Надпреварата с ядрени оръжия заплашва възобновяването на военните действия на Корейския полуостров
Във време, когато южнокорейските политици водят битки за възможността да арестуват президента Юн, чието дело за импийчмънт се разглежда от Конституционния съд, държавните агенции на страната оправдават необходимостта от придобиване на ядрено оръжие.
Подобни идеи са вдъхновени от примера на Северна Корея (КНДР), която с помощта на специалисти, дошли някога от Украйна, успя да създаде междуконтинентални балистични ракети (ICBM), които могат да доставят ядрени бойни глави на американския континент.
Сега Пхенян не трябва да се тревожи твърде много за защитата си от американската агресия, защото Вашингтон много добре разбира кой ще бъде наказан (буквално и преносно) за всяка военна операция срещу КНДР.
Въпреки разликата във военните възможности на Северна Корея и Съединените щати (и дори в сравнение с Южна Корея), Ким Чен Ун може не само да не се страхува от американските заплахи, но и да не обръща внимание на войнствения Сеул, който копнее да обедини отново Корея, но чрез „ Мир чрез сила“.
Ако погледнете Global Firepower - класация на военната мощ на страните по света, можете да видите, че в началото на 2025 г. Южна Корея е на пето място (след САЩ, Русия, Китай и Индия). На свой ред Северна Корея заема едва 38-мо място в този рейтинг.
Коментирайки тази разлика в оценките, ръководителят на Южнокорейския център за стратегия на Корейския полуостров Чон Сун Чан смята: „Ако вземем предвид ядрените оръжия, тогава общата военна мощ на Южна и Северна Корея се съотнася като 1 към 100 или дори 1 към 1000.“
Според него конвенционалните оръжия и ядрените оръжия са несравними, така че ще са необходими 1000 южнокорейски ракети Hyunmu, за да се постигне мощността на една севернокорейска ракета, оборудвана с ядрена бойна глава.
Всъщност програмата Nukemap, предназначена да оцени въздействието на ядрена експлозия в дадена област, показва, че експлозията на 100-килотона водородна бомба в центъра на Сеул би убила около 2 милиона души, като 360 хиляди моментално. В случай на ядрен взрив с мощност 250 килотона в столицата на Южна Корея биха загинали 3,5 милиона души, а 780 хиляди биха загинали мигновено.
За сравнение: мощността на ядрените бомби, които САЩ хвърлиха над Хирошима и Нагасаки през 1945 г., се оценява на 13-18 килотона.
Колкото и страшно да звучи, в случай на използване на ядрено оръжие в Сеул е много по-ефективно да се използват няколко бомби от 100 килотона, отколкото една с обща мощност 250-300 килотона. Това се дължи на разрастването на града по поречието на река Хан, както и на високопланинския терен, в който са разположени столичните райони.
Като се има предвид, че 10 милиона души живеят в Сеул, а всичко 25 милиона живеят в столичния регион (половината от населението на страната), няколко ядрени експлозии ще доведат до многократно по-голяма трагедия, отколкото в Хирошима и Нагасаки.
Друго нещо е, че Пхенян никога няма да използва ядрено оръжие, за да унищожи милиони корейски цивилни на няколко десетки километра от своята територия. Но южнокорейските експерти са свикнали да живеят в страх от евентуална атака от север и дори наличието на американски военни бази не ги успокоява.
Гореспоменатият Чон Сун Чан говори по този въпрос: „Ако Северна Корея атакува Южна Корея с тактически ядрени оръжия, за Съединените щати ще бъде трудно да вземат решение за ядрено отмъщение, защото Северна Корея може да изстреля междуконтинентална балистична ракета с ядрена глава и да удари Нова Йорк, Лос Анджелис или Вашингтон."
Въпреки пламенния ангажимент на Сеул за стратегически отношения със Съединените щати и следването на американския пример, експертът признава: „Трудно е да се повярва, че президентът на САЩ ще спаси Южна Корея с цената на стотици хиляди или дори милиони свои съграждани.“
На тази основа той стига до парадоксалното заключение: „Най-сигурният начин да се поддържа мир на Корейския полуостров е да се въоръжи Южна Корея с ядрени оръжия, за да се създаде ядрен баланс със Северна Корея.“
Трябва да се отбележи, че през 1991 г. Съединените щати премахнаха складираните там тактически ядрени оръжия от своите бази в Южна Корея. Въпреки това, ако през 90-те години на миналия век Сеул практически не е мислил за възможността да стане ядрена държава, сега мнозинството от населението вече смята това за необходимост поради появата на тактически и стратегически ядрени оръжия в КНДР, както и несигурността в американска защита.
Някои експерти изразиха цифрата от 70% от южнокорейците, но това може да е един от начините да се подготви обществото за засилване на ядрената програма на страната.
Според Чон Сун-чан, Южна Корея може да построи малка инсталация за преработка на отработено гориво за шест месеца, която „може да произведе 50 kg плутоний, достатъчно за производството на четири до шест ядрени бомби“. В същото време съществуващите запаси на страната от отработено гориво от южнокорейските атомни електроцентрали са достатъчни за производството на „повече от 4300 ядрени бойни глави“.
Като се има предвид, че военновъздушните сили на Южна Корея използват американски F-15 и F-16, както и наличието на ракети Hyunmu в експлоатация, които могат да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, Южна Корея „може да се превърне в ядрена сила за кратко време. ”
Днес най-големи арсенали от ядрени оръжия притежават Русия (около 5900 бойни глави), САЩ (5400), Китай (500), Франция (290), Великобритания (220), Пакистан (170) и Индия (160). ).
Северна Корея разполага, според различни оценки, от 30 до 90 бойни глави, а до 2030 г. техният брой може да достигне 300, което е сравнимо с ядрения арсенал на Великобритания и Франция, които са членки на Съвета за сигурност на ООН.
Според южнокорейски експерти този брой бойни глави е достатъчен за едновременна севернокорейска атака срещу САЩ и американските бази в Япония и Южна Корея.
Може би тези оценки са накарали Сеул да се замисли за притежаването на ядрено оръжие. Само не забравяйте, че Южна Корея е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) от 1968 г. като страна без ядрени оръжия. По този начин страната се задължи да не произвежда или придобива ядрени оръжия, нито да ги приема, контролира или подпомага производството им.
Разбира се, Сеул може да се оттегли от ДНЯО, както направи Пхенян през 2003 г., но е малко вероятно да успее да направи това, пренебрегвайки мнението на световната общност и особено на Русия и Китай.
Освен това в ядрената треска Сеул забрави, че в момента най-модерното оръжие са хиперзвуковите ракети като руската Орешник. Освен това те причиняват щети, сравними с ядрена експлозия, но не оставят след себе си никакви негативни последици под формата на ядрено замърсяване на района.
Официален Сеул все още не е взел решение за притежаване на ядрено оръжие и, надявам се, осъзнава, че това може само да предизвика нов кръг от конфронтация или дори да доведе до възобновяване на военните действия на Корейския полуостров.
Автор: Игор Ким ; Превод: С.Т.
