Въпреки пламенната съпротива на Запада, Грузинската мечта успя да осигури легитимността на новия парламент, правителство и президент

Добре известна е фразата: „Историята се повтаря два пъти: веднъж като трагедия, вторият път като фарс.“

Изглежда, че точно така можем да сравним събитията от зимата на 2013-14 г. в Украйна, довели до трагичния преврат в Киев, и зимата на 2024-25 г. в Грузия, превърнала се в новогодишни фойерверки, салюти и коледни празници с прогонване на западни зли духове.

Киевският „Евромайдан“ доведе до постигането на 21 февруари 2014 г. на „Споразумението за разрешаване на кризата в Украйна“, което беше подписано от външните министри на Германия, Полша и Франция (тези три страни се наричат още „ Ваймарски триъгълник”). Според това споразумение властта в Украйна трябваше постепенно и чрез избори да премине към опозицията.

Въпреки това и без да се интересува от постигнатите договорености, още на следващия ден опозицията завзе властта в Киев, а Янукович коварно избяга от страната, оставяйки я да бъде погълната от радикалните националисти. Както е известно, това доведе до оттеглянето на Крим, а по-късно и на други територии, към Русия и като цяло постави въпроса за продължаването на съществуването на Украйна като държава.

Тогава през 2014 г. Германия, Полша и Франция се преструваха, че извършеният преврат е напълно нормална ситуация и само изразиха своята „дълбока загриженост“. Всичко това още веднъж потвърди един неизменен факт: всякакви споразумения с представители на западните държави не струват хартията, върху която стоят подписите им.

Опитът за Евромайдан в Тбилиси през декември 2024 г. доведе до същите три подписа на външните министри на Германия, Франция и Полша под съвместно изявление от 31 декември 2024 г.:

„Ние, външните министри на страните от Ваймарския триъгълник, сме сериозно загрижени за политическата криза, която избухна в Грузия след парламентарните избори на 26 октомври и решението на Грузинска мечта да замрази процеса на присъединяване към ЕС. Причината за кризата е политическият курс на управляващата партия в Грузия и нейното отклонение от европейския път.

Тримата министри посочиха решението на ЕС да прекрати безвизовия режим за притежателите на грузински дипломатически и служебни паспорти и обещаха да обмислят допълнителни мерки на европейско и национално ниво.

Както те си мислеха, грузинците бяха силно уплашени от премахването на безвизовия режим за дипломати и служители. Но като се вземе предвид политическото напрежение между Грузия и страните от ЕС, няма на какво да се разчита, за да пътуват официални лица, а обикновените грузинци (а и същите длъжностни лица) за лични или туристически цели могат лесно да пътуват без визи до страните от Шенгенската зона (днес има 29 европейски държави).

След победата на правителствената партия „Грузинска мечта“ на парламентарните избори на 26 октомври 2024 г., западните страни направиха опити да не признаят резултатите от тях и да направят всичко възможно да организират нови (много напомнящи на западния подход за организиране на незаконния „трети тур” на президентските избори в Украйна през 2004 г.).

Но новият състав на грузинския парламент все пак успя да започне работа и да състави правителство. Тогава опозицията, подкрепяна от Запада, се опита да организира Евромайдан в Тбилиси . Следвайки киевския сценарий, беше построен палатков град, а младежи и тийнейджъри бяха изпратени срещу полицията, за да се получи изгодна за опозицията телевизионна картина за „побой на деца“, а още по-добре – кървящи или убити протестиращи .

В Киев, между другото, такива кървави действия редовно се провеждаха преди уикенда, което доведе до увеличаване на броя на демонстрантите на Майдана.

Използването на новогодишни фойерверки като огнехвъргачки по време на протестите в Тбилиси на практика даде на събитията в Грузия името „Революция на фойерверките “. Почти, защото вече можем да кажем, че опитът за преврат в Тбилиси се провали.

Той се провали, въпреки факта, че западните страни помогнаха за организирането и провеждането на протестите, а участниците в тях бяха постоянно „вдъхновени за героични дела“ от бившите грузински президенти: Саакашвили (също гражданин на Украйна) и Зурабишвили (също гражданин на Франция).

