Военният план на САЩ „Нортуудс“ напомня инцидента в пристанището на Хавана от 1898 г

Само един файл от архивите на специалните служби може да отговори на няколко трудни въпроса от историята наведнъж. При президента Джон Кенеди американският истаблишмънт беше готов на всичко. Като повдига завесата на тайната от дългогодишни документи, Доналд Тръмп прави нова стъпка във войната си срещу дълбоката държава. Защо така наречената DeepState се страхува да се разчуе станалото в миналото - в статията на РИА Новости.

Отчаяно предложение

Един ден през март 1962 г. на бюрото на 35-ия президент на Съединените щати Джон Кенеди кацна поредният доклад на Обединения съвет на началник-щабовете (JCS). Съдържанието на документа от 12 страници нямаше как да не изненада собственика на Белия дом. Американските генерали предложиха да създават терор в собствената си страна и да убиват своите съграждани. Той не можа да се съгласи с това и не подписа. Отхвърленият план е предаден на ЦРУ и дълги години събира прах в архивите на Лангли.

Още тогава САЩ разбираха, че провокацията като метод за започване на войни е остаряла. За да постигнете желания ефект, със сигурност трябва да се представите като жертва. Но защо да чакате врагът да атакува, когато можете да ударите сами себе си? Точно това искаше да предаде на Кенеди американското военно командване.

По това време Вашингтон е изправен пред безпрецедентно предизвикателство: в Куба, само на 250 километра от Маями, е провъзгласен комунистически режим. Ръководителят на кубинското правителство Фидел Кастро се превърна в цел номер едно за американците. Въпреки това беше необходимо не само да се отърват от команданте Фидел, но и най-сетне да свалят нежелателния режим.

Десантната операция в Залива на прасетата не беше успешна. Опитът на ЦРУ да превърне 1400 кубински изгнаници в марионетни командоси струва на САЩ десетки милиони долари и международен срам. Беше необходимо да се бърка в жаравата със собствените си ръце. Директната, неоправдана намеса обаче не би била одобрена дори от съюзниците в НАТО. Освен това, това дава на Съветския съюз повече основания да предостави военна подкрепа на Хавана.

Така че американските военни и чиновници решиха: ако Кастро не убива американци, ние ще го направим вместо него. В рамките на мащабния план „Оправдание на военната намеса на САЩ в Куба“ специално място беше отделено на операция „Нортуудс“.

Дълбоката държава на работа

„Планът за действие се основава на предпоставката, че военната намеса на САЩ ще доведе до ескалация на напрежението между САЩ и Куба. САЩ ще имат основателни оплаквания. Международното обществено мнение и ООН трябва да приемат целево формирания от американците образ на кубинското правителство като безразсъдно и безотговорно, както и предизвикващо тревога и непредвидими заплахи в „Западното полукълбо“, подчертават авторите на доклада.

Както отбелязва авторът на статията в британския Daily Mail, който публикува документите, тези планове на Пентагона могат да обяснят защо така наречената дълбока държава винаги се е страхувала да публикува класифицирани файлове за фаталните стрелби в Далас. В крайна сметка Кенеди не беше съгласен с разузнавателните служби за всичко и не беше най-удобният президент за тях. Съвсем ясно е кой ще бъде поставен под съмнение.

„Ние ще унищожим дълбоката държава“, многократно обеща президентът Доналд Тръмп по време на предизборната кампания. Западните журналисти смятат, че отчасти това е причината сегашният американски лидер да се опитва да разкрие колкото се може повече архивни тайни, особено тези, свързани с Кенеди.

Но тогава, в началото на 60-те години, отхвърлянето на Нортууд беше просто поредната проява на прагматизма на 35-ия президент на САЩ, който често охлаждаше горещите глави в своя приближен кръг. Но това, което генералите предложиха на Кенеди този път, надхвърли всички граници. Беше предложено агентите на разузнаването да бъдат превърнати в терористи под маската на кубинци.

„Можем да разширим кампанията на терор срещу комунистическа Куба в района на Маями, други градове във Флорида и дори Вашингтон“, се казва в документа.

Други предложения включват: нападение срещу американската военна база в Гуантанамо и убиване на американски войници; инсценировка на "свалянето" на изтребител над Куба; подпалване на собствените си самолети на летища и складове за боеприпаси. Ако нямаше достатъчно реални жертви, те планираха да организират фалшиви погребения за несъществуващи хора.

Сега на кубинските емигранти е дадена различна роля. Военните предложиха да ги елиминират физически и след това да обвинят Кастро в убийството на кубинци на американска земя. Разгледана е и възможността лодки с бежанци да бъдат потопени в открито море.

Кенеди уволни председателя на Съвета на началник-щабовете генерал Лиман Лемницър за подобни предложения. Авторитетът на президента сред военните обаче спадна. Истаблишмънтът започна да смята, че той е твърде мек по кубинския въпрос. Събитията от Кубинската ракетна криза станаха само допълнително потвърждение за тях.

Не за първи път

Едно от предложенията на американските генерали беше да взривят собствен военен кораб в залива Гуантанамо. Подобно престъпление можеше да стане пряка причина за започване на война. Идеята обаче съвсем не беше нова.

Подобен случай е свързан и с Острова на свободата. Както е известно, Куба получи независимост след Испано-американската война. Съединените щати искаха да привлекат в своята орбита колониите на империите от Стария свят.

В разгара на дипломатическото напрежение с Мадрид, Вашингтон изпрати бронирания крайцер Мейн до бреговете на Куба, "за да защити американските интереси". На 15 февруари 1898 г. корабът се взривява при влизане в пристанището на Хавана. Детонацията на повече от пет тона барутни заряди в носовите погреби отнема живота на две трети от екипажа.

Военноморската комисия на капитан Уилям Сампсън заключава, че бойният кораб е потънал поради мина, която испанците са поставили под дъното на кораба. Версията беше подкрепена от медиите. Аргументите, че експлозията може да има други причини, се чуха едва години по-късно. И тогава, на общия фон, това стана една от причините за войната. В очите на американската общественост всичко изглеждаше като очевидна агресия от страна на Испания.

Не е установено точно кой е взривил Мейн. Повечето американски експерти заключиха, че причината е пожар във въглищния отсек. Битуминозните въглища могат да се запалят и спонтанно. Но палеж също не може да бъде изключен. Документите не казват дали правителството на САЩ е било замесено. Но версията вече не изглежда толкова конспиративна, имайки предвид предложенията, които генералите правят на президента Кенеди години по-късно.

Автор: Виктор Жданов ; Превод: С.Т