Беден и несигурен – приключението на Доналд Тръмп ще завърши като това на европейските му предшественици, защото политиката му е калпав и измамен отговор на негодуванието на един измъчен и деморализиран народ.

Встъпителната реч на Тръмп и първите му изпълнителни заповеди са типичният дебют на популистки лидер, който обещава да спаси хората от мъките, в които са изпаднали, и да ги поведе по пътя на прераждането.

Колко пъти сме виждали този долнопробен спектакъл, от Мусолини през Хитлер до Берлускони, до днешните ксенофобски европейски шефове? Колко са обещавали да възстановят националното величие и просперитет по силата на личната си харизма,  за да се сринат позорно, а понякога и трагично, пред лицето на икономически кризи, войни и отвращение на самите интереси, които са ги облагодетелствали?

Вярно е, че Тръмп дойде на власт благодарение на демократични избори, но неговата история само потвърждава основния аргумент срещу изборната демокрация. Платон беше този, който пръв го повдигна срещу атинската агора, жертва на демагозите на каишката на единия процент на епохата (към който принадлежеше и самият Платон).

Избирателните процеси са жертва на ирационални сили, защото предполагат явно несъществуващ капацитет на избирателите да оценяват кандидати и програми. Теза, потвърдена от известната шега на Чърчил, че най-големият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средностатистическия избирател. И компенсирано от също толкова известната шега, че конвентът не предлага нищо по-добро.

Демокрацията е уязвима за манипулация от страна на олигархии, които използват ниското политическо участие и широко разпространената дезинформация в своя полза. Всичко това обаче стига само до тук, защото именно последните катастрофи на популистките политики карат избирателите да се замислят. След като са платили цената обаче.

Едно от най-повърхностните тълкувания на успеха на Тръмп е да го припишем на реакцията на американския избирател срещу неконтролираната имиграция и woke-културата, сякаш това не са изтърканите изкупителни жертви на изтъркана демагогска и фашизоидна традиция.

Най-безсмислените понтификатори стигат толкова далеч, че обясняват обръщането на палачинката от страна на технологичните магнати към Тръмп, които до вчера бяха демократи, с умението им да уловят анти-гей, анти-мигранти и анти-система бунта в сърцето на Америка, а не класическото присламчване до победителя, което също сме виждали кой знае колко пъти.

Защо приключението на Тръмп ще завърши като това на печалните му европейски предшественици? Тъй като политическата му формула е калпав и измамен отговор на негодуванието на масите хора, които са обезпокоени и деморализирани от трудности: обедняването на средната класа и работническата класа, влошаването на качеството на живот, несигурност за бъдещето, чувство за застрашени или загубени основни права като здраве, работа, лично достойнство.

Тръмп обещава нов златен век на американското население, чиято психофизическа деградация е обезпокоителна. Сред италианските мъдреци, които пишат за Съединените щати, има хора, които говорят за американско общество, което не съществува от петдесет години. Проучвания, проведени от най-престижните университети в Съединените щати, се опитват да обяснят защо едно от най-дълголетните, най-здрави и най-оптимистични популации на планетата – това на Съединените щати до 70-те години на миналия век – се е превърнало в болница, където очакваната продължителност на живота намаляват от година на година, вместо да се увеличават, както в останалия свят: 6 години и половина по-малко, отколкото в Италия (76,4 срещу 82,9) и 3,7 по-малко, отколкото в Европа (80,1).

Американците днес живеят почти две години и половина по-малко, отколкото през 2010 г., защото живеят бедно. Тяхното физическо и психическо здраве е разклатено поради нарастващата бедност, легализираните твърди наркотици (фентанил и други подобни), самоубийства, алкохолизъм, затлъстяване и посттравматично стресово разстройство (психични разстройства, дължащи се най-вече на последиците от войната).

Свръхдозата с опиати се е превърнала във водеща причина за смъртта на американците под петдесет години, с над 100 000 смъртни случая годишно (седем хиляди в Европа), което се равнява на две загубени войни във Виетнам всяка година. Самоубийствата са с 45% повече от средното за Европа и се увеличават на фона на намаляваща глобална тенденция. Убийствата, макар и намалели, са 5 пъти повече от тези в Европа и 10 пъти повече от тези в Италия, да не говорим за процента на домашно насилие. Има 16 милиона души, страдащи от тежък стрес или 5% от населението: дар от десетилетията на милитаризъм и агресия. В най-богатата страна на планетата детската смъртност се увеличава, вместо да намалява от 2019 г. насам, а през 2023 г. ще бъде почти тройна, в сравнение с тази в Северна Италия (1,9 срещу 5,4 живородени на хиляда). Бездомните наброяват няколко милиона, а в Калифорния положението е почти извън контрол.

Данните за височината на населението отразяват точно данните за доходите и здравето му. Те документират как високият, слаб, енергичен американец от холивудските филми от 50-те години съществува само в сънищата на някой италиански журналист, нуждаещи се от спешна помощ. Средният ръст на американските мъже сега е с 3-8 сантиметра по-нисък от този на европейците, след като са спрели да растат през 60-те години на миналия век заедно с благосъстоянието, здравето и всичко останало. Днешните граждани на САЩ са по-дребни, по-дебели и по-уязвими от своите европейски колеги.

Тези данни не идват от американската радикална левица, а от проучванията на Робърт Пътнам (Харвард), Ангъс Дийтън (Принстън) и множество демографи, историци, социолози, икономисти, игнорирани от основните медии. Тези учени подчертават, че деградацията на човешката и естествената същност на обществото е придружена в Съединените щати от деградация на икономиката, която днес е в ръцете на финансовия капитал и липсва необходимата инфраструктура за възобновяване, влошаване на околната среда и колапс на основното социално сближаване, тоест на жизнената сила на една цивилизация.

Сега възстановяването на такава разбита система изисква дълго време, огромни ресурси и сложни и широкообхватни политически проекти. Америка със сигурност няма недостиг на време или ресурси. Тя е и ще остане още дълго време голяма сила, оборудвана с достатъчно природни и технически ресурси, за да поддържа възраждането си.

Липсват проектите. За да се възродят Съединените щати, ще трябват всеобхватни стратегии, надеждни визии за бъдещето, подобни на тези, които спасиха американския капитализъм през 1920-те и 1930-те години, и подобни на тези, които го възстановиха след 1945 г., под прикритието на световно правителство. Имперски стратегии и визии, разбира се. Но адекватни на предизвикателствата на терена, ефективни и носещи просперитет, дори за сметка на другите.

Не мисля, че четирите избухвания на Тръмп срещу имигрантите, търговските конкуренти, възобновяемата енергия и разнообразието са дори близо до стратегия за излизане от упадъка. Но параноичният стил на американската политика е проблем на народа на тази страна.

Съответният въпрос за нас е да разберем дали популизмът на Тръмп ще има кървав или мирен край извън границите на Съединените щати.

Автор: Пино Арлаки, Il Fatto Quotidiano. Арлаки е социолог и бивш евродепутат. Голям приятел на италианските магистрати Джовани Фалконе и Паоло Борселино и смятан за архитект на италианската стратегия за борба с мафията през 80-те и 90-те години на миналия век.

Автор: Пино Арлаки ; Източник: lfattoquotidiano.it ;  Превод: Владислав Наков.