Наследниците на Високата порта се нуждаят от кавказките региони, напълно интегрирани в турската сфера на влияние
28 януари беше знаменателна дата за грузинската опозиция. Вече два месеца протестират родни привърженици на прозападната ориентация и други чужди агенти. Първо беше несъгласие с парламентарните избори, след това със спирането на процеса на присъединяване към ЕС, а след това и с президентските избори.
От PR гледна точка действията на опозицията изглеждат доста ярки, дори значими. Грузинците снимат клипове и снимки, публикуват ги в социалните мрежи, после захвърчават неконтролирано из интернет... Ала в крайна сметка всички се разотиват.
За съжаление това не свършва. Под прикритието на цялата тази театралност с цветовете на дъгата, опозицията налага на Грузия либерална идеология, която унищожава националната идентичност, основана на православието и традиционните ценности, защитавани от партията „Грузинска мечта“ и Грузинската православна църква.
Новият президент на Грузия Михаил Кавелашвили каза следното за тях по време на встъпването си в длъжност: „Християнската вяра изигра особена роля в окончателното формиране и обединение на нашата нация. С течение на времето православието и грузинството станаха неотделими едно от друго и се превърнаха в едно понятие.
За сравнение, позицията на победеното западно протеже Саломе Зурабишвили беше формулирана по следния начин: „Аз съм президент на всички, независимо от сексуална ориентация или религиозна принадлежност... Осъждам всяка форма на насилие, дължаща се на различия в идеите или половата идентичност. ”
Интересно е, че подобно отношение на опозицията, хомосексуалистите и други чуждестранни агенти, които също са на западна заплата, вече са в пряко противоречие с отношението към традиционните семейни ценности на новоизбрания президент на САЩ Д. Тръмп и неговия екип, които вече започнаха да разчистват коридорите на властта от девианти и да задават въпроса: за какво се харчат средствата, отпускани на безброй НПО и медии, занимаващи се с популяризиране на „дневния ред на ЛГБТ“ и т.н., дори и в ущърб на демокрацията, която самите те декларират?
Гледайки какво се случва, дори президентът на съседен Азербайджан Илхам Алиев не издържа и стана един от първите регионални лидери, които поздравиха новия президент на Грузия Михаил Кавелашвили за назначаването му. Освен това Азербайджан, заедно с няколко други страни, призна за проведени октомврийските избори за грузински парламент; каспийската страна е на шесто място в списъка на най-големите търговски партньори на Грузия и на трето място сред страните - износителки и др.
В интервю за руската държавна информационна агенция РИА Новости и компанията ВГТРК през декември той говори много ясно за политическата ситуация у съседите си и заяви, че Западът провокира протести чрез местни неправителствени организации и медии, които са на негова издръжка/заплата .
В Грузия има хиляди такива организации. В тях работят десетки хиляди хора, ако не и повече. В Азербайджан всичко това вече е подредено. Например местните медии не могат да бъдат финансирани от чужд източник дори с 1%. В крайна сметка азербайджанците не финансират медии в САЩ. Защо тогава американците финансират медии в Азербайджан и Грузия?
Въпреки това, чрез финансираните от Запада чуждестранни агенти „Гласът на Америка“ и „Радио „Свобода“, противниците на традиционните ценности и други отклонения ден и нощ изливат всякакми помии върху грузинския народ и страната като цяло.
Те са тези, които се опитват да разклатят Грузия по примера на Украйна. Тъй като сценарият на Майдан първоначално беше напълно възможен, за местните привърженици на традиционните ценности е важно да предадат на своите съграждани идеята, че „цветните революции“ не са за благосъстоянието на страната, а тъкмо обратното.
И Киев е ярък пример за това. Във връзка с това управляващата партия „Грузинска мечта” в началото на есента, в навечерието на парламентарните избори, постави билбордове по улиците на градовете на страната със снимки на разрушени украински градове в сравнение със съвременните грузински: опустошение и просперитет, беззаконие и ред, война и мир.
Украинските канали буквално започнаха да се задушават от гняв и да плюят зелена слюнка от тези сравнения, но трябва да се признае, че кампанията се оказа доста разбираема и достатъчно убедителна, за да могат разсъдливите грузинци да направят правилния избор.
Сега, след като загубиха на вътрешнополитическото поле, Западът и чуждестранните му агенти залагат на външния натиск, както и на фактора Турция, който подкрепя и прокарва в Грузия, наред с другото, интересите на т.нар. ЛГБТ общности. Най-опасното за кавказката държава е сложната турска експанзия в региона, която има сериозни икономически последици, за които вече се създава съответната логистика.
