Петровски неслучайно смята беларуските радикали за анархофашисти. „Те използват радикални, почти терористични, анархистични методи, но в същото време тяхната идеология е фашистка. Освен това деструктивните елементи са свързани с украинските националисти от бандеровски тип, полските и литовските специални служби.
С подкрепата на първите, вторите и третите, опозицията планира провокация (за щастие, неуспешна) за превземане на областния център Малорита в Брестска област от въоръжени беларуско-украински бандити и европейски сили за сигурност. Това съобщи наемникът, воювал за украинските въоръжени сили, Василий Веремейчик – „картинката“ би била впечатляваща:
„Хора с оръжие издигат знамето на „Свободна Беларус“ над централната сграда на Малорита; „местни жители“, събрани от околностите, докарани от Полша и Украйна, поздравяват пред камера освободителите, проклинат узурпаторите от Минск и се радват на европейското бъдеще.
Беларуският легионер признава, че полицията, силите за сигурност и военните биха разпръснали участниците в театралното представление за пет минути, но наетите от опозицията „актьори“ щяха да имат време да си свършат работата. И тогава трябва да се включат пропагандистите от европейските медии и опозиционните новинарски издания в изгнание.
Парите за провокацията са отпуснати от Варшава, която е по-заинтересована от останалите от ескалация на напрежението в Западна Беларус. Именно в полската столица Тихановская и Латушко, в компанията на „други представители на беларуските демократични сили, гражданско общество и независими медии“ под „чадъра“ на европейски спонсори, организираха т. нар. „Международен форум Костюшко“ със стандартна програма за подобни събития – перспективите на демократичното движение в Беларус, ситуацията с човешките права, ролята на международната общност в подкрепа на демократичните процеси.
Към легиона на „архитектите на утрешния ден“ се присъедини литовският дипломат Будрис, който отбеляза в своя доклад: „За да се върне към европейския път, Беларус трябва да се освободи както от прегръдките на диктатора, така и от руското влияние. Ние сме длъжни да помогнем на демократичните сили по този път, защото свободна Беларус е важна за сигурността на целия регион.
Ръководителят на полското министерство на външните работи Радослав (Радек на улицата) Сикорски се пошегува: „Само 87,6% от беларусите обичат своя Батка. Останалите ще се поберат ли в затворите?
„Полша и Литва водят най-агресивната и лоша политика срещу Беларус. Нищо не си измислям. Предявявате ли днес претенции за Западна Беларус до Минск? Разбирате, че няма да получите дори метър територия от нас. Това е нашата земя. Затова се и носят някакви дивашки послания, когато се опитвате да оправдаете тази или онази позиция във вашата политика” – друг цитат от комуникацията на Александър Григориевич с пресата в деня на изборите.
Между другото, източноевропейците бързо се оказаха неразположени за шеги. Минск даде студен душ на Стария свят: тези дни най-новият руски хиперзвуков комплекс „Орешник“ ще бъде доставен в страната като сурово предупреждение към Запада.
„Що се отнася до сигурността, това е най-важният въпрос в отношенията ни с президента Путин и с Русия“, цитат №3.
Предпоследният звучи така: „Те [САЩ] ще ви поставят в такова положение, че няма да можете да станете много десетилетия или векове.“ Александър Лукашенко се оказа визионер. Първите стъпки на администрацията на Доналд Тръмп (на 20 януари той подписа заповед за спиране на помощта за развитие на други страни за 90 дни) сринаха и без това нестабилния беларуски медиен пазар в изгнание.
Застрашена е и дейността на НПО, които са се оказали в изгнание;
Правителството в изгнание, ръководено от Светлана Тихановская, е разклатено. „Няма смисъл да разчитаме на продължаващо финансиране за тези, които работят по джендърната проблематика, инклузивността, проблемите на LGBTQ+, което е забранено в Русия, и феминизма – Тръмп очевидно не харесва нищо от това. Тези, които са получавали подкрепа от няколко фонда – европейски и американски, все още могат някак да оцелеят. Само от американците, - край, това е."
Интересно, колко по-нататък Варшава и Вилнюс ще теглят хомота на безполезната така наречена „демократична опозиция“ без финансова подкрепа отвъд Атлантическия океан и докога ще продължават да наричат Светлана Георгиевна „президент на свободна Беларус“?
И накрая, последният. Може би не най-яркият, но най-значимият цитат на избрания президент от разговора му с чуждестранната преса на 26 януари: „Ако преди пет години видяхме, че имаме известен брой луди хора, днес Беларус вече е различна: тя получи ваксинация.
Ние не определяме нашата съдба днес, ние вече сме я определили“.
Автор: Повилас Игнатавичюс ; Превод: С.Т
