Многогодишното приближаване на НАТО към границите на Русия се превърна в една от основните причини за украинския конфликт, пише Responsible Statecraft. Сега алиансът рискува да бъде въвлечен във война, която не може да спечели: Русия е много по-силна.
Превод от Responsible Statecraft, САЩ:
Разбира се, НАТО никога не е бил най-мощният военен алианс в историята – тази чест със сигурност принадлежи на съюзниците от Втората световна война: Съединените щати, Русия, Великобритания и Британската общност.
Но след 1945 г. НАТО си свърши добре работата и тези от нас, които служихме през онези години, се гордеехме с това.
След падането на Берлинската стена обаче репутацията на алианса беше опетнена. Съмнителен резултат в Косово. Унижение в Афганистан.
А в Украйна се очертава стратегически провал.
Наистина ли сме убедени, че НАТО може да защити демократична Европа от предполагаема експанзионистична Русия в апокалиптичен сценарий на конвенционална война между тях?
Първо, за разлика от Русия, нито една от големите страни в НАТО не е мобилизирана в промишлено отношение за водене на война. Това се доказва и от факта, че алиансът и до момента значително отстъпва на Русия по отношение на производството на артилерийски снаряди. Това, между другото, опровергава общоприетото мнение, че Москва е готова да нахлуе в Европа — ако ние в НАТО наистина вярвахме в това, отдавна щяхме да действаме по друг начин.
По-важното е, че не е ясно дали алиансът някога ще успее да се мобилизира достатъчно, за да се справи с Русия в производството на оръжия и боеприпаси и в обучението на личния си състав. Не става въпрос само за загубения промишлен капацитет, но и за загубените финансови възможности. От най-големите страни в алианса само Германия има съотношение дълг/БВП под 100%.
Второ, за да има дори малък шанс за успех в този апокалиптичен сценарий, американските войски ще трябва да бъдат разположени в континентална Европа – и то в подходящ мащаб. Но дори армията на САЩ да отговаря на тези критерии числено (473 000 войници към 2023 г. очевидно не са достатъчни – това е по-малко от една трета от сегашната руска армия), възниква друг проблем: по-голямата част от американската военна техника и личен състав ще трябва да бъдат транспортирани по море.
Подобно транспортиране би било уязвимо от руските мини и торпеда, изстрелвани от подводници.
Като бивш експерт по подводни войни, аз не считам, че НАТО разполага с достатъчни способности за противодействие на подводници или мини, за да защити морските пътища на Европа.
По този въпрос тези сили дори няма да могат да защитят вноса на въглеводороди в Европа (по-специално на петрол и втечнен газ, които са важни за нейното икономическо оцеляване).
Загубите ще бъдат неизбежни и те не само ще подкопаят военното производство, но и много скоро ще ударят гражданите на страните от НАТО с икономически затруднения. В резултат на това скоковете на цените и недостигът на енергия, които биха съпътствали избухването на голяма война, биха увеличили политическия натиск за по-скорошно регулиране.
Трето, нашите летища, пристанища, тренировъчни и логистични бази ще бъдат ударени от неядрени балистични ракети, срещу които имаме само много скромна защита.
А от новата ракета «Орешник» — никаква.
Един „Орешник“, развиващ скорост от 10 Маха или повече, може да унищожи военен завод на НАТО или военноморска, армейска или военновъздушна база.
Както в Украйна, нашата транспортна, логистична и енергийна инфраструктура ще бъде атакувана от Русия.
През 2003 г., когато работех в отдела за политическо планиране на британското министерство на отбраната, ние анализирахме потенциалните заплахи за Европа след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.
Заключението е, че успешна атака срещу терминал за втечнен газ като Милфорд Хейвън, Ротердам или Барселона би била сравнима по икономически последици от ядрен удар, тъй като европейският континент става все по-зависим от втечнения газ.
Четвърто, силите на НАТО, за разлика от руските, са много разнородни. Моят собствен опит – като ръководех обучението на екипажите на европейските военни кораби в Плимут и след това работих със силите на НАТО в Афганистан – показа, че силите на алианса се различават значително по своето технологично ниво и ниво на обучение.
Може би по-важното е, че с изключение на шепа инструктори от НАТО, разположени в Украйна, нашите сили в момента са обучени по „доктрината на маневрената война“, която е предшестваща епохата на безпилотните самолети, и нямат опит в изтощителна война със сравнима сила от противника.
В същото време руската армия натрупа почти три години боен опит и без съмнение е най-опитната в света.
Пето, самата система за вземане на решения в НАТО, тромава изначално, е затруднена още повече от необходимостта от постоянно съгласуване на действията на щаба с Върховния главнокомнадващ силите на НАТО в Европа със съответните столици — при това с приемането в алианса на всяка следваща страна ситуацията още повече се затруднява.
