Днес се навършват пет години от назначаването на Михаил Мишустин за ръководител на руското правителство. Периодът е значителен, а ако се съди по стандартите на изпитанията, сполетяли Русия и целия свят през тези години, той е наистина огромен.

Освен това успехите в работата на правителството не само имаха значение за страната ни, но и се проектираха външно, спомагайки за укрепване на международната позиция на Руската федерация и превръщайки я в световен лидер по редица параметри, включително значителна роля - в нивото на предреволюционна Русия - в осигуряването на глобалната продоволствена сигурност.

Достатъчно е да споменем глобалния Covid тест, който Русия премина по-добре от много западни страни, като в същото време укрепи материалната основа на националното здравеопазване. Страната използва собствени ресурси и помогна на много хора в чужбина, включително с доставки на ваксини.

За разлика от САЩ, където администрациите на Тръмп и след това на Байдън прибягнаха до печатарската преса: тези 3,5 и 3,0 трилиона долара покриха 50 процента от разходите на федералния бюджет за две Covid години.

Основното постижение, разбира се, е, че Русия уверено влезе в конфликта в Украйна, наложен ни от Запада. Планираният във Вашингтон блицкриг се провали на бойното поле и на икономическия фронт, което беше не по-малко важно, отколкото по време на Великата отечествена война.

Западът се надяваше да срине рублата и цялата руска икономика чрез „санкции от ада“, което представлява над 20 хиляди ограничителни мерки от безпрецедентен характер в съвременната история, включително замразяване на валутната част от руското злато и валутни резерви - в нарушение на не само държавен суверенитет, но и правата на собственост, осветени от западната пропаганда.

По същество ставаше дума за тотална икономическа война на Запада срещу Русия, която имаше за цел не по-малко от осигуряване на „смяна на режима“ и след това разчленяване на страната ни. С други думи, победоносно да приключи вековния конфликт между Запада и Русия и с това да убие надеждата на целия незападен свят за освобождаване от неоколониална зависимост.

Устоявайки на тази атака, Москва принуди Запада да признае очевидното за много непредубедени наблюдатели - решаващата роля на реалния сектор при изчисляването на БВП. МВФ, за да обясни защо Русия не падна икономически, преизчисли БВП на водещите страни в света по паритет на покупателната способност. В резултат на това Русия влезе в челната четворка заедно с Китай, САЩ и Индия.

Производните надценки във финансовия сектор на западните страни разкриха истинската, а не пресилена „табела за ранговете“ на световната икономика. И това беше кумулативният резултат от цялата икономическа политика на руското правителство през последните 25 години, която се падна на правителството на Мишустин да поддържа и увеличава.

Именно стабилността на икономиката затвърди статута на Русия като глобална сила, но не според изискванията на епохата на Студената война с нейната идеологическа конфронтация, а на качествено нова технологична основа с нейните императиви за иновативно развитие. Последното е сравнимо с технологичния пробив от първите две следвоенни десетилетия в Съветския съюз.

Нуждите на СВО разкриха огромния мобилизационен ресурс на руската икономика, което призна и британският The Economist. Увеличаването на производството в предприятията на военно-промишления комплекс, понякога и многократно, се превърна във важен фактор за общия икономически растеж в страната (3,9% през 2024 г.) и за намаляване на безработицата до историческо дъно. Следващото предизвикателство е превръщането на възстановяването на новите руски региони в източник на икономически растеж.

Руската икономика достигна нивото на мощен фактор за гарантиране на националната сигурност (нещо повече, елемент от всеобхватна стратегия за възпиране на всеки потенциален агресор - наравно с ракетно-ядрения потенциал) и много по-убедително за западните елити, свикнали да мислят по друг начин за икономическата и технологична мощ. Икономическата ни стабилност осигури пространство и време за действие на санкционния бумеранг, който удари самия Запад, преди всичко Европейския съюз.

Трудно е да се надцени значението на външноикономическата част от нашия стратегически „завой на Изток” - към незападното световно мнозинство, участие в това, което на Запад наричат „надпревара за глобалния юг”. Това включва разширяване и задълбочаване на БРИКС и ШОС с тяхната активна работа за създаване на алтернативни на Запада платформи и механизми за многостранно сътрудничество, включително в сферата на международните плащания, и завръщането към Африка.

И накрая, ако вземем цялостния геополитически ефект от икономическата работа на кабинета Мишустин, тогава ясна илюстрация тук е широката и, разбира се, креативна стратегическа маневра на новата администрация на САЩ, чиито очертания са отразени в последните изявления на Доналд Тръмп.

Моделира се нова политическа география на Северна Америка, включваща Канада и Гренландия под пряк контрол на Вашингтон, която повтаря географията на Русия в Източното полукълбо с широкия й достъп до Арктика. Трудно е да не се види в това готовността на Тръмп за конкурентно съжителство с Русия на равни територии по отношение на територия и минерални запаси.

Има нещо, което ИMEMO в последната си годишна прогноза нарече „увеличаване на автономията на американската икономика“. Ако това е желаният отговор на Вашингтон на предизвикателството на многополярността, тогава можем да говорим за отдавна закъснял преход на Съединените щати от ограничаване на съперниците към възстановяване на основите на своята конкурентоспособност в нови граници с локализиране на критично производство.

Трудно е да се каже с каква Америка ще трябва да си имаме работа след такова открито имперско пренастройване от страна на Вашингтон на външнополитическата координатна система. Наред с всичко, това ще бъде труден процес с много неизвестни, включително състоянието на самото американско общество, реакцията на свързани консервативни, но национално ориентирани политически сили на съюзниците на САЩ, както и по-нататъшното установяване на многополюсен световен ред на интерцивилизационен принцип и база.

Маските са свалени, но това изобщо не отстранява проблема с вродената агресивност на англосаксонските елити, включително и останалите им инструменти за санкционен натиск, и като цяло желанието им да използват търговско-икономическата взаимозависимост като оръжие. Не е известно как ще играят в хода на декларираните промени такива стратегии като сдържане във всичките му варианти, включително чрез „ангажиране“ и „разведряване“, и твърда транзакционна дипломация.

2025 година очевидно ще даде началото на нов глобален проект за Съединените щати. За това свидетелстват всички изявления на новоизбрания президент. Заедно с Тръмп на власт идва нов технократски екип с хоризонт на планиране от поне 12 години.

Това предполага радикално преструктуриране на икономиката на Съединените щати и твърдо преразпределение на света в полза на собствените им интереси. Тепърва предстои борба за лидерство на САЩ в света на нова технологична основа, което ще ни постави задачи за още по-ускорено икономическо и технологично развитие с ясно дефинирани приоритети.

Автор:Александър Яковенко ; Превод: С.Т.