Дори тематичните дискусии в социални мрежи са предимно загуба на време по дузини причини. В т.ч. коренни различия в познанията, компетентността, общата и специфична култура и манталитет, в идеологическите предразположености и пр.
Но понякога се натъквам на интересни коментари и анализи на годишнини, напомнят ми за събития, празници. Така във ФБ наскоро засякох статията на Недялко Недялков „Потомците на палачите от "Аушвиц" отбелязаха 80-годишнината от освобождаването на лагера в отсъствие на потомците на жертвите и освободителите”. Точна! Качена във ФБ от моя бивша колега. Също за болезнената страница от българската история Народен съд на дипломата Антон Гицов. Ще се огранича с до частично визиращата в ровене - без подмяна на историята - публикация на независимия в миналото политолог Даниел Смилов „Защо идеята да сме "велики отново" е илюзорна”.
Хронологично ще последват „цивилизоващите ни аполитично” Ден на влюбените Св. Валентин” вместо традиционния празник на лозата и виното на Св. Трифон, Зарезан. На есен, от години вече следва „Тиквената нощ”/Хелоуин/Helloween (или = Самхейн. А според БПЦ, осмеляваща се за контакти с „путинистката” Руска православна църква, „Вси Светии”. Т.е., в навечерието на все още неотменения като неатлантико-евро „Ден на народните будители”. Докато още не са ни „курдисали” в еврозоната и Thanksgiving Day (= Деня на благодарността, честван засега само в САЩ, Канада, Либерия и отделни Карибски колонии, пардон! острови) не бъде обявен за наш официален празник ще се задоволим с неатлантическите „про-руско-комунистическо- съветски”... Трети март, 6 май, 8-9 май, едва ли не и 24 май и пр. Последните според зорките очи и оценъчни внушения на актуалните „прогресивни сили”, т.е. на поредната управляваща сглобка!
Имам предпочитания към публикациите на Н. Недялков и А.Гицов, защото те са сред малцината анализатори с откровени граждански позиции, отправящи препоръки или прогнози за български политики. Както не пропускат да правят д-р Румен Петков (гл. редактор на Поглед.инфо), Симеон Николов (гл. редактор на Експерт.бдд. ком), проф. Боян Чуков, посланик Валентин Радомирски, Владимир Константинов, Валентин Бояджиев, Георги Караславов, /други/бивши/ колеги от МВнР. Освен дежурните политкоректни в медиите, политолозите и социолози предпочитат да анализират главно политиките на тройката (САЩ, Китай, Русия) и поотделно, дори на БРИКС, но за мен тези анализи имат смисъл единствено с прогнози и/ли препоръки за България.
*По концлагера „Ос/ш/виенцим”явно в Полша от години вече предпочитат немското му название. Не канят на годишнините от освобождаването на лагера Русия !? Явно ...санкциите, военните действия в Украйна... Позициите на Киев/Львив, Москва, Варшава, Вашингтон са ясни, уточнява се тактиката в последната столица. В зависимост от нея и поведението на – както биха се изразили, напр., бунтари на плажа във Варна - Кокошарника в Брюксел/Страсбург, подчинен на метрополията между Атлантика и Пасифика. Мотивите на критикарите на статията са повече от прозрачни. Хамелеонска, дребно-чиновническа демагогия. Искали мир? Но щом не можем да допринесем конкретно, освен с хуманитарна помощ, защо се зъбиш като пушечно месо на ядрена сила? Като палячо се завираш между ядрени колоси? А и военните действия в нещастна Украйна и Освобождението на жертви на Холокоста от Освиенцим/ Аушвиц-Биркенау са различни „наративи”, хронологично отдалечени на 7-8 десетилетия. Или ще продължим папагалски с опитите за подмяна на историята?