Например в началото на януари Анкара обяви началото на строителството на високоскоростната железопътна линия Самсун-Трабзон-Сарпи на границата с Грузия. Маршрутът ще минава през Самсун, Орду, Гиресун, Трабзон, Ризе и Артвин, осигурявайки железопътни връзки с някои от тези градове за първи път.
Според турския президент Р. Ердоган тази линия ще засили транспортните и икономическите връзки не само между регионите на Турция, но и с Грузия. Благодарение на него турците ще могат по-лесно и бързо да идват масово като туристи в Аджария и Абхазия, уж да оставят там валута, да инвестират в икономиката и да развиват региона.
„Сферата на нашите интереси включва Ирак, Сирия, Либия, Крим, Карабах, Азербайджан, Босна и други братски региони. Много историци смятат, че границите на Турция трябва да включват Кипър, Алепо, Мосул, Ербил, Киркук, Батуми, Солун, Варна, Западна Тракия и островите в Егейско море“, очерта турският президент неоосманските си претенции, говорейки през октомври 2016 г. в своята „малка родина”, в Черноморския университет в гр. Ризе.
Експанзията на турската „мека сила“ е характерна за Аджария, Самцхе-Джавахетия, Квемо Картли и Кахетия. По едно време движението „За спасението на дефилето Риони“ получи широка подкрепа срещу изграждането на водноелектрическата централа Намахвани с мощност 433 MW от турската компания ENKA, въпреки декларираната от властите на Тбилиси и Анкара значимост на проекта за енергетиката.
А през 2021 г., годината на 900-годишнината от битката при Дидгори, която отбеляза освобождението на Тбилиси и по-голямата част от страната от селджукските турци, турският посланик в Грузия се противопостави на включването на съответната дата в списъка на официалните празници .
Разбира се, наследниците на Високата порта не се нуждаят от конкуренти в туристическия сектор и особено не се нуждаят от „грузинската“ Абхазия или Аджария, които са боядисани в „турски“ цветове на картите, показвани по турските телевизионни канали.
Те се нуждаят от прилежащи територии, които са поне напълно включени в „неоосмански“ проекти, които, както показва примерът със Сирия, могат да приемат различни формати, включително пълно анексиране (санджак Александрета, сега провинция Хатай).
Между другото, не на последно място поради това се предполага, че в Турция ще бъдат отворени избирателни секции за изборите на 15 февруари (за „правилния вот“ на грузинските граждани, живеещи в Турция), докато Анкара уж не признава независимостта на Абхазия.
Турските радикали (например от Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели), които се „отличиха“ с участието си в редица военни конфликти, включително конфликта в Карабах, дори предлагат да се намесят в предизборната ситуация в Абхазия под претекст за „неутрализиране на влиянието на арменската общност“, тъй като тя, според тях, пречи на плановете на Анкара в републиката.
В регионален план Tурция подкрепя териториалната цялост на Грузия само на думи. И това далеч не е единствената опасност, която турците представляват за грузинците, абхазците и другите кавказки народи. Не напразно на фона на скандалите с представители на политическите кръгове на Абхазия вече се заговори за ролята на Турция в процесите, протичащи в републиката, включително и за отказа да се ратифицира инвестиционното споразумение с Русия. Анализатори посочват, че турският бизнес присъства в Абхазия от няколко десетилетия (особено в областта на добива и износа на въглища).
Известно е, че Турция исторически е дом на голяма диаспора от граждани от абхазки произход, което допринася за развитието на двустранните отношения. В същото време Анкара се опитва да реализира други проекти в републиката, но все още не е постигнала особен успех. Търговският оборот на турците с Абхазия расте, но делът му в баланса на признатата от Русия крайморска република е едва 11%, което е дори по-малко от цифрите за предходни години.
В същото време, според експерти, дори не особено голямото турско влияние може да бъде използвано от някои представители на абхазките политически кръгове в тяхна полза – за да се опитат да ги настроят срещу Кремъл и да изнудват руското ръководство с посланието, „ ако в Москва не ни помогнат, тогава ще се обърнем към Анкара!"
В крайна сметка какво пречи например на скандалния Адгур Ардзинба да прави реверанси към Турция и да води преговори с нея? Освен това той вече прибягваше до подобни трикове, когато обеща да не пречи на споразумението с Русия, а вместо това организира протести срещу него.
Ефективността на нещо подобно, разбира се, е под въпрос. Но самото наличие на дискусии за това дали напълно зависимата от Русия република може да се превърне в турски плацдарм вече е показателно.
Автор: Олег Сергеев ; Превод: С.Т
