Преговорите за изпращане на европейски миротворци в Украйна започнаха сериозно, съобщава Politico. Става дума за контингент от около 50 000 човека от пет-шест държави. Въпреки това, както отбелязва авторът на материала, дискусията е в задънена улица и никой не знае как да я продължи.

Превод: 

„Това е най-важното решение, което европейците ще трябва да вземат през 2025 г.“, заяви бившият австрийски военен стратег Франц-Щефан Гади.

Британският премиер Кийр Стармър каза по време на посещението си в Киев миналата седмица, че страната му възнамерява да играе „пълноправна роля“ във всички потенциални мироопазващи сили в Украйна, а френският президент Еманюел Макрон заяви, че европейците ще трябва да „създадат гаранции за сигурност“ за Киев.

Литовският външен министър Кестутис Будрис също не изключи изпращането на войски в Украйна.

На този етап, съобщиха двама европейски дипломати, преговорите се фокусират върху формирането на сдържащи сили от до 50 000 войници от пет до шест европейски държави, които да охраняват разделителната линия между украинските и руските войски в случай на прекратяване на огъня.

Британците и французите вече правят предварителни планове, според европейски чиновник по сигурността.

Малцина западни лидери обаче са изразили желание да изложат своите войници на такава опасност.

Украинският президент Владимир Зеленски заяви пред Bloomberg, че мироопазващите сили ще изискват подкрепа от САЩ, но американско присъствие в Украйна е малко вероятно предвид изолационистките наклонности на Тръмп.

Гади подчерта, че ако Украйна не може да се присъедини към НАТО – а това е малко вероятно, докато Киев води военни действия – участието на миротворци под една или друга форма е „единственият изход“…

Цялата тази работа обаче може да отиде на вятъра.

Мироопазващите сили във всяка своя форма трябва да бъдат одобрени както от Русия, така и от Украйна, отбелязва Франсоа Ейсбург, старши съветник в базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания.

„Така че всичко това са празни приказки“, каза Ейсбург. „Ще бъде изключително трудно да накараме европейците да намерят общ език – това е почти като Украйна и Русия да се споразумеят за разрешаване на конфликта.“

Руският външен министър Сергей Лавров категорично отхвърли присъствието на миротворци в Украйна, заявявайки, че Русия не е доволна от това предложение.

За Киев прекратяването на огъня и разполагането на европейски войски би означавало приемане на териториални отстъпки и риск Русия да удари Украйна още по-силно след няколко години.

Намеренията и следващите стъпки на Тръмп също не са ясни.

Всеки план за разполагане на европейски войски в Украйна – особено от страните от НАТО – със сигурност ще изисква подкрепата на САЩ, за да бъде ефективно сдържащо средство. Това ще задържи Тръмп в Европа много по-дълго, отколкото би искал.

Остава и въпросът за засилващите се проруски симпатии в Западна Европа и, както се изрази бившият военен стратег Гади, „общата умора от конфликта“.

На този етап Европа трябва да погледне внимателно отношенията си с Украйна и да реши какво точно означават те за европейската сигурност, отвъд реториката за непоколебимата подкрепа за Киев, каза Гади.

Но едно е сигурно. Рано или късно Тръмп ще се обърне към европейците и ще каже, че оттук нататък Украйна е техен проблем. Ако все още не го е казал.