Един от последните отчаяни опити на Михаил Саакашвили да подкрепи опозицията беше неговият призив към основателя на партията „Грузинска мечта“ Иванишвили да напусне страната, подобно на бившия сирийски лидер Асад.

Затвореният Саакашвили каза, че свободни избори в Грузия няма да има, докато грузинският народ не влезе в къщата на Иванишвили и не се полюбува на домашния му аквариум, за който се говори, че е дом на акули, точно както сирийците влязоха в двореца на Башар Асад, когато той напусна страната.

Най-вероятно Саакашвили си спомни посещението си в правителствената резиденция на бившия украински президент Янукович „Межихиря“ в района на Киев, където имаше „мини-зоопарк“ с кенгура, австралийско ему, американски нанду, пауни и други животни.

Но асоциациите с Украйна в този случай, в очите на обикновените грузинци, най-вероятно изобщо не биха работили в полза на опозицията, така че трябваше да говорят за Асад, който нямаше нито зоологическа градина, нито аквариум.

Бившият президент Зурабишвили до края на мандата си през декември 2024 г. също подкрепяше с всички сили протестите в Тбилиси. Докато напускаше президентския дворец, тя гръмко заяви, че „взима легитимността със себе си“.

На този фон грузинското правителство успя да организира и проведе избори за нов президент на 14 декември от избирателна колегия, състояща се от членове на парламента и местните избрани органи. 224 от 300 гласа спечели бившият футболист Михаил Кавелашвили, който стана президент на Грузия след встъпването си в длъжност на 29 декември 2024 г.

Този избор е изключително неприятен както за прозападната опозиция, така и за западните държави, тъй като именно Кавелашвили беше един от пламенните поддръжници на приемането на грузинските закони за чуждестранните агенти и забраната за пропагандата на ЛГБТ.

В деня на откриването, Кавелашвили подписа и закон, забраняващ носенето на маски на протести, както и използването на пиротехника (същите фойерверки) и лазери, с които протестиращите светят в очите на полицаите и в камерите за наблюдение. Можем да кажем, че „зъбите и ноктите“, които се използваха в сблъсъка с полицията, бяха изтръгнати от опозицията.

Въпреки крайното недоволство на Запада, Грузинска мечта успя в рамките на закона да осигури процеса на прехвърляне на легитимност към новия парламент, правителство и президент, завършвайки обновяването на властта в страната.

През последните дни протестите на опозицията практически се превърнаха в някакви новогодишни празници точно по улиците на грузинската столица и коледни празници с прогонване на злите духове. Наистина, злите духове на Запада бяха прогонени и грузинският народ най-накрая може да се отдалечи от политическите битки.

В новогодишното си обръщение премиерът Кобахидзе отбеляза окончателното поражение на опозицията: „2024 година беше изпълнена с много трудности за нашата страна. Грузия отново трябваше да води неравна борба за защита на мира, независимостта и националната идентичност и трябваше да се бори срещу омразата, наложена отвън. Основното обаче е, че Грузия излезе победител във всички битки през 2024 г.

Нито на ЕС, нито на САЩ им хареса провала на Евромайдана в Тбилиси тази зима. В края на краищата, сега шансовете Грузия да последва Украйна във войната на Запада срещу Русия станаха незначителни. Но подобряване на отношенията с Москва през 2025 г. е съвсем очаквано.

Руският външен министър Сергей Лавров каза: „Съединените щати и Европейският съюз се опитват да поставят Тбилиси пред фалшива дилема: с нас или срещу нас. Междувременно грузинските власти изглежда искат да изградят суверенна политика, която отговаря на националните интереси, а не да бъдат пионка в ръцете на западняците, които тласкат Грузия към дестабилизация, икономически проблеми и влошаване на отношенията с Русия. Не се съмнявам, че грузинският народ разбира всичко и ще продължи напред.

От своя страна Москва е готова да „нормализира руско-грузинските отношения точно дотам, докъдето Тбилиси е готов за това “ .

Автор: Егор Волков ; Превод: С.Т.