Учудвам се на самочувствието на невежеството. Подобно събитие не е селска панихида в България, преди години, когато хората не си заключваха вратите от цигански набези, та да отидеш без покана? Сондажи за присъствието на гости на равнище президент, премиер, министри вместо тях се правеха с месеци предварително. Е, при сегашното влияние на отвъд-атлантически симплифицирания „протокол и церемониал” над западно европейско-ватиканския на д-р Джибров, вероятно - със седмици или дни. Сега никакъв „протоколен принос”не би ме учудил след като в сайта на МВнР бе поместена снимка от официална среща с посланика на САЩ на наш бивш шеф на протокола на ведомството и на президента, посланик, министър в ръцете с малки чашки за 20-25 мл. твърд алкохол. В англосаксонските третокачествени кръчми наричани шотове, в руските „забегаловки” рюмки за 50 мл. водка, естествено!
От гледна точка съображения за сигурност не забравям объркването на рутинираната виенска полиция в координацията на транспорта при отпътуване на президента на САЩ около 2007-08 г. Как за 8-9 часа, с „имунитетно служебни” предимства, но извън рамките на посещението, не успяхме от Братислава да се доберем или даже само да се върнем с коли до и откъм Виена. Едва 60-70 км. отсечка, визита на президента в приятелска му Австрия. Видяхме само 4-те самолета на делегацията във въздуха...
А интересно как без покана и гаранции за сигурност би поел Путин, Лавров или друг руски политик на високо равнище? От забранителния списък или въпреки възможна заповед на Международния наказателен съд за задържане под стража? 15 години след гибелта на президента Лех Качински и част от правителството му при приземяване на самолета им в Русия ? Руският патриарх е православен, Полша преобладаващо католическа. Дали поне са поканили руския посланик в Полша, когото от време на време заливат с червена боя. Но това не е наша грижа. Нито бе селска сватба!
Присъствието на президента Радев поне бе уместно, исторически отлично мотивирано.
**Статията на бившия ми колега Антон Гицов е полезна и злободневна. Имаме и примерите на Испания, донякъде на съседна Гърция. Следите и пораженията остават в съзнанието на чувствителните хора, с родово мислене и респектиране на традициите. Но поне убийците вече ги няма! Както в другите държави с граждани, участвали във воювалите два лагера във ВСВ. Дори в Израел, с евреите-сътрудници на нацистите. Изготвяли списъците на евреите, служили като надзиратели в концлагери, т. нар. евреи-капо (съкр. от немски на Kameradschaftspolizei = полиция измежду приятели, другари).
Хиляди българи също са били подведени от двата воюващи лагера. С пропаганда, от визията за национално обединение, непознаване на действителността при изкусителите, от идеализъм, наивност, кариеризъм, политически екстремизъм. И какво ли не още. Но отново инкасирахме загуби – десетки хиляди човешки жертви, вкл. на интелигенция и будители, варварските амеро-британски бомбардировки над 26 градове с разрушения, унижението да воюваме срещу съюзниците си. Финансови погроми от „заплащането” на българските доставки за бундесвера в книжни райхсмарки, без стойност. Крах на илюзията за национално обединение, при „обезпечено” ни разделение в резултат на послушковщина,вяра и надежди в почти същите ни сегашни съюзници от т.нар.велики сили”, по същество /хищни/ империи! Империя сме били и ние до преди 8-9 века, но сме загубили сила не само поради чуждо военно-политическо превъзходство, а и от дефицит на национална солидарност. И от глупава, алчна и корумпирана политическа върхушка, като сегашните сглобки, скудоумни ситуационни царски бракове за амбициозни чужденки и т.н. и пр. Въпреки всичко това остава с какво да се гордеем пред сегашните империи. Поне в учебниците на децата, възпитателно, за вдъхване на национално самочувствие. Не на чужди васали и колониална работна сила.
