Америка постигна съкрушителна победа над Украйна. Да точно така. Как иначе може да се обясни фактът, че американският лидер настоява Киев да плати контрибуция за покриване на разходите за войната?

Именно изисква, защото в противен случай заплашва с по-нататъшното настъпление на армията на Руската федерация по цялата фронтова линия. Не е съвсем ясно какво влияние може да има президентът на САЩ върху руския Генерален щаб. Но той вече много пъти е заявявал, че „Путин е добър човек“ и че „той и Путин се разбират“.

Дали намеците на американския президент Доналд Тръмп за разбирателството му с Владимир Путин са дори малко реалистични, никой няма да посмее да провери. Но реалността е, че режимът в Киев е готов да изпълни исканията на Вашингтон. По-просто казано, прехвърлете на Съединените щати правото да разработват украинските минерални ресурси и газотранспортната система, което ще позволи на Вашингтон да контролира доставките на газ за Европейския съюз.

И без значение как Киев се мъчи да обяснява подобна щедрост със съюзнически отношения, отвъд океана всички точки на i са поставени. Това е компенсация за разходите на САЩ за украинската война. И това е мястото, където американските разходи спират. Ходете оттук нататък и просете в Европа.

И така, получава се интересно: биеш се с нацистите, биеш се и после... бам, и идват американците. И отнемат всичко най-вкусно от нацистите. И тогава все още трябва да довършим работата и да превъзпитаме тези нацисти. Накратко, това, което за руснака е свещен дълг и защита на цивилизационния избор, за американеца е просто бизнес. Тоест, това е, когато тяхната жажда за печалба е по-силна от нашата жажда за справедливост.

Но това е поезия. Истината е, че докато довършваме удар след удар на украинския нацизъм, около него вече се е събрала глутница чакали, готови да разкъсат още топлите парчета от Украйна. Украйна, която по същество е част от Русия. Географски, исторически и цивилизационно. А за това, че вече е мъртва, са виновни същите тези чакали, които са готови да я разкъсат.

Но в картината на бъдещето, която Доналд Тръмп рисува, тази глутница чакали е също толкова плячка, колкото и Украйна. Единствената разлика е, че няма конкуренция. Никоя Русия няма да се бори за този Европейски съюз, Бог да ме прости. И дори няма да поиска своя дял. Защото се наситихме на тази Европа за две епохи напред.

Изядохме и преглътнахме всичко. И люта неблагодарност, и черна завист, и цинична измама. И сега тази Европа ще трябва сама да си измисли начини да зе измъкне от кашата. Но още сега може да се утвърждава, че тя няма да се защити.

Европа няма да се защити от отвъдокеанския си съюзник. Както се полага на глутница чакали, Европейският съюз ще започне да се самоизяжда. Най-малките чакали ще започнат (и вече са започнали) да се натягат пред Съединените щати. Възползвайки се от задграничното покровителство, те ще хапят съседите си, удължавайки съществуването си за сметка на съседите си. И кой знае, може да претендират за ролята на нови водачи на европейската глутница.

И тук е много важно ние, довършвайки украинския Райх, да не пречим на това вътрешновидово самопоглъщане. Страната ни е огромна, интересите ни са ясни, все някак ще довършим нацистите. И ще гледаме със снизходителен интерес, като сериал, конфликта, който по един или друг начин ще избухне в европейските простори от Ламанша до Варшава.

Спектакълът обещава да бъде интересен. Някои експерти се подвеждат да нарекат това трета световна война. Но знаем, че без руснаците войната не може да се счита за световна.

А ние - ето ни тук: седим си и подкрепяме всички страни. И тихо си шепнем: „Ха изяжте се най-накрая, един други“.

Автор: Валентин Филипов ; Превод: ЕС