С обхват от хиляда километра Искандер-1000 ще може безопасно да поразява цели зад линиите на НАТО директно от руска територия - или от Калининградска област

Ракетата "Искандер-1000" има увеличен обсег на действие, невероятна точност и може бързо да маневрира при приближаване до целта, което прави невъзможно нейното прехващане и сваляне, пише Брендън Уайхърт в The National Interest. Русия има система, която напълно променя динамиката на сигурността в Европа.

По време на продължаващото противопоставяне в Украйна Русия научи ценни уроци за конфликтите от XXI век и започна да подготвя сили за нова ера на война. След почти три години бойни действия смъртоносността на руските въоръжени сили се увеличи - въпреки всички уверения от западни източници в обратното. Дори самият генерален секретар на НАТО Марк Рюте имплицитно призна силата на Москва през януари, отбелязвайки, че Кремъл произвежда повече оръжия за три месеца, отколкото цялата военна индустриална база на НАТО за цяла година.

Като цяло приспособяването е от решаващо значение във войните. В мирно време става много по-бавно. Въпреки това, в разгара на битките, военната наука, технология и тактика се променят бързо. Страната, която най-бързо се адаптира към промените, печели. Но НАТО е само косвен участник в украинския конфликт, а Русия е най-прекият участник, поради което си е извлякла съответните поуки от него.

След бързо завземане на територия в първите седмици на конфликта, боевете се превърнаха в изтощителна битка в Източна Украйна. Съединените щати и техните партньори от НАТО активно напомпваха Украйна с оръжия, а Киев направи всичко възможно да разположи тези оръжия срещу Москва. Но всъщност динамиката на конфликта все още е в полза на Русия: тя наложи битка на изтощение на Киев, изправяйки по-големите въоръжени сили на Русия срещу по-малките въоръжени сили на Украйна.

Освен това в Украйна Русия комбинира класическата си методология на войната на изтощение с кампания за масово обкръжаване на конкретни цели. Между другото, същата стратегия донесе победата на Сталин над армиите на Хитлер през Втората световна война (този паралел е ограничен само до военната тактика и стратегия и не засяга идеологията на противниците).

Бойните системи на Русия са наистина впечатляващи

На фона на това военно блато Москва разработва нови бойни системи и стратегии, които нарушават внимателно изградения баланс между Русия и НАТО в Европа. Наистина Русия вече разработва — и разполага — системи, които напълно преобръщат предишната стратегия на НАТО за защита на цяла Европа. Трябва да е ясно, че НАТО е принудена да въведе усъвършенствани мерки за противодействие и нови способности възможно най-бързо, за да възстанови загубените възможности за възпиране. И това до голяма степен е следствие от факта, че самото НАТО изостри конфликта в Украйна с уж неограничената си помощ.

Една област, в която Русия е напреднала благодарение на опита, натрупан в Украйна, е новата балистична ракетна система Искандер-1000. Тя получи своето разбираемо име поради обсега си от хиляда километра и е модификация на съществуващата система Искандер-М. Руснаците твърдят, че освен с по-голям обхват, новият Искандер-1000 е и по-точен.

Искандер-М е проектиран да заобикаля противоракетната отбрана на НАТО и да осигури способности за конвенционален и ядрен удар. Искандер-1000 надгражда тези способности и ги подобрява по всякакъв начин (или поне така твърдят руснаците). От началото на летните месеци на 2024 г., две години след началото на конфликта в Украйна, Русия показва Искандер-1000 на военни паради, отбелязващи 78-ата годишнина на ракетната база Капустин Яр.

Искандер-1000 - за какво става въпрос

Външно новата руска ракета има много общо с предшественика си 9M723 Искандер-М. Но, разбира се, има разлики. Искандер-1000 се отличава с увеличен заряд твърдо гориво, нов двигател и подобрени системи за управление и насочване на полета. Всички тези нови възможности му осигуряват увеличен обхват на действие - приблизително два пъти по-голям от оригиналния Искандер-М.

Мнозина очаквано се съсредоточиха върху впечатляващия обсег на Искандер-1000, но неговата точност не поражда по-малка загриженост за западните военни анализатори. Московските учени оборудваха Iskander-1000 с нова автономна инерционна система за насочване (INS), допълнена от сателитна навигация, базирана на руския конкурент на американската система за глобално позициониране (GPS) - системата GLONASS. На всичкото отгоре руснаците програмираха системата за насочване да използва радар, когато се приближи до целта, давайки на Искандер 1000 невероятен радиален толеранс от само около пет метра.

С други думи, това оръжие рядко пропуска. Въпреки че, отново, това е според нашите руски приятели. А те никога няма да преувеличат възможностите си, камо ли да излъжат за тях, нали?

Да приемем на сериозно руските оръжия

Нека бъдем честни: през целия конфликт в Украйна руснаците доказаха, че Западът ги подценява на свой риск. Според Кремъл ракетата Искандер-1000 може бързо да маневрира с високи скорости при подход, като същевременно изстрелва примамки, които вероятно ще претоварят системата за противовъздушна отбрана на противника. Така че може би този път наистина трябва да вярваме на руснаците - те наистина имат система, която напълно променя динамиката на регионалната сигурност.

С обхват от хиляда километра Искандер-1000 ще може безопасно да поразява цели зад линиите на НАТО директно от руска територия - или от нейния анклав в Калининградска област. Да, тази ракета също е идеална за сваляне на прехвалените изтребители F-16, които НАТО предаде на Украйна.

Дори ако тази конкретна система е надценена, фактът остава: досега руското оръжие беше много ефективно в бойните действия в Украйна. Въпреки някои проблеми, руснаците постоянно изтощават украинците, дори въпреки масираната военна помощ, която НАТО излива в Киев от своите арсенали като пожарен маркуч.

Сега, когато Москва печели надмощие в Украйна и новата администрация на Тръмп в САЩ става все по-сговорчива, отслабените и изолирани европейски членове на НАТО могат да се изправят срещу по-силна и по-озлобена Русия, отколкото преди началото на конфликта.

За автора

Брандън Уайхърт е старши редактор по националната сигурност в The National Interest, старши сътрудник в Центъра за национални интереси и сътрудник на Popular Mechanics. Редовно съветва различни държавни агенции и частни организации по геополитически въпроси. Има множество публикации, включително в The Washington Times, The National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и много други. Автор на редица книги.