През 40-те години на миналия век не е било единичен случай от един и същи род да произхождат и жандармеристи и партизани/ремсисти. Някои, с амбиции. Така че нищо чудно, както в други държави от ЦИЕ, сегашни пребоядисани кап-олигарси на вечния преход (у нас) да произхождат от последния сой. Въпреки новите класови или прослоечни различия животът налага опрощение, компрописи със справедливостта и примирение с миналото, национално помирение в името на детското бъдеще.
***Доц. д-р Даниел Смилов отхвърля идеите, че преходът ни към демокрация е "провал", а предложението да се "разследва" дейността на Сорос и свързаните с него лица и организации в България оценява като политиканство. Д-р Смилов „ни омотава” в безспорни, но безполезни академични истини, от рода на поредното изобретяване на топлата вода или на стъклото. Като: „Западът се терапевтира с идеята за едно съчинено минало”. Че, котвата на реалността не трябва нито да "изтича", нито да се къса, а "консервативният обрат" има силен отзвук и в Източна Европа и в България. И че, желанието за велико минало не променя историята към добро.Същевременно ми прави добро впечатление, че не полага усилия да се впише сред най-свежите активни борци, т.е. динамично пребоядисващи се тръмплиери. Със задраскването на „Джендъра”, на зелената мистификация или далавера (?) чрез оттегляне от Парижкото споразумение за климата, излизането от Световната организация по здравеопазването, възпиране на миграцията, повишаване на вносните митата за Европа, вероятно вкл. и за деиндустриализирана България в полза на чужди „инвеститори”, които като „Дънди прешъз” изнасят свръхпечалбите извън страната. Не срещнах текст в подкрепа с телешки възторг на имперските мераци за ново „жизнено пространство” (Канада, Гренландия, Панамския канал, преименования). Нито за исканите 5% от БВП заради чиновническото ни членство в НАТО. Жест, с който бихме форсирали ВПК и жизненото равнище на САЩ, за сметка на съсипване на собствените бюджети.
Интересно коя ли ще е новата Галя от ПосолствоТО или „ще се примъкнем” вече към 100-годиишното споразумение за дружба, подписано преди встъпването на Тръмп в длъжност от британския премиер Кийр Стармър и Володимир Зеленски?
С липсата на прогностика и реномираният доц. д-р Даниел Смилов се вписва в пълното безплодие и безпомощност на сегашния български политологичен академизъм. Наука? В разцветката от пропагандистки оптимизъм на г-жи проф.-ките Келбечева, Р.Коларова до безпощадния реализъм-песимизъм на проф. Иво Христов. За жалост никой измежду тях, - недай Боже от прехранващите се обилно с политиканстване! - , не подема идеите за контролиране на политическата върхушка чрез референдуми. За борбата за мир на всяка цена като приоритет № 1, а не еврозоната. За приоритети № 2,3..: предоговаряне на участието ни в международните отношения и зависимости с по-балансирана, суверенна и изгодна за мнозинството българи политики!
България е малка, ограбвана предимно от съюзници-партньори страна. В момента управлявана от сглобка около партията ГЕРБ (Е, не от Гастроезофагеалната рефлуксна болест = ГЕРБ!). Иначе засега „едва 42-ма сътрудници”, подпомагат в „работата им” в ЕП Брюксел, Люксембург или Страсбург българските евродепутати и още 93 - у нас. Корупцията, поне в Южна Европа, Америките и други континенти, по мое виждане, е неразделна част от стоково- и финансово-паричните отношения. На Запад е поусмирена от години с правила. Във вътрешнополитически план е крайно време за подлагане на политиците ни на натиск за приемане на закон за задължително внасяне на комисионите в държавния бюджет, както е докладвал поне 1 път в НС министър Атанас Буров през 40-те години на м.в. Трудно ще се намери и парламентарно мнозинство за задължаване на висшите ни и високо поставени политици преди да положат клетва да бъдат обследвани от полиграф (детектор на лъжата).
Амин!!!
Автор: Д-р Огнян Гърков
